Никола Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стоянов.

Никола Стоянов
български икономист

Роден
Починал
12 юни 1967 г. (93 г.)
Научна дейност
Област Икономика, астрономия
Никола Стоянов в Общомедия

Никола Стоянов Митов[1] е български икономист и финансист. Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.

Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Пловдивското дружество „Юнак“ в 1897 година. Стоянов е седнал на втория ред, втори

Никола Стоянов е роден на 3 февруари 1874 в Дойран, днес в границите на Република Македония. Баща му Стоян Митов е виден гражданин, за известно време кмет на града. Тъй като Дойран остава извън границите на освободена България, през 1880 година семейството му се премества в София.[2]

През 1892 година Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Той има желание да изучава инженерство в чужбина, но получава държавна стипендия за Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“), където постъпва във Физико-математическия отдел. През 1895 година се дипломира и започва работа като учител, първоначално в гимназията във Видин, а след това в Първа софийска мъжка гимназия.[3][4]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Генуа, май 1922 година

Като студент и по-късно по време на неговото учителство Стоянов се интересува от астрономия и през 1898 година става един от основателите на Българското физико-математическо дружество.[5]

През 1899 година, с личните си спестявания и изтеглен заем от 1500 лева от Българската народна банка, заминава да учи в университета в Тулуза. През 1903 година се дипломира със степен лисансие по математически науки и става асистент по математика във Висшето училище в София[6]. Година по-късно заминава на специализация по математическа физика в Гьотингенския университет, която продължава до 1906 година. През 1906-1907 отново е гимназиален учител, след което е назначен за извънреден професор по астрономия в Софийския университет по време на Университетската криза през 1907-1908 (когато след протестите на студентите по време на откриването на Народния театър от княз Фердинанд I правителството на Димитър Петков затваря висшето училище за шест месеца, уволнява професорите и ограничава академичната автономия). През същия период прави специализация и в астрономическа обсерватория в Марсилия.[3]

През 1908, по неизяснени причини, Никола Стоянов прекратява научната си кариера в областта на астрономията и започва работа в Българската народна банка. Въпреки това той продължава да се интересува от астрономия и през следващите десетилетия публикува научни, както и научно-популярни статии: „Комети или опашати звезди“, „Разпространението на една плоска светлинна вълна“, „Върху поправката на кометните орбити“. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция)[6]. През 1920 и 1926 е избиран за редовен доцент по астрономия в Софийския университет, но не заема тази длъжност, поради заетостта си в Министерството на финансите.[3]

През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София,[2] а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет.[5]

В банковия сектор[редактиране | редактиране на кода]

В първия Управителен съвет на Българска централна кооперативна банка, 1911 година

През 1908 година Никола Стоянов оглавява новосъздадения отдел за Финансови изучавания на Българската народна банка. През следващите месеци той усилено чете различни публикации в областта на икономиката, финансите и статистиката, сред които и трудовете на авторитетните и водещите тогава икономисти Вилфредо Парето и Клеман Жюглар. Интересите на Стоянов са в области като цикличността на външнотърговския баланс на България, лихвите по външните заеми и загубите на Български държавни железници. През 1910 година публикува първата си статия в „Списание на Българското икономическо дружество“, посветена на външния дълг.[7]

През 1911 година Стоянов е на командировка в Германия, за да се запознае с използването на земеделски застраховки там. След завръщането си изготвя доклад, използван при изготвянето на Закон за застраховка на земеделските произведения от градушка и на едрия рогат добитък от смърт и злополуки. Той преминава на работа в създадената малко по-рано Българска централна кооперативна банка, където е администратор в застрахователния отдел и член на нейния пръв Управителен съвет. През следващите години става издава многобройни публикации в областта на застраховането. Никола Стоянов придобива значителен професионален авторитет и през 1919 година е обсъждана възможността да стане директор на Българската централна кооперативна банка, той не заема поста, но малко по-късно оглавява Дирекцията на държавните дългове в Министерството на финансите.[7]

Директор на Дирекцията на държавните дългове[редактиране | редактиране на кода]

Преговори по репарационните задължения[редактиране | редактиране на кода]

С българската делегация на Конференцията в Генуа през 1922 година

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за член-съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[8] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно - Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[9]

