Твърдица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Герб на Твърдица
Твърдица
Tvardica view.jpg
Панорамен изглед на Твърдица
Общи данни
Население 6 091 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 155,167 km²
Надм. височина 396 m
Пощ. код 8890
Тел. код 0454
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 72165
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Твърдица
Атанас Атанасов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
8890 Твърдица, пл. „Свобода“ №1
тел: 0454/2311, факс: 0454/4049
Твърдица в Общомедия
Изглед към града
Главният площад и кметството
Общинската управа
Улица към Еленския проход
Твърдишкият балкан
Храм „Св. Петка“

Твърдѝца е град в Централна България, Сливенска област. Градът е административен център на едноименната Община Твърдица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в планински район. Оттук започва известният Твърдишки проход с живописните меандри на Твърдишката река. Проходът е и най-кратката връзка между Северна и Южна България: Нова Загора – Твърдица – ЕленаВелико Търново. Общината обхваща северните склонове на Средна гора.

На територията на общината са разположени връх Чумерна, част от язовир „Жребчево“, преминава река Тунджа. Градът разполага с индустриална зона. Понастоящем се акцентира върху развитието на туризма и селското стопанство.

Разположен е на първокласен шосеен път I-6 София – Бургас в северната част на Твърдишката котловина, на юг е автомагистралата София – Бургас. В близост се намират Сливен, Бургас, Стара Загора и Нова Загора. Отстоянията до близките градове са приблизително: Бургас – 110, Пловдив – 150, Стара Загора – 60, Казанлък – 45, Сливен – 40, Русе – 150 км. През града минава подбалканската железопътна линия София – Бургас през Карлово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на града произлиза от намиращата се на север крепост, наричана Градище – твърдина. Градът от векове носи едно и също име: Твърдица, от „твърдина“. Още от времето на византийския историк Мануил Фил, който възхвалява победите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот (1300 г.) е записано „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това“. По средновековните карти (ХVІ-ХVІІІ в) градът е отбелязван с името Verzaraz.

В Република Молдова понастоящем има селище Твърдица, което е от изселници от гр. Твърдица по времето на турското владичество. Административният сайт на града е www.tvarditsa.org.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • Християнство – преобладаващо. През Средновековието в Твърдица е била основана богомилска общност, която е просъществувала до 19 век.

Политика и икономика[редактиране | редактиране на кода]

Многопартиен, но изключително добре работещ общински съвет.

Там се добиват въглища, произвеждат се хубави хавлии и текстилната фабрика работи за шведската фирма ИКЕА и произвежда хавлиен текстил за хотелиерството.

Има добри предпоставки за развитие на туризъм в Средна гора, в Стара планина, около река Тунджа, на язовир Жребчево.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Св. св. Кирил и Методий“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Потопената църква — на територията на община Твърдица се намирана един интересен феномен — потопената църква в язовир Жребчево, единственото, което е останало от потопеното през 1965 селище от община Твърдица. Църквата е устояла на времето и днес е една от атракциите, които будят интерес.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Самодеен театър към читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Самодейците са подготвили множество постановки. Например, „Завръщане към корена“ — изключително актуална в нашето съвремие.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В града има историческа изложба в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и отделна етнографска сбирка. Функционира клуб по краезнание, който работи за събирането на фолклорното наследство на района.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционен християнски празник Вадене на кръста от река Твърдишка
  • Традиционен турнир по ски свободно спускане за купа „Чумерна“ на община Твърдица, месец февруари – ежегодно. Организатор: ски дружество „Чумерна“ и община Твърдица
  • Традиционен поход до връх Кутра на 3 март – ежегодно. Организатор Туристическо дружество „Чумерна“
  • Ежегоден детски международен празник за пролетни игри и обичаи на Цветница, предхождан от тематична научна конференция
  • Преглед на художествената самодейност в читалищата, месец май – ежегодно
  • Ежегоден землячески събор в местността „Улищица“
  • Ежегоден международен детски футболен турнир за купата на община Твърдица
  • Ежегоден събор в местността „Сатма чешма“ – лобно място на Стоил войвода
  • Ежегоден Общитвърдишки събор – „Хайдушка поляна“ – първата събота на месец август
  • Рали за купата на гр. Твърдица — кръг от републиканския шампионат — 27-28 юли
  • Фестивалът „Балканът пее и разказва“ се провежда в на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пейо Буюклията от кв. Козарево – хайдутин.
  • Поп Нягол - виден представител на Твърдица. Борец за свобода, дарител.
  • Поп Лука-виден представител на твърдишката общност, благодарение на който жп линията минава през град Твърдица.
  • Поп Паскал - съпроводил като водач, керваните преселници в Молдова след оттеглянето на Дибич Задбалкански. Един от основателите на молдовска Твърдица.
  • Георги Калинков - наследник на твърдишки род.
  • Петко Петков-Азала – поет и общественик.
  • Симеон Стойков – участник в първото Народно събрание.
  • Петко Маринов – поет, символ на града.
  • Георги Гвоздейков[1] – пилот на автомобила на Евроком рали тим.
  • Петко Колев – активен борец против фашизма, основател на първата партизанска дружинка в Сливенска област.
  • Тодор Стоянов – родолюбив, изявен, общественик и патриот. Автор на "Твърдица в миналото".
  • Димитър Рачков - актьор, почетен гражданин на град Твърдица.
  • Димитър Станчев - оперен певец, почетен гражданин на град Твърдица.
  • Илия Костов - режисьор - почетен гражданин на град Твърдица.
  • Петко Петков - дарител на храм св. Архангел Михаил, почетен гражданин на град Твърдица.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Много са текстовете в различни книги за град Твърдица. Първото споменаване е може би в хрониките на Мануил Фил по повод подвизите на византийския инператор — Михаил Глава Тарханиот . „…И Червезища е свидетел за Твърдица — та всеки очевидец да узнае за това“. Най-известната книга е може би „Твърдица между две хилядолетия“.

В края на 2007 година излезе от печат книгата на Тодор Стоянов „Твърдица в миналото“ четиво, изпълнено с много документирани факти и събития от многогодишното съществуване на това селище. Авторът детайлно описва координатите на все още неизследваните исторически находки, като пещерите в Твърдишкия Балкан, могилите по Друма, останките от манастири и т.н.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Света Петка“ – паметник на културата със своите стенописи
  • Пещера Мъгливия сняг – започва с пропаст над 100 м — проучена от спелеолози в частта си от 3500 м
  • Скоковете – каскада от три водопада
  • Градището – средновековна крепост — северно от града
  • Хайдушка поляна – сборище на хайдушките чети през робството – Панайот Хитов, Пейо Буюклията, Злати Калъчлията и др.
  • Орлов камък – мястото, на което е било старото селище Твърдица
  • Ливадките – местност на билото на Балкана с езеро
  • Скали Твърдица край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Твърдица[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bg-news.org/news49391_62
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Tvarditsa Rocks.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]