Направо към съдържанието

Нусретли

Нусретли
Νικηφόρος
— село —
Гърция
41.1672° с. ш. 24.31° и. д.
Нусретли
Източна Македония и Тракия
41.1672° с. ш. 24.31° и. д.
Нусретли
Драмско
41.1672° с. ш. 24.31° и. д.
Нусретли
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Надм. височина250 m
Население220 души (2021 г.)
Пощенски код660 37
Телефонен код2524

Нусретли (на гръцки: Νικηφόρος, Никофорос, до 1927 година Νουσρατλή, Нусратли[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести), област Източна Македония и Тракия. Край селото се намира известният от турската фолклорна песен мост.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 14 km източно от Драма край главния път Драма - Ксанти.[4] На километър след селото в посока Бук е разположен османският акведукт Хасанов мост.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната гара

В края на XIX век Нусретли е турско село, намиращо се в Драмската кааза на Османската империя. В книгата си Македония. Етнография и статистика, Васил Кънчов посочва Нусретли като село с население 90 турци.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1923 година населението му е изселено в Турция по силата на Лозанския договор, а в селото са настанени гръцки бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Нусратли (Νουσρατλή) на Никофорос (Νικηφόρος).[2] Името на махалата Кулджилер (Κιουλτζιλέρ) е сменено на Перистераки (Περιστεράκι).[7]

Към 1928 година в селото има 204 семейства и общо 828 души,[3] както 100 войници от граничния гарнизон и небежански семейства.[4]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[4]

В селото има две църкви, посветени на Свети Георги. Старата е бившата джамия от 1880 година, превърната в църква след изселването на мюсюлмните. В 1975 година, тъй като вече е малка за нуждите на вярващите на 21 февруари 1975 година митрополит Дионисий Драмски полага основния камък на новата. Строителството на новата църква отнема около 5 години и е тържествено открита на 16 април 1980 година, когато в храма е отслужена първата литургия. Изписването на храма започва през 1980 година и завършва през 1989 година, като е извършено от атинския иконограф Мантос Теодорос по критските стандарти, тоест фигурите на светците са аскетични и тънки с тъмни проформи и слабо осветени. Иконите са дело на серския иконограф Георгиос Златанис.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Нусретли на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание[9]
Канатлар[9] Κανατλάρ Фтеротон Φτερωτόν[10] местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[9]
Боджакьой[9] Μποτζάκιοϊ Фундукидис Φουντουκίδης[10] местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[9]
Ата тепе[9] Άτά Τεπέ Псили Корифи Ψηλή Κορυφή[10] възвишение в Ярум Кая И от Нусретли (405,8 m)[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 960[4] 1295[4] 1035[4] 1213[4] 949[4] 1002[4] 698[4] 508[4] 451[4] 436[11] 296

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 183. (на македонски)
  5. Τουρκοι επισκεπτες στο Νικηφορο Δραμας // voria.gr, 10 ноември 2009. Посетен на 8 януари 2017.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  7. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 1 февруари 2023 г.
  8. Νικηφόρος: Το χωριό με τα αρχιτεκτονικά… στολίδια και τους δύο Αη Γιώργηδες // Thes.gr. Посетен на 30 април 2023 г. (на гръцки)
  9. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  11. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 69. Архивиран от оригинала на 2009-03-18.