Владиково
Тази статия е за селото в Драмско. За селото в Асеновградско вижте Студенец (област Смолян).
| Владиково Οροπέδιο | |
| — село — | |
  Владиково  Владиково  Владиково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 11 души (2021 г.) |
Владѝково (на гръцки: Οροπέδιο, Оропедио, катаревуса: Οροπέδιον, Оропедион, до 1927 Βλαδίκος, Владикос[1]) е село в Република Гърция в дем Драма.
География
[редактиране | редактиране на кода]Владиково е разположено на 670 m надморска височина[2] в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, близо до северния бряг на Места (Нестос), на четири километра южно от Осеница (Сидиронеро).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от старобългарското 
, „владелец, господар“. Облиците Владикус, Владикос са погърчени. Селището ще да е съществувало още преди турското завоевание на полуострова, и ще да е принадлежало на местен български владетел, за което се съди по местоположението и числеността на населението – до към началото на XX век е едно от най-многолюдните села в Чеча.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Владикос с друго име Папа Васил са регистрирани мюсюлмани: 19, неженени – 18; немюсюлмани: 13, неженени – 3, вдовици – 9.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Изгоричи с друго име Ивладикос с мюсюлмани: 5 домакинства, неженени – 1; немюсюлмани: 6 домакинства, неженени – 2; вдовици – 1.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Владикос с друго име Папа Васил с мюсюлмани: 19 домакинства, неженени – 18; немюсюлмани: 13 домакинства, неженени – 3; вдовици – 9.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Владикос както следва: мюсюлмани – 35 семейства и 46 неженени; немюсюлмани – 1 семейство и 3 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Владикоз са зачислени 28 мюсюлмански домакинства.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1530 | 13 | 3 | 9 | 19 | 18 | 62 |
| 1569 | 1 | - | 3 | 35 | 46 | 85 |
| 1723 | - | 28 | 28 | |||
В XIX век Владиково е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Владинкост (Vladinkost) е посочено като село с 62 домакинства и 150 жители помаци.[9]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Владиково (Владикус) има мюсюлманско мъжко население 205 души, което живее в 62 къщи.[10]
Според Васил Кънчов Владиково има 60 къщи[11] и към 1900 година населението му се състои от 370 жители българи мохамедани.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Владиково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Владиково (Βλαδίκος) живеят 567 души.[13] В 20-те години жителите на Осеница се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. Към 1928 година в селото има 53 бежански семейства със 133 жители.[14] През 1927 година селото е преименувани на Оропедион – в превод „плато“.[15]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) жителите на селото насилствено са изселени в полските селища. След нормализирането на положението, част се връщат.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 567[2] | 352[2] | 204[2] | 275[2] | - | 90[2] | 11[2] | - | 29[2] | 40 | 23 | 11 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 93-94.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 569-571.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 219-220.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919–1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
