Битолчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Иван Илиев

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of North Macedonia.svg Вангел Алтипармаковски (р. 1988), футболист от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Вангел Сугарев, български и американски историк
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
  • Flag of Greece.svg Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Насилка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[4] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
  • Flag of North Macedonia.svg Вера Маркова (р. 1947), юристка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1918–1941).svg Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Владислав Томов Стойков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
  • Flag of North Macedonia.svg Владимир Костов (р. 1932), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Владо Камбовски (р. 1948), юрист от Северна Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Иванов Робев (1887 - ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[11] преподавала в Орханийското класно училище
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
  • Flag of North Macedonia.svg Елица Манева (р. 1947), археоложка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Петкова Ризова

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Наки Елдениз (1875 – 1948), османски и турски генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Иванов Робев (1892 – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Никушев (1859 – 1905), източнорумелийски и български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Петров Мартинов, завършва Военномедицинско училище в Цариград (1872 – 1876), след това е лекар в Разград и Кюстендил[19]
  • Flag of Albania.svg Неджмие Ходжа (1921 -), албански политик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Алтъпармаков (1867 – 1927), български общественик и революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Бакулевски (1928-2002), югославски политик
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Беровски (1923 – 1993), македонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Кочовски (1933 -), писател от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Лячевски (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Майков (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ризов (1872-1942), български дипломат и журналист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола С. Иванов (1871 - ?), завършил Киевската духовна семинария и медицина в Москва в 1896 г.[21]
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Сотировски (1925 -), юрист от Северна Македония
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Нику Караника (1910 – 2002), виден румънски поет
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Нико Фундали (1925-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[27].

Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[36] умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[37] умрял преди 1918 г.[30][37]
  • Flag of Bulgaria.svg Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[38] умрял преди 1918 г.[30]

Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]

Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
  • Flag of Bulgaria.svg Господин Динков Попстефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов Лалин, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Бойчев Меков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Станчев Цолов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наум Лавчанец (1875-1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ненчо Димитров, български военен деец, запасен майор, загинал през Първата световна война[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дренски (1898-1944), български военен деец, полковник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Робев (1831-1906), български възрожденец, търговец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойчев (1845-1899), български политик и дипломат

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[51]
  • Flag of Greece.svg Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Сава Кънчев Кънчев (Иванов), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Светослав Найденов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Хубенов Панайотов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Иванов Султанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[55]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
  • Flag of Bulgaria.svg Тачо Василев Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Ангелов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Кръстев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[58]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Юлиян Константинов Петишов, български военен деец, запасен капитан, загинал през Първата световна война[59]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  2. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Парцел 96. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
  5. Кушевић, Виолета. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  8. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  9. Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  12. Српски биографски речник, том 5.
  13. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  14. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  16. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  17. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 - 51.
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
  21. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  22. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  23. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  24. Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
  25. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  26. Српски биографски речник, том 1, с. 1.
  27. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  28. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  29. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  30. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  31. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  32. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  33. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
  34. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  35. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  36. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
  37. а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
  38. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  42. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 41, 42
  43. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 2, а.е. 275, л. 25
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 7
  46. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 1а, 2
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 13
  49. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
  50. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
  51. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
  52. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 35, 36; а.е. 534, л. 65
  53. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212; 308, л. 64; 84
  54. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 64
  55. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18
  56. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
  57. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  58. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
  59. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония