Българска търговска банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Българска търговска банка
Акция на банката
Акция на банката
Основана 1895 г.
Закрита 1947
Седалище Flag of Bulgaria.svg Русе, България
Продукти банкови услуги

„Българска търговска банка“ (БТБ), известна и като Търгбанк, е историческа българска банка с официално седалище в Русе и адрес на управление в София. По време на своето съществуване от края на 19 век до средата на 20 век тя е най-голямата банка с предимно местен частен капитал. Свързана е чрез многобройни лични връзки с Народната партия. В периода 1914 – 1947 година директори на банката са баща и син Губиделникови.[1][2] Сред основните акционери е френската банка Банк дьо Пари и Пеи Ба, като през 30-те години на 20 век нейният дял от акциите възлиза на 33%.[3]

През 1912 година Българската търговска банка има уставен капитал от 5 000 000 лева. Печалбата ѝ за същата година е 407 471,63 лева, което я нарежда на трето място по печалби след Балканска банка и Българската генерална банка.[4]

През декември 1928 година общият кредит на банката е 80 милиона лева, а през юни 1929 година е увеличен на 100 милиона лева.[5] По време на световната стопанска криза (1929 – 1932) БТБ е една от българските банки, които се справят успешно с икономическите затруднения.[6]

Банката е известна като „банката на братя Бурови“, защото Иван Буров 30 години е председател на управителния съвет, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество", а Атанас Буров участва в управлението.

В началото на 40-те години Българската търговска банка има голямо участие във финансирането на износа на селскостопанска продукция от България в Германия, като си партнира с Дрезднер Банк и измества в значителна степен от пазара немската Дойче Банк (чрез Българска кредитна банка) и италианската Банка Комерчиале.[7]

На 27 декември 1947 година банката е национализирана и преименувана на Българска народна банка-4.[8]

Клонове и дъщерни предприятия на БТБ[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години на ХХ век Българската търговска банка има следните клонове[9]:

Дъщерните предприятия на Българската търговска банка са банкови, минни, индустриални, търговски и други. През 1917 година в Бургас е основано минното акционерно дружество „Бъдеще“, което е свързано с капиталова уния с БТБ – участие на банката в капитала и управителния съвет на дружеството и обратно. Предметът на дейност на дружеството е въгледобив – първоначално в Бургаско, а впоследствие и в Твърдишко и Тревенско.[10] БТБ е основният акционер в Застрахователното дружество „България“, в чието управление участват и някои от главните акционери на самата банка.[11]

През 30-те години БТБ притежава няколко локални банки. Тя основава Харманлийската търговска банка (Южнобългарска банка), притежава и Видинската търговска банка. Южнобългарската търговска банка се занимава основно с финансиране и експорт на тютюн.[12] Българската търговска банка е собственик и на търговското дружество „Комерциум“, което получава представителството на „Даймлер-Бенц“ за България[13], както и на текстилната фабрика „Свети Георги“ в Трявна, на керамичната фабрика „Труд“ в Русе и други.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рясков, Марко. Спомени и документи, Издание на Българска народна банка, София 2006, с. 290.
  2. Губиделникови, от които тръгна крилатият израз „шуробаджанащина“. // Дневник, 16 август 2007. Посетен на 2 март 2016.
  3. Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството, София 2000, с. 62, 65.
  4. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, т. I 1878 – 1912, част I – Възстановяване и развитие на българската държава, София 1994, с. 510 – 512.
  5. Българска народна банка. Сборник документи, т. III, 1915 – 1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 958.
  6. Аладжов, П., пос. съч., 59 – 61.
  7. Аладжов, П., пос. съч., с. 67 – 68.
  8. Аладжов, П., пос. съч., с. 192 – 193, 198.
  9. Аладжов, П., пос. съч., с. 57.
  10. Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 423.
  11. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 417 – 424.
  12. Аладжов, П., пос. съч., с. 67, 155.
  13. Аладжов, П., пос. съч., с. 67.
  14. Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 527.