Иван Каранджулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Каранджулов
български юрист

Роден
1856 г.
Починал
5 май 1930 г. (74 г.)
Политика
Депутат XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Иван Каранджулов в Общомедия

Иван Конев Каранджулов е български юрист и общественик от Македония, главен прокурор на Върховния касационен съд, дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства, президент на Алианс Франсез в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Каранджулов в Цариград, 30 септември 1881 г., Фото Паскал Себах

Каранджулов е роден в 1856 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на просветния деец Коне Чонин Каранджулов, който отваря първата българска печатница в Западна Македония, участва в църковните борби за независимост. Иван Каранджулов завършва образование в родния си град и след като баща му се изселва в Битоля, започва работа там като български учител между 1872 - 1874 година. Заминава за Цариград и завършва Робърт колеж през 1879 година[1], след което се връща в Битоля и продължава да работи като учител. В Цариград редактира вестник „Новини“, а по-късно е редовен кореспондет е на вестник „Зорница“. Превежда Шекспир на български.

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Заминава за Екс ан Прованс, Франция да учи и в 1889 година завършва право. Установява се в Свободна България и заема различни длъжности в съдебната система - съдия в окръжни съдилища, председател на апелативния съд, главен прокурор на Върховния касационен съд от 20 април 1907 до 8 януари 1920 година.[2] Делегат е на Втората Хагска конференция за мир в 1907 година, на която заедно с другите български представители генерал Върбан Винаров, Иван Кожухаров и капитан С.Димитров поддържа идеята за създаване на постоянен международен арбтражен комитет.

Участва активно и в легалното освободително движение като подкрепя Върховния македоно-одрински комитет, а след Първата световна война е виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[3] Остава на поста до 1922 година.[4][5] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно - Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[6]

В 1923 година Каранджулов е избран за народен представител в ХХІ ОНС от Петрички окръг и е такъв и в следващите ХХІІ ОНС до смъртта си в 1930 година от, по-късно известната, Македонска парламентарна група.[7][8] Член-учредител е на Македонския научен институт.[9]

Донка и Иван Каранджулови. Фото Димитър Карастоянов
Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Каранджулов е първи прав

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година е на страната на Иван Михайлов.

Иван Михайлов пише за него:

Няколко години подред за председател [на Националния комитет] бе избиран старият д-р Иван Каранджулов от Прилеп, блестящ, отдавнашен прокурор при Върповния касационен съд на България. Той правеше впечатление на почти изнемощял човек; и гласът му доста слаб. Но бе с висока култура, крайно проницателен, когато трябва умееше да си послужи и със съкрушителна ирония срещу противника. Неговата обществена фигура и интелект наистина внушаваха почит. Свършил бе висшето си образование в Англия.[10]

Женен е за Донка Тонева Крайчева, която е председателка на Македонското женско благотворително дружество в София.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 377.
  2. Върховен касационен съд
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 2015-08-24.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.318.
  5. Баждаров, Георги. „Моите спомени“, София, 1929 г.
  6. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  7. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  8. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.
  9. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 43.
  11. Балканистичен форум. Благоевград, Югозападен университет „Неофит Рилски“, 1998. с. 237.
Петър Данчов главен прокурор на Върховния касационен съд
(20 април 1907  – 8 януари 1920)
Светослав Велчев
- Председател на Националния комитет на Съюз на македонските братства
(1918  – 1922)
Владимир Кусев
     Портал „Македония“         Портал „Македония