Якоруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За ледника в Антарктика вижте Якоруда (ледник).

Якоруда
Yakoruda Klearchos.jpg
България
Red pog.png
Якоруда
Област Благоевград
Red pog.png
Якоруда
Общи данни
Население 5 519 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 5 792 (НСИ)
Землище 254,031 km²
Надм. височина 898 m
Пощ. код 2790
Тел. код 07442
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 87338
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Якоруда
Нуредин Кафелов
(ДПС)

Якору̀да е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до градовете Банско, Разлог и Белица. Градът е административен център на община Якоруда.

География[редактиране | edit source]

Якоруда е разположена източно от град Разлог, по горното течение на река Места на гористия родопски рид Бунтишка. На юг и изток е заграден от Родопите, а на север и запад от Рила.

История[редактиране | edit source]

Развалините на тракийското светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище в местността около Якоруда още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките, през които преминава римски път, съединяващ Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя - Виа Егнация. За това свидетелстват останките на двете крепости - едната под града, наречена Калята, и другата - Градището, край Черна Места.

В Османската империя[редактиране | edit source]

През османското владичество Якоруда е част от вакъфа на великия везир Кара Мустафа и от 1508 г. е освободено от някои данъци съгласно привилегиите, давани на вакъфските селища. Към средата на XVII век Якоруда е най-голямото селище в Разложко.

Якоруда започва да се съживява от османските погроми през първите десетилетия на XIX век. Настъпилият подем в живота на българския народ през Възраждането намира израз и в развитието на селището. Освен скотовъдството, в продължение на много десетилетия катранджийството осигурява поминък на голяма част от населението. Съприкосновението с външния свят, с хората от всички краища на страната е фактор, който допринася за подема на възрожденския процес в Якоруда.

В навечерието на Априлското въстание от 1876 г. в селището е образуван местен революционен комитет. Макар градът да попада в пределите на Санстефанска България, по силата на Берлинския конгрес, Якоруда е върнат на Османската империя, което е причина якорудчани да вземат участие в Илинденското и Кресненско-Разложкото въстание.

През втората половина на XIX век Якоруда е чисто българско селище, в каза Неврокоп на Османската империя, което е смесено конфесионално. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Якуруда (Yakourouda) има 741 домакинства с 2020 жители българи, от които християните са 1500, а помаците - 520.[1]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Якоруда и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Якоруда, село равно по големината с Белица; намира се по същата посока от Мехомия, 6 часа път. Разположено на левия бряг от едноименната река. От източната м страна се издига една вейка от Доспат, покрита с гъста гора, бор и бук. Земеделието върви слабо понеже почвата не възнаграждава работника; жителите се предават на скотовъдство и кираджилък. През Якоруда - Аврамово минува пътят за Пазарджик. Църквата „Свети Никола“ е едновремешна, тясна и тъмна. До нея е училището със 120 ученика, мъжки и женски и 2 учителя. И тук е останала кула от времето на яничарете. В петък става пазар главно на бабечанете. Къщи 500, наполовина български и помашки.[2]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Якоруда има 4490 жители със следния етнически състав: 2500 българи християни, 1900 българи мюсюлмани и 90 цигани.[3]

В началото на ХХ век мнозинството от християнските жители на Якоруда е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година християнското население на Якоруда (Yakorouda) се състои от 2920 българи екзархисти, 104 българи протестанти и 78 цигани. В селището функционира българско основно училище.[4]

В България[редактиране | edit source]

Якоруда е освободен на 7 октомври 1912 година по време на Първата балканска война от 27 Чепински полк на Втора пехотна тракийска дивизия.[5]

На 9 октомври 1913 година е открита Якорудската смесена прогимназия.[6]

През 1925 година в Якоруда е основана трудова горска производителна кооперация „Мусала“. Към 1935 г. тя има 177 члена.[7] В 1927 година Якорудската популярна банка започва да издава „Якорудски кооперативен вестник“.[8]

Със закон от 1964 година Якоруда е обявена за град.[9]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Участък Полиция

Политика[редактиране | edit source]

На провелите се през 2007 г. Местни избори в България в град Якоруда са избрани 17 представители на местния парламент, от които 11 члена на Движението за права и свободи, 3-ма на Земеделския съюз и 3-ма независими. За кмет на общината е избран инженер Нуредин Мусов Кафелов, негови заместници са Ибрахим Мустафа Карафеиз и Цветанка Живкова Карапетрова.

Личности[редактиране | edit source]

Деецът на ВМОРО Ганчо Атанасов.

От Якоруда са много български революционери като Тодор Македонски, Иван Ботушанов и много други. В Якоруда е роден Богдан войвода, организатор на съпротивата срещу потурчването в Разложко. От Мелник е Никола Вардев, български общественик, книжар, дарител и революционер, видна фигура на Българското възраждане в София, Източна Македония и Централна Западна България. Българският министър Емилия Масларова и писателят Никифор Попфилипов са родени в града. Вижте списъка с по-известните якорудчани.

Литература[редактиране | edit source]

  • Попфилипов, Никифор. Якоруда, Разложко, София, 1933.
  • Сахатчиев, Живко. Якоруда - "Българската драма". София, Тангра ТанНакРа, 2007.

Други[редактиране | edit source]

При проучването и картографирането на остров Гринуич, един от ледниците е наречен Якоруда по името на града.

На 4 септември 1964 г. село Якоруда е обявено за град

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 192.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 108-109.
  5. История на Якоруда
  6. Незалзова, Нелли. Образователното дело в Якоруда в периода на войните 1912-1918 година, Минало, бр. 4, 2010, с. 30-31.
  7. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието - околия Разлог)
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 518.
  9. Закон за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип, Обн., ДВ, бр. 73 от 15.09.1964 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.