Либотен
| Либотен Μαυροκορδάτος | |
  Либотен  Либотен  Либотен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Драмски Чеч |
| Надм. височина | 460 m |
| Население | 30 души (2021 г.) |
Либотен или Любетин (на гръцки: Μαυροκορδάτος, Маврокордатос, катаревуса Μαυροκορδάτον, Маврокордатон, до 1927 година Λιμποτίν или Λιμποτούν[1][2][3][4]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено североизточно от Драма и северно от Козлукьой (Платания), на 460 m надморска височина в планината Коджадаг.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Любота, сравнимо с Доброта, Белота, образувано като Добротин, Драготин, Славотин.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Старото село е на 2 km на североизток в Боздаг.[6]
В регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от последната четвърт на XV в., от село Леботни, спадащо към нахията Драма са записани 20 къщи.[7]
В османски опис от 1500 година от Либотен (Леботи) са регистрирани 3 лица.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Либотен както следва: мюсюлмани - 54 семейства и 34 неженени; немюсюлмани - 1 семейство и 1 неженен.[9]
Според Васил Кънчов селото (Любетин) спада към Драмския Чеч и към 1900 година е населено от помаци, които живеят в 100 къщи.[10] В книгата си Македония. Етнография и статистика, Кънчов посочва Либотен (Льотинъ, Левотинъ) като село с население 188 българи мохамедани.[11] Според Тодор Симовски населението на селото е турско.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Либотен попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Либотен (Λιμποτίν) живеят 308 души.[12]
След Първата световна война населението му е изгонено в Турция, а в селото са настанени 43 бежански семейства или общо 150 души.[4] През 1928 година името на селото е сменено от Либотин (Λιμποτίν) на Маврокорбатон (Μαυροκορδάτον).[3]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 308[2] | 248[2] | 157[2] | 171[2] | 199[2] | 111[2] | 81[2] | 87[2] | 103[13] | 59 | 30 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 154.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Гандев, Христо. Турски извори за българската история. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 181.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век, II издание. София, Наука и Изкуство, 1989. OCLC 65565171. Посетен на 3 октомври 2010.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 82-83.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 69. Архивиран от оригинала на 2008-06-24. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
