Калчово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калчово
Βραχότοπος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население (?) обезлюдено души

Ка̀лчово (на гръцки: Βραχότοπος, Врахотопос, до 1927 година, Κάλτσοβα, Калцова[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Калчово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Калчово (Kaltchovo) е посочено като село с 55 домакинства и 130 жители помаци.[3] Според Стефан Веркович към края на XIX век Калчово (Калчву) има помашко мъжко население 192 души, което живее в 55 къщи.[4]

Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Калчово (Калчюу) е 40, а селото попада в Чеча.[5] Пак според него, по същото време във Калчово живеят 250 души-помаци.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Калчово живеят 72 семейства или общо 367 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Калчово попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Калчово (Κάλτσβον) живеят 340 души.[7]

Селото е обезлюдено в периода след 1923 година вследствие на емиграция към Турция. Жителите на Калчово са настанени в село Каваклъ (област Одрин, община Мерич).[8] През 1927 година името му е сменено от Калчова (Κάλτσοβα) на Врахотопос (Βραχότοπος),[2] което в превод означава „скалисто място“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάλτσοβα -- Βραχότοπος
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  4. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  8. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31.
     Портал „Македония“         Портал „Македония