Направо към съдържанието

Леринчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леринчани (на гръцки: Φλωρινιώτες, Флориниотес) са жителите на град Лерин, на гръцки Флорина, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лерин

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вангел Попкостадинов, обущар, работилницата му е явка на КПГ, арестуван през юни 1944 година от германските власти и обесен с бодлива тел над Арменско заедно с Козма Сехиди, Никола Мутатиди и Мечкаров от Неред[2]
  • Вангелис Барас (1933 - 2007), гръцки художник
  • Васил (Цилю) Калайджиев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[3]
  • Велика Танас, българка, православна, арестувана през 1903 година, обвинен в „даване на убежище и фишеци на българските комити, организирани с цел да го нарушат порадъка“, осъдена от Извънредния съд на 3 години каторга, лежала в Битолския затвор, амнистирана с общата амнистия от 12 април 1904 година[4]
  • Владимир Икономов Шкутов (1898 – ?), български адвокат, син на Никола Шкутов[5]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Бояджиев (1877 – ?), български революционер
  • Георги Димов (1856 – около 1930), български опълченец
  • Георги Йовков (1860 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[6]
  • Георги Киров Пейов (1920 – 1947), гръцки комунист; роден в бедно земеделско семейство; баща му е деец на ВМОРО; през окупацията заедно със сестра си влиза в КПГ; след Споразумението от Варкиза сестра му е арестувана и екзекутирана, но Георги се спасява и става войник на ДАГ; издига се до комисар на част; загива на 25 октомври 1947 година при Клещино; посмъртно е произведен в капитан[7]
  • Георгиос Андреадис (1916 – 2009), гръцки политик

Д

[редактиране | редактиране на кода]
Реклама на гостилница „Нова България“ в Чикаго на Димитър Ставрев-Даскало от Лерин
  • Димитрис Каламарас (1924 – 1997), гръцки скулптор
  • Димитър Гулабчев (1860 – 1908), български просветен деец
  • Димуш Търпенов, български търговец и общественик
  • Димитър Ставрев – Даскало, български просветен деец и революционер, учител във Вощарани,[8] по-късно емигрант в САЩ

Е

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
Илия Димушев
  • Иван Лазаров, български лекар, бактериолог, практикувал в Сент Луис, Мисури[10]
  • Илия Гулабчев (1873 – ?), български просветен деец
  • Илия Димушев (1876 – 1934), български революционер
  • Иван Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[11]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирил Груев (1910 – 1980), български политик и учен
  • Киро Пейов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  • Константин Гулабчев (1826 – 1908), български общественик и духовник, председател на Леринската българска община
  • Коце Иванчов, ханджия, деец на ВМОРО[13]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Лаки Пирза на главния площад в Лерин

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наум Анастасов, македоно-одрински опълченец, 32 (33)-годишен, кафеджия, I клас, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[14]
  • Наум Попанастасов, български художник[15]
  • Неджати Джумалъ (1921 – 2001), известен турски поет и писател
  • Никола, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[16]
  • Никола Самарджиев, деец на ВМОРО[13]
  • Никола Теричев от Нова каза, български опълченец, II опълченска дружина, III рота. Постъпил на 6 май 1877 г., убит в боевете на Шипка на 11 август 1877 г.[17][18]
  • Николаос Корцарис (р. 1941), гръцки политик от Нова демокрация
  • Николаос Н. Хасос (? – 2014), гръцки политик

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]
Петрос Папагеоргиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Лерин. Снимка от Музея на македонската борба в Костур
  • Павлос Филипов Воскопулос (р. 1964), гръцки политик, деец на партия Виножито
  • Пантелей Атанасов Гулабчев (Гулапчев, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в София, Лазарет на МОО, Нестроева рота на 6 охридска дружина,[19] участвал в Първата световна война с 67-и пехотен полк,[20] по-късно учител, комунист[21]
  • Периклис Миткас (р. 1962), гръцка учен
  • Пети Перка (р. 1961), гръцка политичка
  • Петър Хаджитасев (1872 – 1932), гъркомански андартски деец
  • Петър Пупле (1922 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ.

С

[редактиране | редактиране на кода]
Спиро Гулабчев
  • Сотир Богоев Буджев (1897 – ?), български комунист, емигрирал в Америка, оттам в СССР, член на БКП (б), арестуван в 1937 г., освободен в 1940 г.[22]
  • Сотир Костов (1914 – 1992), български художник
  • Сотир Чобанов (1912 – 1949), гръцки комунист; в 1932 година става член на ОКНЕ, през окупацията влиза в ЕЛАС, войник на ДАГ, работи като издател при щаба, загива през февруари 1949 година в битката за Лерин[23]
  • Сотирис Люкрас (р. 1962), гръцки художник
  • Стоян Аспровски (р. 1929), югославски военен деец, генерал-полковник
  • Спиро Гулабчев (1856 – 1918), български общественик

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Филип Георгиев (1873 – ?), деец на ВМОРО, председател на Леринския околийски революционен комитет

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ш

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Яне Чочов - Стоян, гръцки комунист; влиза в ЕЛАС, става комисар на батальон в 28-и пехотен полк, като командир на батальона е Папа Пандо от Неред; загива заедно с Пандо при операциите на германците срещу 9-а дивизия на ЕЛАС в Западна Македония[24]

Починали в Лерин

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
  • Атанас (Анастас) Тасев Церовски (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[25]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Константинов Велинов (? – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец от село Бобища, служил в Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[27]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Лаки Пирза (Никола Пирза) (1880 – 1947), гръцки андартски деец

Н

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Лерин

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андрей Арнаудов (р. 1979), български продуцент и телевизионен водещ, по произход от Лерин
  • Васил Арнаудов (1933 – 1991), български хоров диригент, по произход от Лерин
  • Ичко Памукчията, български революционер, член на първия революционен комитет на ВМОРО Лерин, основан от Георги Попхристов през учебната 1899- 1900 година[28]
  • Марко Лерински (1862 – 1902), лерински войвода на ВМОРО

Лерински митрополити

[редактиране | редактиране на кода]

„Антигърци“

[редактиране | редактиране на кода]

В 1943 година след смъртта на леринския кмет Николаос Ст. Хасос в кабинета му е намерен изготвен от него списък с 644 „антигърци“ - жители на Лерин с негръцко национално съзнание, който е предаден на гръцките власти в април 1945 година.[29]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 142. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 250 - 252. (на английски)
  3. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  4. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 96. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 151, л. 268
  6. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 232 - 233. (на английски)
  8. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  9. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  10. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 114.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  12. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 232. (на английски)
  13. ↑ а б Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 15.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  16. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  17. ↑ Българско опълчение 1877-1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 348, № II.737.24.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
  21. ↑ Марийка Великова Марашлиева // Беинса Дуно. Посетен на 7 януари 2024.[неработеща препратка]
  22. ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, I, 2-9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 62.
  23. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 332. (на английски)
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 222. (на английски)
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 1 а; а.е. 292, л. 4
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 317, л. 10
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
  29. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Φλώρινας που αρχίζουν από Φ // Посетен на 29 юли 2020 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леринчани&oldid=12800012“.