Направо към съдържанието

Чернягово

(пренасочване от Чернак)
Чернягово
Στροφές
Гърция
41.4415° с. ш. 24.3889° и. д.
Чернягово
Източна Македония и Тракия
41.4415° с. ш. 24.3889° и. д.
Чернягово
Драмско
41.4415° с. ш. 24.3889° и. д.
Чернягово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч

Чернягово или Чернак (на гръцки: Στροφές, Строфес, до 1927 година Τσερνάκι, Цернаки[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Чернягово се намира на югозападните склонове на планината Родопи и попада в историко-географската област Чеч.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Чернягово (Чернак) както следва: мюсюлмани – 10 семейства и 7 неженени.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Чернягово (Чернягово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 140 българи-мохамедани[3] Пак според Кънчов, селото попада в Драмския Чеч и към края на XIX век в селото има 60 къщи.[4]

По Лозанския договор в 1923 година населението на Чернягово е изселено в Турция, а в селото са настанени 20 семейства гърци бежанци.[5] През 1927 година името на селото е сменено от Чернаки (Τσερνάκι) на Строфес (Στροφές).[6] До 1928 година броят на заселените бежанци в селото е 67, като те съставят 20 домакинства.[7] Непосредствено преди Втората световна война селото е изоставено.[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 215[5] 54[5]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 111.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  4. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  5. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 203. (на македонска литературна норма)
  6. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012