Русково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русково
Καισαριανό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население изселено души (1923)

Русково (на гръцки: Καισαριανό, Кесариано, катаревуса Καισαριανόν, Кесарианон, до 1927 година, Ρούσκοβο, Русково, катаревуса Ρούσκοβον, Русковон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Русково се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Либан, Колюш, Бичово и Чернак. На север селото е обградено от върхове, достигащи до 1400 метра, а на изток до 1300 метра. На юг и на запада от селото теренът става по-полегат, като надморската височина пада на 1000-1100 метра. Близо до селото тече река Орова.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в тимарски опис от 4 ноември 1491 година. Според него към тимара на Касъм Гелиболи спадат и седем души от село Русиле с 60 хаса орехи, 150 хаса ливади и 100 хаса лозя: „Мюсюлмани: Юсуф, син на Доган; Синан, другият син на Доган; Синан, син на Хамза; Искендер, син на Мехмед; Караджа, син на Али; Али, син на Караджа; Мурад, син на Али“.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Рускова е вписано както следва - мюсюлмани: 7 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 12 домакинства, вдовици - 1.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Русково са регистрирани мюсюлмани: 3, неженени - 14; немюсюлмани: 4, неженени - 3, вдовици - 1.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Росикова с мюсюлмани: 3 домакинства, неженени - 14; немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 3; вдовици - 1.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Русково както следва: мюсюлмани - 21 семейства и 12 неженени мюсюлмани.[7] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Русково (Руково) е представено от мюсюлманин.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Русково (Русикова) са зачислени 13 мюсюлмански домакинства.[9]

Население на Русково 1491 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1491 - - - 7 - 7
1519 12 - 1 7 10 30
1530 4 3 1 3 14 25
1569 - - - 21 12 33
1723 - 13 13

В XIX век Русково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Русково (Rouskovo) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[10] Според Стефан Веркович към края на XIX век Русково има помашко мъжко население 114 души, което живее в 32 къщи.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Русково (Росилово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 160 българи-мохамедани[12] в 50 къщи.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Русково живеят 51 семейства или общо 239 души. След Междусъюзническата война в 1913 година Русково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Русково (Ρούσκοβον) живеят 312 души.[14]

През 1923 година Русково е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Русково емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено Русково (Ρούσκοβο) на Кесарианон (Καισαριανόν).[2]. В Русково не са заселени гръцки бежанци от Турция, поради планинския релеф и климат, характерен за региона.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούσκοβο -- Καισαριανόν
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том II. София, Българска академия на науките, 1964. с. 471.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 114-115.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 609-611.
  8. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 217.
  10. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  11. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  12. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.


     Портал „Македония“         Портал „Македония