Любомир Милетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Милетич
български езиковед
Lyubomir Miletich Shtip.jpg
Роден
Починал
1 юни 1937 г. (74 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Учил в Карлов университет
Научна дейност
Област Лингвистика, етнография, история
Учил при Леополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич
Работил в Софийски университет
БАН
Семейство
Баща Георги Милетич
Майка Евтимия Милетичева
Братя/сестри Светозар Милетич
Любомир Милетич в Общомедия

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Използва псевдонима Пълния.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на улица „Шипка“, в София, където той живее от 1920 година до смъртта си
Плочата на дома му

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 година в град Щип.[3] Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[4][5] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[4] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова[6] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич[7]) и Щип (1861 – 1863).[5]

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.[8] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[8][9] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[10][11] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[11]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[6][11] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[11] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.[12][13] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.[13]

Учен[редактиране | редактиране на кода]

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[14]

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич[15].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
Корица на „La Macédoine Bulgare“, София, 1918.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Редактор е на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“ (1925 - 1931), един от най-ценните източници за историята на Вътрешната организация и Илинденско-Преображенското въстание, в която са публикувани спомените на видни войводи и водачи на ВМОРО. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Романски, Ст. Любомиръ Милетичъ. София, Държавна печатница, 1940.
  • Мурдаров, Вл. Любомир Милетич. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Миле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симо Милетич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светозар Милетич
(1826 — 1901)
 
 
 
Георги Милетич
(1837 — 1909)
 
Евтимия Милетичева
(1837 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Милетич
(1863 — 1937)
 
Светозар Милетич
(1871 — 1913)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 293-294.
  4. а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  5. а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
  6. а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 415.
  8. а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
  9. Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
  10. Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
  11. а б в г Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
  12. Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
  13. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  14. Коларовъ, Н. Д-р Любомиръ Милетичъ. // Илюстрация Илиндень 6 (116). Илинденска организация, Юний 1940. с. 1 - 2.
  15. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България