Направо към съдържанието

Македонска кооперативна банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македонска кооперативна банка
Акция на МКБ от 1 януари 1928 година с подписите на Георги Совичанов и Никола Стоянов
Акция на МКБ от 1 януари 1928 година с подписите на Георги Совичанов и Никола Стоянов
Основаване1925 година
Закриване27 март 1947 година
СедалищеСофия, Царство България
Продуктибанка
Македонска кооперативна банка в Общомедия

Македонската кооперативна банка е основана през 1925 година от Националния комитет на македонските братства в България. Ликвидирана е в 1947 година.

Управителният съвет на Македонската кооперативна банка в 1925 година. Първи ред (от ляво надясно): Никола Каранджов, Стоян Стойков, Никола Стоянов – председател, Борис Антонов и Никола Киселинов. Втори ред (от ляво надясно) – Йордан Ярцев, Стоян В. Златанов, Борис Иванов и Димитър Апостолов
Управителният съвет на Македонската кооперативна банка в 1935 година. Първи ред (от ляво надясно): Андон Пиперевски, Борис Антонов, Никола Стоянов – председател, Стоян В. Златанов и Иван Попйорданов. Втори ред: Георги Киселинчев, Мойсо Крапчев, Борис Иванов и Димитър Апостолов
Чиновниците в Македонската кооперативна банка в 1935 година. Първи ред (от ляво надясно): Наум Дундов, Петър Попйорданов, Константин Николов, Стоян Стойков – директор, Георги Совичанов, Христо Чочков и Димитър Христов. Втори ред (от ляво надясно): Трифун Кузманов, Дамян Рафаилов, Симеон Янков, Кирил Дерменджиев, Георги Попгьорчев, Боян Милчинов и Владимир Попгьорчев. Трети ред (от ляво надясно): Апостол Смилевски, Кирил Льомчев, Христо Бошнаков, Петър Бубев и Димитър Кузманов. Отсъстват Манчо Димитров и Стефан Йосифов

Банката е основана е на 26 юни 1925 година в сградата на Крушевското братство[1] от 77 индивидуални членове и 1 колективен член – Прилепската кооперативна банка.

Приет е устав, като целите ѝ отбелязани като „подпомагане на македонските бежанци с кредити, необходими за жилищни и производствени нужди; организиране на стопански и други инициативи; уреждане на фондове за благотворителност, здравеопазване, професионално образование и др.“[1]

Няколко дни по-късно, на 20 юли, е избран първият Управителен съвет. Оглавена е от икономиста от Дойран Никола Стоянов, виден финансист, бивш директор на Дирекцията на държавните дългове в Министерството на финансите. За подпредседатели са избрани Стоян Стойков и Борис Антонов, за главен касиер – Стоян Златанов,[1] а касиер е Георги Совичанов.

В първия Управителен и Контролен съвет влизат проф. Никола Стоянов от Дойран, Стоян Стойков от Сурлово, Кукушко, Борис Антонов от Крива паланка, Стоян В. Златанов, Борис Иванов от Прилеп, Димитър Апостолов от Кавадарци, Никола Каранджов от Смърдеш, Костурско, Никола Киселинов от Охрид, Йордан Ярцев от Кукуш, Никола Гацев от Воден, Борис Стрезов от Ресен, Славчо Абазов от Злетово, Спиро Гайдарджиев от Скопие и Мише Калчинов от Големо Църско, Кичевско.[2]

Банката е открита през октомври на улица „Пирот“ № 37.[1]

Дейността ѝ започва с 387 300 лева дялов капитал. До 1931 година той надхвърля 18 милиона лева. Банката дава кредити само на свои членове, които са предимно занаятчии и дребни търговци. Дейността ѝ е ограничена в София и околните общини.[3][4]

На 27 март 1947 година Политбюро на Централния комитет на Българската работническа партия взема решение да ликвидира банката, като „създадена със суми на Иван Михайлов и в чието ръководство все още има негови последователи“.[5] На 21 март 1948 година се обединява с Банишорската популярна банка под името Народна кооперативна банка, която прекратява своята дейност през 1951 година.[6]

  1. 1 2 3 4 Христов, Костадин Н. Кога затрака револверот. София, Клуб Осем, 2011. ISBN 978-954-92764-1-1. с. 50. Архив на оригинала от 2025-05-10 в Wayback Machine.
  2. ↑ Македонска кооперативна банка - "Юбилеен отчет за десетгодишната дейност на банката 1925-1935 и Отчет за 1935 год.", София, 1936 година // Струмски. Посетен на 20 ноември 2024.
  3. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 147-148.
  4. ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 35-36
  5. ↑ Протокол № 85 от 27 март 1947 г.
  6. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 98.