Нусретли
| Нусретли Νικηφόρος | |
| — село — | |
 | |
  Нусретли  Нусретли  Нусретли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 220 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 660 37 |
| Телефонен код | 2524 |
Нусретли (на гръцки: Νικηφόρος, Никофорос, до 1927 година Νουσρατλή, Нусратли[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести), област Източна Македония и Тракия. Край селото се намира известният от турската фолклорна песен мост.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 14 km източно от Драма край главния път Драма - Ксанти.[4] На километър след селото в посока Бук е разположен османският акведукт Хасанов мост.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Нусретли е турско село, намиращо се в Драмската кааза на Османската империя. В книгата си Македония. Етнография и статистика, Васил Кънчов посочва Нусретли като село с население 90 турци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1923 година населението му е изселено в Турция по силата на Лозанския договор, а в селото са настанени гръцки бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Нусратли (Νουσρατλή) на Никофорос (Νικηφόρος).[2] Името на махалата Кулджилер (Κιουλτζιλέρ) е сменено на Перистераки (Περιστεράκι).[7]
Към 1928 година в селото има 204 семейства и общо 828 души,[3] както 100 войници от граничния гарнизон и небежански семейства.[4]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[4]
В селото има две църкви, посветени на Свети Георги. Старата е бившата джамия от 1880 година, превърната в църква след изселването на мюсюлмните. В 1975 година, тъй като вече е малка за нуждите на вярващите на 21 февруари 1975 година митрополит Дионисий Драмски полага основния камък на новата. Строителството на новата църква отнема около 5 години и е тържествено открита на 16 април 1980 година, когато в храма е отслужена първата литургия. Изписването на храма започва през 1980 година и завършва през 1989 година, като е извършено от атинския иконограф Мантос Теодорос по критските стандарти, тоест фигурите на светците са аскетични и тънки с тъмни проформи и слабо осветени. Иконите са дело на серския иконограф Георгиос Златанис.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание[9] |
|---|---|---|---|---|
| Канатлар[9] | Κανατλάρ | Фтеротон | Φτερωτόν[10] | местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[9] |
| Боджакьой[9] | Μποτζάκιοϊ | Фундукидис | Φουντουκίδης[10] | местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[9] |
| Ата тепе[9] | Άτά Τεπέ | Псили Корифи | Ψηλή Κορυφή[10] | възвишение в Ярум Кая И от Нусретли (405,8 m)[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 960[4] | 1295[4] | 1035[4] | 1213[4] | 949[4] | 1002[4] | 698[4] | 508[4] | 451[4] | 436[11] | 296 | 220 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 183. (на македонска литературна норма)
- ↑ Τουρκοι επισκεπτες στο Νικηφορο Δραμας // voria.gr, 10 ноември 2009. Посетен на 8 януари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 1 февруари 2023 г.
- ↑ Νικηφόρος: Το χωριό με τα αρχιτεκτονικά… στολίδια και τους δύο Αη Γιώργηδες // Thes.gr. Посетен на 30 април 2023 г. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 69. Архивиран от оригинала на 18 март 2009.
| ||||||||||||||||||||||||
