Македонска кооперативна банка
| Македонска кооперативна банка | |
 Акция на МКБ от 1 януари 1928 година с подписите на Георги Совичанов и Никола Стоянов | |
| Основаване | 1925 година |
|---|---|
| Закриване | 27 март 1947 година |
| Седалище | София, Царство България |
| Продукти | банка |
| Македонска кооперативна банка в Общомедия | |
Македонската кооперативна банка е основана през 1925 година от Националния комитет на македонските братства в България. Ликвидирана е в 1947 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Банката е основана е на 26 юни 1925 година в сградата на Крушевското братство[1] от 77 индивидуални членове и 1 колективен член – Прилепската кооперативна банка.
Приет е устав, като целите ѝ отбелязани като „подпомагане на македонските бежанци с кредити, необходими за жилищни и производствени нужди; организиране на стопански и други инициативи; уреждане на фондове за благотворителност, здравеопазване, професионално образование и др.“[1]
Няколко дни по-късно, на 20 юли, е избран първият Управителен съвет. Оглавена е от икономиста от Дойран Никола Стоянов, виден финансист, бивш директор на Дирекцията на държавните дългове в Министерството на финансите. За подпредседатели са избрани Стоян Стойков и Борис Антонов, за главен касиер – Стоян Златанов,[1] а касиер е Георги Совичанов.
В първия Управителен и Контролен съвет влизат проф. Никола Стоянов от Дойран, Стоян Стойков от Сурлово, Кукушко, Борис Антонов от Крива паланка, Стоян В. Златанов, Борис Иванов от Прилеп, Димитър Апостолов от Кавадарци, Никола Каранджов от Смърдеш, Костурско, Никола Киселинов от Охрид, Йордан Ярцев от Кукуш, Никола Гацев от Воден, Борис Стрезов от Ресен, Славчо Абазов от Злетово, Спиро Гайдарджиев от Скопие и Мише Калчинов от Големо Църско, Кичевско.[2]
Банката е открита през октомври на улица „Пирот“ № 37.[1]
Дейността ѝ започва с 387 300 лева дялов капитал. До 1931 година той надхвърля 18 милиона лева. Банката дава кредити само на свои членове, които са предимно занаятчии и дребни търговци. Дейността ѝ е ограничена в София и околните общини.[3][4]
На 27 март 1947 година Политбюро на Централния комитет на Българската работническа партия взема решение да ликвидира банката, като „създадена със суми на Иван Михайлов и в чието ръководство все още има негови последователи“.[5] На 21 март 1948 година се обединява с Банишорската популярна банка под името Народна кооперативна банка, която прекратява своята дейност през 1951 година.[6]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Контролният съвет на Македонската кооперативна банка в 1935 година: Спиро Гайдарджиев, Михаил Силяновски и Никола Гацев
Реклама на Македонската народна банка в „Дебърски глас“, 12 февруари 1939 година
Чек на Македонската кооперативна банка от 1940 година
Записна заповед на Македонската кооперативна банка, 1942 година
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Откриването на Мак. Кооп. банка“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 44, София, 6 ноември 1925 година
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Христов, Костадин Н. Кога затрака револверот. София, Клуб Осем, 2011. ISBN 978-954-92764-1-1. с. 50. Архив на оригинала от 2025-05-10 в Wayback Machine.
- ↑ Македонска кооперативна банка - "Юбилеен отчет за десетгодишната дейност на банката 1925-1935 и Отчет за 1935 год.", София, 1936 година // Струмски. Посетен на 20 ноември 2024.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 147-148.
- ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 35-36
- ↑ Протокол № 85 от 27 март 1947 г.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 98.
