Битолчани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Алекс Букарски (р.1984) писател от Северна Македония
Александър Василевски (1912 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Александър Вълканов (1904 – 1971), виден български учен, зоолог, хидробиолог и протистолог- Александър Гещаковски (р. 1950) политик от Северна Македония
- Александър Димитров (18 април 1856 – 1906), следва в Бауер, Виена (1863 – 1868), Хохенмашел (1868 – 1872), Йена (1872) и Лайпциг (1873 – 1874), умира в София[1]
- Александър Евтимов (1874 – ?), български революционер
- Александър Литовски (р. 1967) историк от Северна Македония
- Александър Радев (1864 – 1911), български политик, министър на правосъдието и образованието, председател на ВМОК
- Александър Томов (1887 - ?), завършил медицина в Монпелие[2]
- Анастас Лозанчев (1870 – 1945), български революционер
- Анастас Наумов (1861 – 1920), български просветен деец
Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан- Анастасия Балтова (1872 – 1957), български просветна деятелка и революционерка
- Антон Димов (1874 - ?), български духовник и революционер
- Атанас Совичанов (1865 - 1918), български военен деец, починал в София[3]
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Божин Талев (1875 – 1929), български революционер
- Борис Зографов (1891 - 1957), български общественик, редактор на „Македонска трибуна“
Борис Стойчев (Boris P. Stoicheff) (1924 – 2010), виден канадски физик- Борислав Траиковски (1917 – 1996), художник от Северна Македония
- Бано Русо (1920 – 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Благой Димитров Томев (1872 - ?), завършил Санктпетербурската духовна семинария в 1896 година и Санктпетербургската духовна академия в 1900 година[2]
- Благоя Стефановски (р. 1963), политик от Северна Македония, министър
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
- Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Вангел Алтипармаковски (р. 1988), футболист от Северна Македония
- Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
-
Вангел Сугарев, български и американски историк - Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
- Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
- Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Насилка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[4] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
- Вера Маркова (р. 1947), юристка от Северна Македония
Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[5]- Владислав Томов Стойков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
- Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
- Владимир Костов (р. 1932), писател от Северна Македония
- Владо Камбовски (р. 1948), юрист от Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Ангелов (1864 – ?), български просветен деец
- Георги Димовски-Цолев (р. 1929), историк от Северна Македония
- Георги Коча и Георги Петров, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[7]
- Георги Кузманов (1874 – ?), български военен деец, полковник
- Георги Манастирлията (? – 1862), български хайдутин
- Георги Сугарев (1876 – 1903), български революционер
- Георги Христов (1976 -), футболист от Северна Македония
Георгиос Модис (1887 – 1975), гръцки учен и политик
Герасим Кирязи (1858 – 1894), албански просветен деец- Герг Кирязи (1868 – 1912), албански издател и писател
- Георгиос Сагяксис (1874 – 1941), гръцки поет
-
Горан Стефановски (1952 -), югославски и британски режисьор, брат на Влатко Стефановски 
Гюнер Исмаил (р. 1951), политик от Северна Македония- Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
- Георги Михайлов Стериевски (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на ЮКП. Интерниран в Ксанти. Влиза в първа македонска ударна бригада. Убит през 1944[8].
- Горан Милевски (р. 1938), северномакедонски политик
- Григор Чопов (1858 - 1936), български военен деец, полковник[9]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитриос Стерьос Лалас (1848 – 1911), гръцки композитор
- Димитър Димитровски (1922 – 2015), журналист от Северна Македония
- Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
- Димитър Илиевски Мурато (1953 – 1989), алпинист от Социалистическа Република Македония
- Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
- Димитър Михайлов (1873 – 1932), български общественик, подпредседател на Македонския национален комитет
- Димитър Ризов (1862 – 1918), български публицист и дипломат
- Димитър Николовски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Димитър Църномаров (р. 1952), политик от Северна Македония
- Димче Николов (1953 – 1998), художник от Северна Македония
- Драган Зографов (1884-?), български общественик и учител
- Драги Михайловски (р. 1951), писател от Северна Македония
- Драги Канатларовски (р. 1960), футболист и треньор от Северна Македония
- Драги Костовски (1930 – 1980), югославски актьор
Е[редактиране | редактиране на кода]
- архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
- Евтим Иванов Робев (1887 - ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[10]
- Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[11] преподавала в Орханийското класно училище
- Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
- Елица Манева (р. 1947), археоложка от Северна Македония
- