Кальош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За френския хуморист вижте Колюш.

Кальош
Κλειστά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население (?) обезлюдено души

Кальош или Колюш (на гръцки: Κλειστά, Клиста, до 1927 година, Κολιούς, Колюс[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Колюш се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Част от Кальош е махалите Щърклово (Στρκλοβο) и Хойница. Глум също спада към Кальош, но е обособено като отделно селище. Съседните му села са Либан, Русково, Бичово, Орхово, Глум и Ловчища. Теренът в землището на селото е планински, като надморската височина е около 1000 метра. През селото тече един от притоците на река Милос.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Заимов етимологията на името е стар славянски модел, засвидетелстван още у Прокопий Кесарийски Κάλις = *кальшь, новобългарско Калеш, Ботевградско с 'о от è в говора.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Колош е вписано както следва - мюсюлмани: 16 домакинства, неженени - 14; немюсюлмани: 14 домакинства, вдовици - 3.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Колош са регистрирани мюсюлмани: 11, неженени - 12; немюсюлмани: 8.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Колош с мюсюлмани: 10 домакинства, неженени - 12, акънджии - 1; немюсюлмани: 8.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Колюш както следва: мюсюлмани - 35 семейства и 27 неженени.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Колош заедно с махалата Корите и други) са зачислени 38 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Колюш 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 14 - 3 16 14 47
1530 8 - - 11 12 31
1569 - - - 35 27 62
1723 - 38 38

Според Стефан Веркович към края на XIX век Колюш (посочено като три махали: Жами-Калюш Махале, Каръ Калюш и Саиз Калюш) има помашко мъжко население 331 души, което живее в 78 къщи или 84, 145, 102 души и 8, 40 и 30 души.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Колюш е помашко селище. В него живеят 380 помаци[10]. Пак Кънчов в книгата си „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ споменава Колюш като село с 60 домакинства. Той отбелязва още, че селата Хойница, Щърклюу и Глум влизат в състава на Колюшката община. Хойница и Щърклово другаде не са дадени като отделни селища, а Кънчов посочва, че в двете има съответно 60 и 10 къщи,[11] което общо с Колюш прави 130 къщи.

Според гръцката статистика, през 1913 година в Колюш (Κολιούς) живеят 403 души.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кальош е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат български войски, но след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Колюш емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Колюс (Κολιούς) на Клиста (Κλειστά),[2] което в превод означава „затворен“. През 1928 година в Колюш са заселени 20 гръцки семейства със 74 души - бежанци от Турция.[14] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кальош
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иловайски (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κολιούς -- Κλειστά
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 132.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 118.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 620-621.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 217-218.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111-112. (на български)
  10. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  11. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 318 и 852.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 64. (на английски)
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 318.


     Портал „Македония“         Портал „Македония