Битолчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Иван Илиев

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of North Macedonia.svg Вангел Алтипармаковски (р. 1988), футболист от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Вангел Сугарев, български и американски историк
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
  • Flag of Greece.svg Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Насилка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[4] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
  • Flag of North Macedonia.svg Вера Маркова (р. 1947), юристка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1918–1941).svg Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Владислав Томов Стойков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
  • Flag of North Macedonia.svg Владимир Костов (р. 1932), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Владо Камбовски (р. 1948), юрист от Северна Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Иванов Робев (1887 - ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[11] преподавала в Орханийското класно училище
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
  • Flag of North Macedonia.svg Елица Манева (р. 1947), археоложка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Петкова Ризова

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Наки Елдениз (1875 – 1948), османски и турски генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Иванов Робев (1892 – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Никушев (1859 – 1905), източнорумелийски и български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Петров Мартинов, завършва Военномедицинско училище в Цариград (1872 – 1876), след това е лекар в Разград и Кюстендил[19]
  • Flag of Albania.svg Неджмие Ходжа (1921 -), албански политик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Алтъпармаков (1867 – 1927), български общественик и революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Бакулевски (1928-2002), югославски политик
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Беровски (1923 – 1993), македонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Кочовски (1933 -), писател от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Лячевски (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Майков (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ризов (1872-1942), български дипломат и журналист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола С. Иванов (1871 - ?), завършил Киевската духовна семинария и медицина в Москва в 1896 г.[21]
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Сотировски (1925 -), юрист от Северна Македония
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Нику Караника (1910 – 2002), виден румънски поет
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Нико Фундали (1925-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[27].

Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[36] умрял преди 1918 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[37] умрял преди 1918 г.[30][37]
  • Flag of Bulgaria.svg Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[38] умрял преди 1918 г.[30]

Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]

Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
  • Flag of Greece.svg Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ

Р[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  2. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Парцел 96. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
  5. Кушевић, Виолета. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  8. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  9. Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  12. Српски биографски речник, том 5.
  13. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  14. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  16. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  17. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 - 51.
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
  21. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  22. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  23. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  24. Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
  25. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  26. Српски биографски речник, том 1, с. 1.
  27. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  28. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  29. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  30. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  31. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  32. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  33. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
  34. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  35. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  36. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
  37. а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
  38. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  42. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  43. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония