Владиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владиково
Οροπέδιο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население (2001) 40 души

Владѝково (на гръцки: Οροπέδιο, Оропедио, катаревуса: Οροπέδιον, Оропедион, до 1927 Βλαδίκος, Владикос[1]) е село в Република Гърция в дем Драма с 40 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Владиково е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, близо до северния бряг на Места (Нестос), на четири километра южно от общинския център Осеница (Сидиронеро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от старобългарското владыка, владелец, господар. Облиците Владикус, Владикос са погърчени. Селището ще да е съществувало още преди турското завоевание на полуострова, и ще да е принадлежало на местен български владетел, за което се съди по местоположението и числеността на населението – до към началото на XX век е едно от най-многолядните села в Чеча.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Владикос с друго име Папа Васил са регистрирани мюсюлмани: 19, неженени – 18; немюсюлмани: 13, неженени – 3, вдовици – 9.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Изгоричи с друго име Ивладикос с мюсюлмани: 5 домакинства, неженени – 1; немюсюлмани: 6 домакинства, неженени – 2; вдовици – 1.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Владикос с друго име Папа Васил с мюсюлмани: 19 домакинства, неженени – 18; немюсюлмани: 13 домакинства, неженени – 3; вдовици – 9.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Владикос както следва: мюсюлмани – 35 семейства и 46 неженени; немюсюлмани – 1 семейство и 3 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Владикоз са зачислени 28 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Владиково 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 13 3 9 19 18 62
1569 1 - 3 35 46 85
1723 - 28 28

В XIX век Владиково е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владинкост (Vladinkost) е посочено като село с 62 домакинства и 150 жители помаци.[8]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Владиково (Владикус) има мюсюлманско мъжко население 205 души, което живее в 62 къщи.[9]

Според Васил Кънчов Владиково има 60 къщи[10] и към 1900 година населението му се състои от 370 жители помаци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Владиково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Владиково (Βλαδίκος) живеят 567 души.[12] В 20-те години жителите на Осеница се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. Към 1928 година в селото има 53 бежански семейства със 133 жители.[13] През 1927 година селото е преименувани на Оропедион – в превод „плато“.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλαδίκος -- Οροπέδιον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 91.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 93-94.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 569-571.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 219-220.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
  9. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  10. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919–1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония