Твърдица
Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.
| Твърдица | |
|---|---|
 |
|
 Панорамен изглед на Твърдица |
|
  Твърдица  Твърдица  Твърдица |
|
| Общи данни | |
| Население |
6132 души[1] (15 юни 2020 г.) 43,3 души/km² |
| Землище | 155,167 km² |
| Надм. височина | 396±1 m |
| Пощ. код | 8890 |
| Тел. код | 0454 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 72165 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
|
Община – кмет |
Твърдица Атанас Атанасов (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
|
8890 Твърдица, пл. „Свобода“ №1 тел: 0454/2311, факс: 0454/4049 |
|
| Твърдица в Общомедия | |
Твърдѝца е град в Централна Южна България, Сливенска област. Градът е административен център на едноименната Община Твърдица.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в планински район. Оттук започва известният Твърдишки проход с живописните меандри на Твърдишката река. Проходът е и най-кратката връзка между Северна и Южна България: Нова Загора – Твърдица – Елена – Велико Търново. Общината обхваща северните склонове на Средна гора.
На територията на общината са разположени връх Чумерна, част от язовир „Жребчево“, преминава река Тунджа. Градът разполага с индустриална зона. Понастоящем се акцентира върху развитието на туризма и селското стопанство.
Разположен е на Републикански път I-6 в северната част на Твърдишката котловина, на юг е магистрала Тракия. В близост се намират Сливен, Бургас, Стара Загора и Нова Загора. Отстоянията до близките градове са приблизително: Бургас – 110, Пловдив – 150, Стара Загора – 60, Казанлък – 45, Сливен – 40, Русе – 150 км. През града минава подбалканската железопътна линия София – Бургас през Карлово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на града произлиза от намиращата се на север крепост, наричана Градище – твърдина. Градът от векове носи едно и също име: Твърдица, от „твърдина“. Още от времето на византийския историк Мануил Фил, който възхвалява победите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот (1300 г.) е записано „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това“. По средновековните карти (ХVІ-ХVІІІ в) градът е отбелязван с името Verzaraz.
В Република Молдова понастоящем има град Твърдица, което е от изселници от гр. Твърдица по времето на турското владичество.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 4841 българи и 459 цигани.[2]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Християнство – преобладаващо. През Средновековието в Твърдица е била основана богомилска общност, която е просъществувала до 19 век.
Политика и икономика[редактиране | редактиране на кода]
Многопартиен, но изключително добре работещ общински съвет.
Там се добиват въглища, произвеждат се хубави хавлии и текстилната фабрика работи за шведската фирма ИКЕА и произвежда хавлиен текстил за хотелиерството.
Има добри предпоставки за развитие на туризъм в Средна гора, в Стара планина, около река Тунджа, на язовир Жребчево.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Св. св. Кирил и Методий“
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Потопената църква – на територията на общината се намира един интересен феномен – потопената църква „Св. И. Рилски“ в язовир Жребчево, единственото, което е останало от потопените през 1965 г. села Запалня, Жребчево и Долни Паничарево. Църквата е устояла на времето и днес е една от атракциите, които будят интерес.
Театри[редактиране | редактиране на кода]
Самодеен театър към читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Самодейците са подготвили множество постановки. Например, „Завръщане към корена“ – изключително актуална в нашето съвремие.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
В града има историческа изложба в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ и отделна етнографска сбирка. Функционира клуб по краезнание, който работи за събирането на фолклорното наследство на района.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционен християнски празник Вадене на кръста от река Твърдишка
- Традиционен турнир по ски свободно спускане за купа „Чумерна“ на община Твърдица, месец февруари – ежегодно. Организатор: ски дружество „Чумерна“ и община Твърдица
- Традиционен поход до връх Кутра на 3 март – ежегодно. Организатор Туристическо дружество „Чумерна“
- Ежегоден детски международен празник за пролетни игри и обичаи на Цветница, предхождан от тематична научна конференция
- Преглед на художествената самодейност в читалищата, месец май – ежегодно
- Ежегоден землячески събор в местността „Улищица“
- Ежегоден международен детски футболен турнир за купата на община Твърдица
- Ежегоден събор в местността „Сатма чешма“ – лобно място на Стоил войвода
- Ежегоден Общитвърдишки събор – „Хайдушка поляна“ – първата събота на месец август
- Рали за купата на гр. Твърдица – кръг от републиканския шампионат – 27 – 28 юли
- Фестивалът „Балканът пее и разказва“ се провежда в на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Пейо Буюклията от кв. Козарево – хайдутин.
- Поп Нягол – виден представител на Твърдица. Борец за свобода, дарител.
- Поп Лука – виден представител на твърдишката общност, благодарение на който жп линията минава през Твърдица.
- Поп Паскал – съпроводил като водач керваните-преселници в Молдова, след оттеглянето на Дибич Задбалкански. Един от основателите на молдовска Твърдица.
- Георги Калинков – наследник на твърдишки род.
- Петко Петков – Азала – поет и общественик.
- Симеон Стойков – участник в Първото Народно събрание.
- Петко Маринов – поет, символ на града.
- Георги Гвоздейков[3] – автомобилен състезател и рали пилот от АСК Евроком рали тим. Шампион на България за 2003 година в клас N3
- Петко Колев – борец за социална независимост, основател на първата партизанска дружинка в Сливенска област.
- Тодор Стоянов – родолюбив, изявен общественик и патриот. Автор на „Твърдица в миналото“.
- Димитър Рачков – актьор, почетен гражданин на град Твърдица.
- Димитър Станчев – оперен певец, почетен гражданин на град Твърдица.
- Илия Костов – режисьор, почетен гражданин на град Твърдица.
- Петко Петков – дарител на храм „Св. Архангел Михаил“, почетен гражданин на град Твърдица.
- Боян Михайлов – посланик и дипломат. Роден е през 1934 г. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и преди да постъпи в Министерството на външните работи е бил редактор във в. „Септември“ (Ст. Загора) и кореспондент на БТА в Сливен и Ямбол. Бил е посланик в Ангола и Португалия, след като е заемал дипломотическа служба в легацията на България в Рио де Жанейро (Бразилия).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване на Твърдица е може би в хрониките на Мануил Фил по повод подвизите на византийския инператор – Михаил Глава Тарханиот. „…И Червезища е свидетел за Твърдица – та всеки очевидец да узнае за това“. Най-известната книга е може би „Твърдица между две хилядолетия“.
В края на 2007 година излезе от печат книгата на Тодор Стоянов „Твърдица в миналото“ четиво, изпълнено с много документирани факти и събития от многогодишното съществуване на това селище. Авторът детайлно описва координатите на все още неизследваните исторически находки, като пещерите в Твърдишкия Балкан, могилите по Друма, останките от манастири и т.н.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Света Петка“ – паметник на културата със своите стенописи
- Пещера Мъгливия сняг – започва с пропаст над 100 м – проучена от спелеолози в частта си от 3500 м
- Скоковете – каскада от три водопада
- Градището – средновековна крепост – северно от града
- Хайдушка поляна – сборище на хайдушките чети през владичеството – Панайот Хитов, Пейо Буюклията, Злати Калъчлията и др.
- Орлов камък – мястото, на което е било старото селище Твърдица
- Ливадките – местност на билото на Балкана с езеро
- Скали Твърдица край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Твърдица[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ „www.bg-news.org“, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305143429/http://www.bg-news.org/news49391_62, посетен 5 март 2016
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Tvarditsa Rocks.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Портал „
Портал „