Владиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владиково
Οροπέδιο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население 40 души (2001)

Владѝково (на гръцки: Οροπέδιο, Оропедио, катаревуса: Οροπέδιον, Оропедион, до 1927 Βλαδίκος, Владикос[1]) е село в Република Гърция в дем Драма с 40 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Владиково е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, близо до северния бряг на Места (Нестос), на четири километра южно от общинския център Осеница (Сидиронеро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от старобългарското владыка, владелец, господар. Облиците Владикус, Владикос са погърчени. Селището ще да е съществувало още преди турското завоевание на полуострова, и ще да е принадлежало на местен български владетел, за което се съди по местоположението и числеността на населението – до към началото на XX век е едно от най-многолядните села в Чеча.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Владикос с друго име Папа Васил са регистрирани мюсюлмани: 19, неженени – 18; немюсюлмани: 13, неженени – 3, вдовици – 9.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Изгоричи с друго име Ивладикос с мюсюлмани: 5 домакинства, неженени – 1; немюсюлмани: 6 домакинства, неженени – 2; вдовици – 1.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Владикос с друго име Папа Васил с мюсюлмани: 19 домакинства, неженени – 18; немюсюлмани: 13 домакинства, неженени – 3; вдовици – 9.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Владикос както следва: мюсюлмани – 35 семейства и 46 неженени; немюсюлмани – 1 семейство и 3 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Владикоз са зачислени 28 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Владиково 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 13 3 9 19 18 62
1569 1 - 3 35 46 85
1723 - 28 28

В XIX век Владиково е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владинкост (Vladinkost) е посочено като село с 62 домакинства и 150 жители помаци.[8]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Владиково (Владикус) има мюсюлманско мъжко население 205 души, което живее в 62 къщи.[9]

Според Васил Кънчов Владиково има 60 къщи[10] и към 1900 година населението му се състои от 370 жители помаци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Владиково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Владиково (Βλαδίκος) живеят 567 души.[12] В 20-те години жителите на Осеница се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. Към 1928 година в селото има 53 бежански семейства със 133 жители.[13] През 1927 година селото е преименувани на Оропедион – в превод „плато“.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλαδίκος -- Οροπέδιον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 91.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 93-94.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 569-571.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 219-220.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
  9. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  10. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919–1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
     Портал „Македония“         Портал „Македония