Банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Банката е предприятие, което е финансов посредник.

Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

История[редактиране | edit source]

Вижте още: Лихварство

Предшественикът на банковата система може да се намери във Вавилон преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото.

С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.

Първата частна банка в България е основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ).

Най-големи банки в света[редактиране | edit source]

10-те най-големи банки по размер на активите са:

1    Industrial and Commercial Bank of China

2    HSBC

3    Deutsche Bank 

4    Crédit Agricole

5    BNP Paribas

6    Mitsubishi UFJ Financial Group

7    Barclays

8    JPMorgan Chase

9    China Construction Bank 

10    Japan Post Bank

Банките в България[редактиране | edit source]

През 2013 г. българските банки приключиха с печалба от 585 млн. лв., което до голяма степен се дължи на положителния финансов резултат на Банка ДСК и УниКредит Булбанк.

Вижте също[редактиране | edit source]