Направо към съдържанието

Самаринци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самарина (единствено число самаринец, самаринка, на гръцки: Σαμαρινιώτες, самариниотес, на румънски: Samarineni, самаринени) са жителите на арумънската паланка Самарина, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ

Капитан Костас Ризос (Цекурас) от Самарина и секретарят му К. Азариас от Егио
  • Йоргос Лепидатос (? – 1906), гръцки андарт
  • Йоан Анагност, зограф от XIX век
  • Йоан Антониу, зограф, автор заедно с Михаил на една икона от 1867 г. и на икона на Исус Христос, също от 1867 г., подписана „διά χειρός Μιχαήλ και Ιωάννου Αντωνίου σαμαριναίων“, от храма „Свети Атанасий“ в Дуско, Гревенско[2]
  • Йоан Самарински, зограф от XIX век
  • Йоан М., зограф, изписал в 1864 година храма „Успение Богородично“ в Шербадес, където оставя подпис „χειρ Ιωάννης Μ. Σαμαρινέος“[3]
  • Йоан Папа Адам, зограф, автор на иконите „Христос Велик Архиерей“ (1864) и „Света Богородица“ (1864) от храма „Свети Атанасий“ в Зилевти, Трикалско, подписани „διά χειρός Ιωάννου παπα-Αδάμ εκ Σαμαρίν(ας)“[2]
  • Костас Ризос или капитан Цекурас (Καπετάν Τσεκούρας, Κώστας Ρίζος, 1880 – 1927), гръцки андартски капитан
  • Михаил Анагност, зограф от XIX век
  • Михаил, зограф, автор заедно с Йоан Антониу на една икона от 1867 г. и на икона на Исус Христос, също от 1867 г., подписана „διά χειρός Μιχαήλ και Ιωάννου Αντωνίου σαμαριναίων“, от храма „Свети Атанасий“ в Дуско, Гревенско[2]
  • Христо Семерджията, деец на ВМОРО в Хрупищко[5]

Свързани със Самарина

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
  2. а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 345. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  3. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 344. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.