Балабан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балабан.

Балабан
Τραχώνι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Бук
Географска област Драмски Чеч
Надм. височина 760 m
Население (1944) обезлюдено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Балаба̀н (на гръцки: Τραχώνι, Трахони, катаревуса Τραχώνιον, Трахонион, до 1927 година Μπαλαμπάν, Балабан[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Балабан се намира в планински регион. Разположено е на южните склонове на Родопите. Селото не се намира в същинския Чеч, но въпреки това Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по прякор от диалектното балаба̀н, едър човек, от турски.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Балабан (Балабанъ) е помашко селище в Драмската каза. В него живеят 650 помаци[5] в 90 къщи.[6] Според Любомир Милетич към 1912 година село Балабан (Балабанъ) спада към Дьовленската каза, а населението му се състои изцяло от помаци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Балабан попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Балабан (Μπαλαμπάν) живеят 527 души.[8] През 1920 година в Балабан са регистрирани 434 жители.[9]

През 1923 година населението на Балабан е изселено в Турция, а в селото са настанени гръцки бежанци от крайбрежието на Черно море и от Кападокия. През 1927 година името на селото е сменено от Балабан (Μπαλαμπάν) на Трахони (Τραχώνι).[2] Към 1928 година броят на заселените в Балабан гръцки семейства е 47 или общо 196 души.[3] Тодор Симовски посочва цифрата 219 души. През 1940 година селото има 508 жители.[9] По време на Втората световна война, през 1940 година, жителите на селото се евакуират в село Бук. През 1941 година те се връщат обратно. През 1944 година жителите на селото отказват да дадат доклад за населението на окупационните български и немски войски, което става повод за избиване на част от мъжкото население в местността Желязната порта на 5 километра от селото. След това оцелелите се изселват в други населени места в Гърция, а една част от техните наследници днес живеят в Германия и САЩ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαλαμπάν -- Τραχώνι
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 73.
  5. Кънчов, Васил. Драмска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 199. (на български)
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 270. (на български)
  7. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296. (на български)
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  9. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 140. (на македонска литературна норма)


     Портал „Македония“         Портал „Македония