Балабан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Балабан.

Балабан
Τραχώνι
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областДрамски Чеч
Надм. височина760 m

Балаба̀н (на гръцки: Τραχώνι, Трахони, катаревуса Τραχώνιον, Трахонион, до 1927 година Μπαλαμπάν, Балабан[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Балабан е разположено на 760 m надморска височина в южните склонове на Родопите.[4] Васил Кънчов го определя като село, попадащо в Драмския Чеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по прякор от диалектното балаба̀н, едър човек, от турски.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Балабан (Балабанъ) е българско мохамеданско селище в Драмската каза. В него живеят 650 българи мохамедани[6] в 90 къщи.[7] Според Любомир Милетич към 1912 година село Балабан (Балабанъ) спада към Дьовленската каза, а населението му се състои изцяло от помаци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на избитите жители на селото от българските войски в 1944 г.

След Междусъюзническата война в 1913 година Балабан попада в Гърция.

В 1923 година населението на Балабан е изселено в Турция, а в селото са настанени гръцки бежанци от крайбрежието на Черно море и от Кападокия. През 1927 година името на селото е сменено от Балабан (Μπαλαμπάν) на Трахони (Τραχώνι).[2] Към 1928 година броят на заселените в Балабан гръцки семейства е 47 или общо 196 души.[3]

По време на Втората световна война, през 1940 година, жителите на селото се евакуират в село Бук. През 1941 година те се връщат обратно. Жителите на Балабан взимат активно участие в съпротивата срещу българската окупация и на 11 август 1944 година в така нареченото Балабанско клане български военни избиват около 30 жители на Балабан, предимно четници, временно завърнали се за селскостопански работи. По-късно на мястото на екзекуцията е поставен паметник с имената на загиналите.[9]

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и след края ѝ не е обновено.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 527[4][10] 434[4] 219[4] 508[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  4. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 140. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 73.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 270.
  8. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296.
  9. Χατζηαναστασίου, Τάσος. Αντάρτες και Καπετάνιοι. Η Εθνική Αντίσταση κατά της βουλγαρικής κατοχής της Ανατολικής Μακεδονίας και της Θράκης 1942-1944. Θεσσαλονίκη, Εκδοτικός οίκος Αδελφών Κυριακίδη, 2003. σ. 172. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31