Кальош
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За френския хуморист вижте Колюш.
|
Кальош Κλειστά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Кальош  Кальош  Кальош |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Население | обезлюдено души (?) |
Кальош или Колюш (на гръцки: Κλειστά, Клиста, до 1927 година, Κολιούς, Колюс[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Колюш се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Част от Кальош е махалите Щърклово (Στρκλοβο) и Хойница. Глум също спада към Кальош, но е обособено като отделно селище. Съседните му села са Либан, Русково, Бичово, Орхово, Глум и Ловчища. Теренът в землището на селото е планински, като надморската височина е около 1000 метра. През селото тече един от притоците на река Милос.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов етимологията на името е стар славянски модел, засвидетелстван още у Прокопий Кесарийски Κάλις = *кальшь, новобългарско Калеш, Ботевградско с 'о от è в говора.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Колош е вписано както следва - мюсюлмани: 16 домакинства, неженени - 14; немюсюлмани: 14 домакинства, вдовици - 3.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Колош са регистрирани мюсюлмани: 11, неженени - 12; немюсюлмани: 8.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Колош с мюсюлмани: 10 домакинства, неженени - 12, акънджии - 1; немюсюлмани: 8.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Колюш както следва: мюсюлмани - 35 семейства и 27 неженени.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Колош заедно с махалата Корите и други) са зачислени 38 мюсюлмански домакинства.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 14 | - | 3 | 16 | 14 | 47 |
| 1530 | 8 | - | - | 11 | 12 | 31 |
| 1569 | - | - | - | 35 | 27 | 62 |
| 1723 | - | 38 | 38 | |||
Според Стефан Веркович към края на XIX век Колюш (посочено като три махали: Жами-Калюш Махале, Каръ Калюш и Саиз Калюш) има помашко мъжко население 331 души, което живее в 78 къщи или 84, 145, 102 души и 8, 40 и 30 души.[9]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Колюш е помашко селище. В него живеят 380 помаци.[10] Пак Кънчов в книгата си „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ споменава Колюш като село с 60 домакинства. Той отбелязва още, че селата Хойница, Щърклюу и Глум влизат в състава на Колюшката община. Хойница и Щърклово другаде не са дадени като отделни селища, а Кънчов посочва, че в двете има съответно 60 и 10 къщи,[11] което общо с Колюш прави 130 къщи.
Според гръцката статистика, през 1913 година в Колюш (Κολιούς) живеят 403 души.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кальош е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат български войски, но след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Колюш емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Колюс (Κολιούς) на Клиста (Κλειστά),[2] което в превод означава „затворен“. През 1928 година в Колюш са заселени 20 гръцки семейства със 74 души - бежанци от Турция.[14] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[15]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кальош
Георги Иловайски (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 118.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 620-621.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 217-218.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111-112. (на български)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318 и 852.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 64. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
Портал „