Твърдица

Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

---

Твърдица
Панорамен изглед на Твърдица
Твърдица 42.701667, 25.8975 Твърдица Твърдица
Общи данни
Население	6711 души (15 юни 2020 г.) 43,3 души/km²
Землище	155,167 km²
Надм. височина	396±1 m
Пощ. код	8890
Тел. код	0454
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	72165
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Твърдица Атанас Атанасов (ГЕРБ)
Адрес на общината
8890 Твърдица, пл. „Свобода“ №1 тел: 0454/2311, факс: 0454/4049
Твърдица в Общомедия

Изглед към града

Главният площад и сградата на общината

Общинската управа

Улица към Еленския проход

Твърдишкият Балкан

Храм „Св. Петка“

Твърдѝца е град в Централна Южна България, Сливенска област. Градът е административен център на едноименната Община Твърдица.

География

Намира се в планински район. Оттук започва известният Твърдишки проход с живописните меандри на Твърдишката река. Проходът е и най-кратката връзка между Северна и Южна България: Нова Загора – Твърдица – Елена – Велико Търново. Общината обхваща северните склонове на Средна гора.

На територията на общината са разположени връх Чумерна, част от язовир „Жребчево“, преминава река Тунджа. Градът разполага с индустриална зона. Понастоящем се акцентира върху развитието на туризма и селското стопанство.

Разположен е на Републикански път I-6 в северната част на Твърдишката котловина, на юг е магистрала Тракия. В близост се намират Сливен, Бургас, Стара Загора и Нова Загора. Отстоянията до близките градове са приблизително: Бургас – 110, Пловдив – 150, Стара Загора – 60, Казанлък – 45, Сливен – 40, Русе – 150 км. През града минава подбалканската железопътна линия София – Бургас през Карлово.

История

Плочка с тракийския конник, открита край Твърдица. Експонат на Бургаския археологически музей

Името на града произлиза от намиращата се на север крепост, наричана Градище – твърдина. Градът от векове носи едно и също име: Твърдица, от „твърдина“. Още от времето на византийския историк Мануил Фил, който възхвалява победите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот (1300 г.) е записано „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това“. По средновековните карти (ХVІ-ХVІІІ в) градът е отбелязван с името Verzaraz.

В Република Молдова понастоящем има град Твърдица, което е от изселници от гр. Твърдица по времето на турското владичество.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 3489 1946 4593 1956 5711 1965 7798 1975 7488 1985 7185 1992 7196 2001 6001 2011 5667

Етническият състав включва 4841 българи и 459 цигани.

Религии

• Християнство – преобладаващо. През Средновековието в Твърдица е била основана богомилска общност, която е просъществувала до 19 век.

Политика и икономика

Многопартиен, но изключително добре работещ общински съвет.

Там се добиват въглища, произвеждат се хубави хавлии и текстилната фабрика работи за шведската фирма ИКЕА и произвежда хавлиен текстил за хотелиерството.

Има добри предпоставки за развитие на туризъм в Средна гора, в Стара планина, около река Тунджа, на язовир Жребчево.

Обществени институции

• Читалище „Св. св. Кирил и Методий“

Забележителности

• Потопената църква – на територията на общината се намира един интересен феномен – потопената църква „Св. И. Рилски“ в язовир Жребчево, единственото, което е останало от потопените през 1965 г. села Запалня, Жребчево и Долни Паничарево. Църквата е устояла на времето и днес е една от атракциите, които будят интерес.

Театри

Самодеен театър към читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Самодейците са подготвили множество постановки. Например, „Завръщане към корена“ – изключително актуална в нашето съвремие.

Музеи

В града има историческа изложба в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ и отделна етнографска сбирка. Функционира клуб по краезнание, който работи за събирането на фолклорното наследство на района.

