Попово село (дем Драма)
| Попово село Παππάδες | |
| — село — | |
  Попово село  Попово село  Попово село | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 8 души (2021 г.) |
Попово село или Папаскьой (на гръцки: Παππάδες, Παπάδες, Пападес, до 1927 година Παπάζ Κιόι, Папаз кьой[1]) е село в Република Гърция в дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Попово село е разположено на 590 m надморска височина[2] в областта Чеч, в югозападните склонове на Родопите, над левия бряг на Места (Нестос), на 5 километра югозападно от село Осеница (Сидиронеро).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Попово село е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Папас кьой (Papas-keuï) е посочено като село с 42 домакинства и 120 жители помаци.[3] Според Васил Кънчов Попово село (Папас Кьой) има 60 къщи,[4] като към 1900 година населението му се състои от 380 жители българи мохамедани.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Попово село (Папас кьой) има мюсюлманско мъжко население 140 души, което живее в 42 къщи.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Папас Кьой живеят 80 семейства или общо 459 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Попово село попада в Гърция. По време на Първата световна война селото претърпява загуби.[2] Според гръцката статистика, през 1913 година в Попово село (Παπάς Κιόι) живеят 533 души.[7] В 20-те години жителите му като мюсюлмани са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 49 бежански семейства със 184 жители.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Пападес.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 533[2] | 359[2] | 175[2] | 318[2] | 513[2] | 142[2] | 62[2] | 21[2] | 54[2] | 50 | 35 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 188. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