През април 1919 година Никола Стоянов е назначен за директор на Дирекцията на държавните дългове и остава на този пост в продължение на 20 години (с кратко прекъсване между май 1934 и април 1935 година). Седмици след назначаването си той заминава за Париж в състава на българската делегация при сключването на Ньойския договор.[2]

След подписването на мирния договор Стоянов е назначен и за помощник-комисар по репарациите. Макар официално комисар да е вътрешният министър Райко Даскалов, в качеството си на финансов експерт Никола Стоянов е водещата фигура в преговорите. Той бързо предизвиква неодобрението на Междусъюзническата контролна комисия (МСК), като френският представител в нея го определя като национален „екстремист“, проявяващ „изразена ксенофобия, понякога даже със зла умисъл“.[10]

През януари 1923 година, под натиска на МСК, Райко Даскалов е отстранен от поста комисар по репарациите и временно изпълняващ длъжността става Никола Стоянов, но френските представители продължават да настояват за смяна на преговарящите лица. По същото време излиза от печат статията „Финансовото положение на България и българският репарационен дълг“, в която Стоянов дава силно песимистична оценка на платежоспособността на страната. Тя влиза в разрез с позициите на правителството на Александър Стамболийски, което по това време подготвя компромисно споразумение по репарациите.[10] Никола Стоянов не е назначен за титулярен комисар, но му е поверено ръководството на българските експерти в преговорите с МСК, довели до уреждането на план-график на репарациите с протокола от 21 март 1923 г.[11] След Деветоюнския преврат постът комисар по репарациите е зает от новия външен министър Христо Калфов, а Стоянов остава негов заместник.[10]

През октомври 1924 година Стоянов отново влиза в конфликт с МСК при сходни обстоятелства – негови публикации аргументират невъзможността за изплащане на репарациите. На 18 януари 1926 година, след съставянето на правителството на Андрей Ляпчев, Никола Стоянов окончателно е отстранен от преговорите по репарационния дълг.[10]

Преговори по облигационните заеми[редактиране | редактиране на кода]

С Никола Мушанов по време на посещение в Лондон за преговори по външния дълг, 1933 година

За разлика от агресивното и емоционално поведение във връзка с репарациите, които през целия си живот смята за несправедливи и неприемливи, Никола Стоянов ръководи напълно професионално сложните преговори по предвоенните заеми на България и сключените през 20-те години Бежански и Стабилизационен заем. Той води оживена кореспонденция и се среща често с много представители на европейските финансови кръгове, като придобива значителна репутация сред тях.[12]

През по-голямата част от времето между 1919 и 1939 година, когато Стоянов оглавява Дирекцията на държавните дългове, България не успява да изплаща задълженията си и води непрекъснати преговори за разсрочване и редуциране на дълга със своите кредитори. Основната част от предвоенните задължения са към френски инвеститори, свързани с банката Париба. Отношенията с германската банка Дисконто-Гезелшафт са допълнително усложнени от мирните договори, наложени на България и Германия след Първата световна война. След сключването на Бежанския заем през 1926 година в преговорите са въвлечени нови контрагенти – британската банка Шрьодерс и Финансовия комитет на Обществото на народите. След известна стабилизация в средата на 20-те години, през 1932 година страната е принудена да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг, което поставя началото на нови мъчителни преговори за уреждане на отношенията с кредиторите.[12]

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година Никола Стоянов е отстранен за кратко от поста си в Дирекцията на държавните дългове и от преговорите по външния дълг. Този епизод завършва няколко месеца по-късно. Новото правителство възлага ръководството на преговорите на финансовия министър Петър Тодоров. През декември 1934 година той заминава за Лондон за разговори с кредиторите, които определят поведението му като объркано и некомпетентно. След като Тодоров прави неоправдано големи отстъпки, при следващия кръг на преговорите в началото на 1935 година Никола Стоянов отново е включен в делегацията и се връща на своята предишна длъжност.[13]

Други държавни и обществени длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов в униформа на главатар от Съюза „Юнак“

Докато е директор на държавните дългове, Стоянов заема за различни периоди и други държавни длъжности – представител на държавата в управлението на Софийската фондова борса, член на комисията за регулиране на застраховането и на ръководствата на Български публични влагалища, Погасителна каса и Държавната лотария, на комитета за изграждане на Рилския водопровод.[2] Между 1935 и 1936 година е главен секретар в Министерството на финансите.[14]

През този период Никола Стоянов е сред активните дейци на Българското икономическо дружество и Статистическия институт за стопански проучвания, като изследванията му са главно в областта на външния дълг.[2] Между 1929 и 1944 година е главен редактор на „Списание на Българското икономическо дружество“.[5]

Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Стоянов е втори прав, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.