Редовни събития

• Традиционен християнски празник Вадене на кръста от река Твърдишка
• Традиционен турнир по ски свободно спускане за купа „Чумерна“ на община Твърдица, месец февруари – ежегодно. Организатор: ски дружество „Чумерна“ и община Твърдица
• Традиционен поход до връх Кутра на 3 март – ежегодно. Организатор Туристическо дружество „Чумерна“
• Ежегоден детски международен празник за пролетни игри и обичаи на Цветница, предхождан от тематична научна конференция
• Преглед на художествената самодейност в читалищата, месец май – ежегодно
• Ежегоден землячески събор в местността „Улищица“
• Ежегоден международен детски футболен турнир за купата на община Твърдица
• Ежегоден събор в местността „Сатма чешма“ – лобно място на Стоил войвода
• Ежегоден Общитвърдишки събор – „Хайдушка поляна“ – първата събота на месец август
• Рали за купата на гр. Твърдица – кръг от републиканския шампионат – 27 – 28 юли
• Фестивалът „Балканът пее и разказва“ се провежда в на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково

Личности

• Пейо Буюклията от кв. Козарево – хайдутин.
• Поп Нягол – виден представител на Твърдица. Борец за свобода, дарител.
• Поп Лука – виден представител на твърдишката общност, благодарение на който жп линията минава през Твърдица.
• Поп Паскал – съпроводил като водач керваните-преселници в Молдова, след оттеглянето на Дибич Задбалкански. Един от основателите на молдовска Твърдица.
• Георги Калинков – наследник на твърдишки род.
• Петко Петков – Азала – поет и общественик.
• Симеон Стойков – участник в Първото Народно събрание.
• Петко Маринов – поет, символ на града.
• Георги Гвоздейков – автомобилен състезател и рали пилот от АСК Евроком рали тим. Шампион на България за 2003 година в клас N3
• Петко Колев – борец за социална независимост, основател на първата партизанска дружинка в Сливенска област.
• Тодор Стоянов – родолюбив, изявен общественик и патриот. Автор на „Твърдица в миналото“.
• Димитър Рачков – актьор, почетен гражданин на град Твърдица.
• Димитър Станчев – оперен певец, почетен гражданин на град Твърдица.
• Илия Костов – режисьор, почетен гражданин на град Твърдица.
• Петко Петков – дарител на храм „Св. Архангел Михаил“, почетен гражданин на град Твърдица.
• Боян Михайлов – посланик и дипломат. Роден е през 1934 г. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и преди да постъпи в Министерството на външните работи е бил редактор във в. „Септември“ (Ст. Загора) и кореспондент на БТА в Сливен и Ямбол. Бил е посланик в Ангола и Португалия, след като е заемал дипломотическа служба в легацията на България в Рио де Жанейро (Бразилия).

Литература

Първото споменаване на Твърдица е може би в хрониките на Мануил Фил по повод подвизите на византийския инператор – Михаил Глава Тарханиот. „…И Червезища е свидетел за Твърдица – та всеки очевидец да узнае за това“. Най-известната книга е може би „Твърдица между две хилядолетия“.

В края на 2007 година излезе от печат книгата на Тодор Стоянов „Твърдица в миналото“ четиво, изпълнено с много документирани факти и събития от многогодишното съществуване на това селище. Авторът детайлно описва координатите на все още неизследваните исторически находки, като пещерите в Твърдишкия Балкан, могилите по Друма, останките от манастири и т.н.

Други

• Църква „Света Петка“ – паметник на културата със своите стенописи
• Пещера Мъгливия сняг – започва с пропаст над 100 м – проучена от спелеолози в частта си от 3500 м
• Скоковете – каскада от три водопада
• Градището – средновековна крепост – северно от града
• Хайдушка поляна – сборище на хайдушките чети през владичеството – Панайот Хитов, Пейо Буюклията, Злати Калъчлията и др.
• Орлов камък – мястото, на което е било старото селище Твърдица
• Ливадките – местност на билото на Балкана с езеро
• Скали Твърдица край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Твърдица

Външни препратки

• Официален сайт на Община Твърдица
• Туризъм