Зърновица
| Зърновица Καστανόχωμα | |
  Зърновица  Зърновица  Зърновица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 680 m |
Зъ̀рновица или Джѝрновица (на гръцки: Καστανόχωμα, Кастанохома, до 1927 година: Ζερνοβίτσα, Зерновица[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Зърновица се намира на 680 m надморска височина,[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Пепелаш, Борник и Хадиркьой.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов вероятната етимология на името е от зърно, сравнимо със Зърнево. Според него името може да идва и от старобългарското 
, (
-), „мелница“, с по-късно развито дж от ж, а формата с начално з при такъв случай е гръцко влияние.[5] От зърно < праславянското *zьrna извежда етимологията и Българският етимологичен речник.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Зърновица (Джирновица) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 610 българи-мохамедани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Зърновица попада в Гърция.
Според гръцката статистика, през 1913 година в Зърновица (Ζερνοβίτσα) живеят 503 души.[8] През 1920 година в селото са регистрирани 432 жители.[4]
През 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Зърновица са изселени в Турция. Първоначално на тяхно място са заселени 2 бежански семейства и в 1928 година селото има 8 жители.[4] През 1927 година името на селото е сменено от Зърновица (Ζερνοβίτσα) на Кастанохома (Καστανόχωμα).[2] През 1928 година в Зърновица са заселени 22 гръцки семейства със 75 души – бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 111 души. Селото е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция и след края ѝ не е обновено.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 503[4] | 432[4] | 5[4] | 111[4] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 164. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
