Твърдица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.
| Твърдица | |
|---|---|
 | |
 Панорамен изглед на Твърдица | |
  Твърдица  Твърдица  Твърдица | |
| Общи данни | |
| Население | 6146 души[1] (15 септември 2022 г.) 39,6 души/km² |
| Землище | 155,167 km² |
| Надм. височина | 396 m |
| Пощ. код | 8890 |
| Тел. код | 0454 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 72165 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Твърдица Атанас Атанасов (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
| 8890 Твърдица, пл. „Свобода“ №1 тел: 0454/2311, факс: 0454/4049 | |
| Твърдица в Общомедия | |
Твърдѝца е град в Централна Южна България, Сливенска област. Градът е административен център на едноименната Община Твърдица.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен на Републикански път I-6 в северната част на Твърдишката котловина, в подножието на Елено-Твърдишкия дял на Средна Стара планина, при излаза на Твърдишкия проход с живописните меандри на Твърдишката река. Проходът е и най-кратката връзка между Северна и Южна България: Нова Загора – Твърдица – Елена – Велико Търново. Общината обхваща северните склонове на Средна гора.. Намира се на юг е магистрала Тракия. В близост се намират Сливен, Бургас, Стара Загора и Нова Загора. Отстоянията до близките градове са приблизително: Бургас – 110, Пловдив – 150, Стара Загора – 60, Казанлък – 45, Сливен – 40, Русе – 150 км. През града минава подбалканската железопътна линия София – Бургас през Карлово.
На територията на общината са разположени връх Чумерна, част от язовир „Жребчево“, преминава река Тунджа. Градът разполага с индустриална зона. Понастоящем се акцентира върху развитието на туризма и селското стопанство.
История[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че името на селището произлиза от намиращата се североизточно от града крепост – твърдина, днес наричана Градището. Разположена на 1500 м. от административния център върху землен рид, твърдината е заобиколена от река Твърдишка. Археологически проучвания през 2013/2014 г. разкриват части от сгради и обособена цитадела с вътрешната крепостна стена. Изграждането на зидовете е установено върху подравнена площ от камъни от разрушено съоръжение от периода V–VІ в. Разкритите находки от керамика, предмети от въоръжението и снаряжението, монети, представят крепостта в м. Градището като място с активен живот в периода от края на ХII–ХIV в.[2]
Това се потвърждава от факта, че името на твърдината се споменава през XIV век от византийския историк Мануил Фил, който възхвалява победите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот (1300 г.), като е записано „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това“. По средновековните карти (ХVІ-ХVІІІ в) градът е отбелязван с името Verzaraz.
В Република Молдова понастоящем има град Твърдица, което е от изселници от гр. Твърдица по времето на турското владичество.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 4841 българи и 459 цигани.[3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Християнство – преобладаващо. През Средновековието в Твърдица е била основана богомилска общност, която е просъществувала до 19 век.
Политика и икономика[редактиране | редактиране на кода]
Многопартиен, но изключително добре работещ общински съвет.
Там се добиват въглища, произвеждат се хубави хавлии и текстилната фабрика работи за шведската фирма ИКЕА и произвежда хавлиен текстил за хотелиерството.
Има добри предпоставки за развитие на туризъм в Средна гора, в Стара планина, около река Тунджа, на язовир Жребчево.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Св. св. Кирил и Методий“
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Потопената църква – на територията на общината се намира един интересен феномен – потопената църква „Св. И. Рилски“ в язовир Жребчево, единственото, което е останало от потопените през 1965 г. села Запалня, Жребчево и Долни Паничарево. Църквата е устояла на времето и днес е една от атракциите, които будят интерес.
Театри[редактиране | редактиране на кода]
Самодеен театър към читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Самодейците са подготвили множество постановки. Например, „Завръщане към корена“ – изключително актуална в нашето съвремие.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
В града има историческа изложба в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ и отделна етнографска сбирка. Функционира клуб по краезнание, който работи за събирането на фолклорното наследство на района.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционен християнски празник Вадене на кръста от река Твърдишка
- Традиционен турнир по ски свободно спускане за купа „Чумерна“ на община Твърдица, месец февруари – ежегодно. Организатор: ски дружество „Чумерна“ и община Твърдица
- Традиционен поход до връх Кутра на 3 март – ежегодно. Организатор Туристическо дружество „Чумерна“
- Ежегоден детски международен празник за пролетни игри и обичаи на Цветница, предхождан от тематична научна конференция
- Преглед на художествената самодейност в читалищата, месец май – ежегодно
- Ежегоден землячески събор в местността „Улищица“
- Ежегоден международен детски футболен турнир за купата на община Твърдица
- Ежегоден събор в местността „Сатма чешма“ – лобно място на Стоил войвода
- Ежегоден Общитвърдишки събор – „Хайдушка поляна“ – първата събота на месец август
- Рали за купата на гр. Твърдица – кръг от републиканския шампионат – 27 – 28 юли
- Фестивалът „Балканът пее и разказва“ се провежда в на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Пейо Буюклията от кв. Козарево – хайдутин.
