Зърновица
|
Зърновица Καστανόχωμα |
|
|---|---|
  Зърновица  Зърновица  Зърновица |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | обезлюдено души (?) |
| Пощенски код | - |
| Телефонен код | - |
Зъ̀рновица или Джѝрновица (на гръцки: Καστανόχωμα, Кастанохома, до 1927 година, Ζερνοβίτσα, Зерновица[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Зърновица се намира на северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Пепелаш, Борник и Хадиркьой.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името може би изва от старобългарското жрьнъвъ, (жрьны-), мелница, с по-късно развито дж от ж, а формата с начално з при такъв случай е гръцко влияние. По-вероятна етимология обаче според него е от зърно, сравнимо със Зърнево.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Зърновица (Джирновица) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 610 българи-мохамедани.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Зърновица попада в Гърция.
Според гръцката статистика, през 1913 година в Зърновица (Ζερνοβίτσα) живеят 503 души.[6] През 1920 година в селото са регистрирани 432 жители.[7]
През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Зърновица емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Зърновица (Ζερνοβίτσα) на Кастанохома (Καστανόχωμα).[2] През 1928 година в Зърновица са заселени 22 гръцки семейства със 75 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 111 души.[7] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ а б „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 164. (на македонска литературна норма)
- ↑ Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 131. (на английски)
Портал „