Битолчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на албански: manastiras, на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Иван Илиев

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 - 1913), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[6] преподавала в Орханийското класно училище
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Котева - Занешева (1880 - 1914), българска учителка
  • Flag of Macedonia.svg Елица Манева (р. 1947), археоложка от Република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Естрея Овадия (1923 - 1944), югославска партизанка и деец на НОВМ

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Петкова Ризова

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Олга Чекаларова (1891 - 1953), български просветен деец и общественик; деец на Костурското благотворително братство[16]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Стойка Николаеску

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Кипров - Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 - ), политик от Република Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Янко Палигора (1920 - 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[20].

Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[29] умрял преди 1918 г.[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[30] умрял преди 1918 г.[23][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[31] умрял преди 1918 г.[23]

Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[34]

Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дорев (1866 - 1942), български просветен деец и историк

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Йоанович (XVIII век - след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 - 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Суджов (1882 - 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[36]
  • Flag of Greece.svg Петър Христов (1887 - 1908), гръцки андартски капитан.
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Macedonia.svg Панде Петровски (1943 - 2006) — бивш Началник на Генералния щаб на Армията на Република Македония (2001)

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  2. ↑ Парцел 96. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
  3. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  4. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  5. ↑ Парцел 33. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  7. ↑ Српски биографски речник, том 5.
  8. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  9. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  11. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  12. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 - 51.
  13. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
  15. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  16. ↑ Парцел 72. // София помни. Посетен на 2018-04-16.
  17. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  18. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  19. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1.
  20. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  21. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  22. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  23. ↑ а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  24. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  25. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  26. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
  27. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  28. ↑ а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  29. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
  30. ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
  31. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битолчани&oldid=8675182“.