- Поп Нягол – виден представител на Твърдица. Борец за свобода, дарител.
- Поп Лука – виден представител на твърдишката общност, благодарение на който жп линията минава през Твърдица.
- Поп Паскал – съпроводил като водач керваните-преселници в Молдова, след оттеглянето на Дибич Задбалкански. Един от основателите на молдовска Твърдица.
- Георги Калинков – наследник на твърдишки род.
- Петко Петков – Азала – поет и общественик.
- Симеон Стойков – участник в Първото народно събрание.
- Петко Маринов – поет, символ на града.
- Георги Гвоздейков[4] – автомобилен състезател и рали пилот от АСК Евроком рали тим. Шампион на България за 2003 година в клас N3. Един от основателите на рали "Твърдица" през 2005 г. Удостоен с почетен знак от кмета на Община Твърдица за обществена дейност и принос за популяризирането на община Твърдица (заповед 385/13.10.2006). Създател на шампионата за млади рали пилоти "Hyundai Racing Trophy". Избран за Народен представител в XLVII народно събрание, 21-ви МИР Сливен от ПК "Продължаваме Промяната".
- Петко Колев – борец за социална независимост, основател на първата партизанска дружинка в Сливенска област.
- Тодор Стоянов – родолюбив, изявен общественик и патриот. Автор на „Твърдица в миналото“.
- Димитър Рачков – актьор, почетен гражданин на град Твърдица.
- Димитър Станчев – оперен певец, почетен гражданин на град Твърдица.
- Илия Костов – режисьор, почетен гражданин на град Твърдица.
- Петко Петков – дарител на храм „Св. Архангел Михаил“, почетен гражданин на град Твърдица.
- Боян Михайлов – посланик и дипломат. Роден е през 1934 г. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и преди да постъпи в Министерството на външните работи е бил редактор във в. „Септември“ (Ст. Загора) и кореспондент на БТА в Сливен и Ямбол. Бил е посланик в Ангола и Португалия, след като е заемал дипломотическа служба в легацията на България в Рио де Жанейро (Бразилия).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване на Твърдица е може би в хрониките на Мануил Фил по повод подвизите на византийския инператор – Михаил Глава Тарханиот. „…И Червезища е свидетел за Твърдица – та всеки очевидец да узнае за това“. Най-известната книга е може би „Твърдица между две хилядолетия“.
В края на 2007 година излезе от печат книгата на Тодор Стоянов „Твърдица в миналото“ четиво, изпълнено с много документирани факти и събития от многогодишното съществуване на това селище. Авторът детайлно описва координатите на все още неизследваните исторически находки, като пещерите в Твърдишкия Балкан, могилите по Друма, останките от манастири и т.н.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Света Петка“ – паметник на културата със своите стенописи
- Пещера Мъгливия сняг – започва с пропаст над 100 м – проучена от спелеолози в частта си от 3500 м
- Скоковете – каскада от три водопада
- Градището – средновековна крепост – северно от града
- Хайдушка поляна – сборище на хайдушките чети през владичеството – Панайот Хитов, Пейо Буюклията, Злати Калъчлията и др.
- Орлов камък – мястото, на което е било старото селище Твърдица
- Ливадките – местност на билото на Балкана с езеро
- Скали Твърдица край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Твърдица[5]
- Фотогалерия
Изглед към града
Главният площад и сградата на общината
Общинската управа
Улица към Еленския проход
Твърдишкият Балкан
Храм „Св. Петка“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Красимир Велков, Николай Господинов, Редовно археологическо проучване на КРЕПОСТ В М. ГРАДИЩЕТО, ГР. ТВЪРДИЦА, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.709
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ www.bg-news.org, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305143429/http://www.bg-news.org/news49391_62, посетен на 2008-03-03
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Tvarditsa Rocks.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Портал „
Портал „