Якорудчани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Якорудчани (единствено число якорудчанин/якорудчанка) са жителите на град Якоруда, България. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Якоруда[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Иванов Лачев (1887 - 1976), български военен и общественик, военен в състава на 27-ми Пехотен Чепински полк. Взводен командир му е Кимон Георгиев. Воюва във всички Балкански войни - раняван, лекуван, връщан в строя като офицер умира на преклонна възраст с част от шрапнел в гърба си. Активен участник в местната икономика. Участва в освобождаването на Якоруда, автор на спомени.- Ангел Седлоев Ефендията (1898 - 1973), български просветен деец[1]
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Богдан войвода (XVII век), организатор на съпротивата срещу потурчването в Разложко
В[редактиране | редактиране на кода]
- Владимир Седлоев (1897 – 1948), български комунист
- Вълко Бангеев, о.з капитан от Артилерията, деец на ВМОРО.
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Ганчо Атанасов (1889 - ?) македоно-одрински опълченец, 1 на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 6 юли 1913 година до 10 март 1914[2]
- Георги Боков (1920 – 1989), деец на БКП
- Георги Бурев, български революционер, деец на ВМОРО
- Георги Вригазов (1874 – 1920), български революционер
- Георги Кожухаров, български просветен деец
- Георги Парцов, деец на БЗНС, търговец
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Масларов, български просветен деец и революционер
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Емилия Масларова (1949 – ), български министър
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Ананиев, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
- Иван Ботушанов (1874 – 1919), български революционер, деец на ВМОК
- Иван Масларов (1912 – 1992), бъларски комунистически деец
- Иван Рашков (1882 – 1922), бъларски просветен деец
К[редактиране | редактиране на кода]
- Климент Вучев (р. 1937), български политик и инженер
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Т. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, I клас, четата на Иван Вапцаров, 2 рота на Лозенградската паризанска дружина, 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
- Никола Вардев (1834 – 1915), български книжар, революционер и юрист
- Никифор Попфилипов (1867 – 1942), български писател, краевед
П[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Христов, български революционер
- Павел Филипов Попов (1886 - ?), завършил строително инженерство в Карлсруе.[5]Приравнен капитан в Българската армия през Първата световна война[6]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Лазаров, български опълченец, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 14 май 1877 година, умрял преди 1918 г.[7][8]
- Стойко Ботушанов (1841 – 1877), български революционер
- Стойко Грашкин (1811 – 1867), български духовник и учител
- Стоян Табаков (1830-те – 1877), български книжар и революционер
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Македонски (1850 – 1900), български революционер
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Филип Главеев (1860 – 1933), български революционер и учител
- Филип Стоянов (1840 – 1912), български просветен и църковен деец
Починали в Якоруда[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Вригазов (1874 – 1920), български революционер
- Стойко Грашкин (1811 – 1867), български духовник и учител
Свързани с Якоруда[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Колев (? – 1927), един от инициаторите за възстановяването на читалището в Якоруда (8 октомври 1922 г.), на което е председател до 1927 година. Председател е и на Управителния съвет на първата кооперация в Якоруда – „Земеделческо-спестовно земеделско сдружение Бъдещност“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парцел 28. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 393; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 5-6
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 117.
Портал „