През 1925 година Стоянов оглавява Управителния съвет на новосъздадената Македонска кооперативна банка. В 1923 година той е сред съоснователите на Македонския научен институт,[15] а на 23 януари 1938 година, след смъртта на академик Любомир Милетич, поема председателския пост на института.[5] След убийството на Александър Протогеров в 1928 година Никола Стоянов подкрепя михайловисткото крило във Вътрешната македонска революционна организация.[16] Андрей Ляпчев, един от най-известните македонци в София, определя Никола Стоянов за изпълнител на своето завещание.[2] Скоро след избухването на Втората световна война Стоянов като председател на МНИ подписва Декларацията на емигрантските македонски организации, с която се променя целта на емигрантската част от македонското освободително движение от автономия за Македония и Одринско и Независима Македония към присъединяване на Македония към България.[17] В 1941 година като председател на Дойранското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България.

Стоянов участва и в различни други обществени организации. Той е член на ръководството на Съюза „Юнак“, на Съюза на периодичния печат, Ротари клуб и други.[2] Дълго време е председател на софийския клон на Алианс Франсез, за което през 1935 година става офицер на Почетния легион, а през 1948 година получава следващата степен на ордена.[18]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов в комисия за теглене на тираж на Държавната лотария

Никола Стоянов се пенсионира на 1 юни 1939 година, на шестдесет и петгодишна възраст.[2] На 17 януари 1945 година, след Деветосептемврийския преврат, със заповед на Министерството на вътрешните работи той е отстранен от ръководството на Македонския научен институт.[5] На 18 февруари е арестуван и затворен в Дома на слепите, използван от комунистическите власти като разпределителен пункт за политически затворници, и остава там поне до края ноември същата година.[2]

По време на продължителната си кариера в държавната администрация Никола Стоянов се опитва да демонстрира политическа неутралност, въпреки че по някои негови действия може да се съди за симпатии към Българския земеделски народен съюз. След като е освободен от затвора в края на 1945 година, той публично демонстрира подкрепата си за опозиционния Земеделски съюз, макар че критикува лидера му Никола Петков за негови проюгославски изявления.[19]

В месеците преди окончателното налагане на тоталитарния режим в България Никола Стоянов сътрудничи на списанието, издавано от новосъздадения Институт за стопанска рационализация. В началото на 1947 година изготвя подробно сравнение на условията на Ньойския договор от 1919 година и подготвяния по това време Парижки договор, критикувайки остро „наказателния и несправедлив репарационен дълг“. Анализът му е публикуван в Списанието на Българското икономическо дружество. Той публикува и статия по въпроса във водещия опозиционен вестник „Народно земеделско знаме“, в която критикува действията на правителството при преговорите и дори призовава за преразглеждане на договора.[19]

Никола Стоянов умира през 1967 година в София.[5]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Финансовото положение на България и българският репарационен дълг“. София, 1923.
  • „Репарации и междусъюзни дългове“. София, 1933.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълчанова 2001.
  2. а б в г д е ж з и Аврамов 2007, с. 684-689.
  3. а б в Аврамов 2007, с. 689-691.
  4. Македонски преглед 1994, с. 183.
  5. а б в г д е Гребенаров 2011.
  6. а б сайт на катедра „Астрономия“, Софийски Университет
  7. а б Аврамов 2007, с. 691-692.
  8. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 2015-08-24.
  9. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  10. а б в г Аврамов 2007, с. 710-712.
  11. Вачков 2008, с. 39.
  12. а б Аврамов 2007, с. 912-914.
  13. Аврамов 2007, с. 644-646.
  14. Станев .
  15. МНИ 2013.
  16. Гаджев 2007, с. 135.
  17. Илюстрация Илинден, април 1941, година 13, книга 4 (124), стр. 5.
  18. Аврамов 2007, с. 714-715.
  19. а б Аврамов 2007, с. 706-707.
Цитирани източници
     Портал „Македония“         Портал „Македония    
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 31 октомври 2011. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.