Направо към съдържанието

Кальош

Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За френския хуморист вижте Колюш.

Кальош
Κλειστά
— село —
Гърция
41.3967° с. ш. 24.3069° и. д.
Кальош
Източна Македония и Тракия
41.3967° с. ш. 24.3069° и. д.
Кальош
Драмско
41.3967° с. ш. 24.3069° и. д.
Кальош
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч

Кальош или Колюш (на гръцки: Κλειστά, Клиста, до 1927 година, Κολιούς, Колюс[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

Колюш се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Част от Кальош е махалите Щръклово (Στρκλοβο) и Хойница. Глум също спада към Кальош, но е обособено като отделно селище. Съседните му села са Либан, Русково, Бичово, Орхово, Глум и Ловчища. Теренът в землището на селото е планински, като надморската височина е около 900 метра.[3]

Според Йордан Заимов етимологията на името е стар славянски модел, засвидетелстван още у Прокопий Кесарийски Κάλις = *кальшь, новобългарско Калеш, Ботевградско с 'о от è в говора.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Колош е вписано както следва - мюсюлмани: 16 домакинства, неженени - 14; немюсюлмани: 14 домакинства, вдовици - 3.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Колош са регистрирани мюсюлмани: 11, неженени - 12; немюсюлмани: 8.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Колош с мюсюлмани: 10 домакинства, неженени - 12, акънджии - 1; немюсюлмани: 8.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Колюш както следва: мюсюлмани - 35 семейства и 27 неженени.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Колош заедно с махалата Корите и други) са зачислени 38 мюсюлмански домакинства.[9]

Население на Колюш 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 14 - 3 16 14 47
1530 8 - - 11 12 31
1569 - - - 35 27 62
1723 - 38 38

Според Стефан Веркович към края на XIX век Колюш (посочено като три махали: Жами-Калюш Махале, Каръ Калюш и Саиз Калюш) има помашко мъжко население 331 души, което живее в 78 къщи или 84, 145, 102 души и 8, 40 и 30 души.[10]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Колюш живеят 380 българи мохамедани.[11] Пак Кънчов в книгата си „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ споменава Колюш като село с 60 домакинства. Той отбелязва още, че селата Хойница, Щърклюу и Глум влизат в състава на Колюшката община. Хойница и Щърклово другаде не са дадени като отделни селища, а Кънчов посочва, че в двете има съответно 60 и 10 къщи,[12] което общо с Колюш прави 130 къщи.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кальош е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

През войната в селото влизат български войски, но след Междусъюзническата война селото остава в Гърция.

Според гръцката статистика, през 1913 година в Колюш (Κολιούς) живеят 403 души.[14]

През 1923 година жителите на Колюш са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Колюс (Κολιούς) на Клиста (Κλειστά),[2] което в превод означава „затворен“. През 1928 година в Колюш са заселени 20 гръцки семейства със 74 души - бежанци от Турция.[15] Селото е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 403[3] 272[3] 78[3] 176[3]
Родени в Кальош
  • Георги Иловайски (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[16]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 173. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 118.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 620-621.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 217-218.
  10. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111-112.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318 и 852.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.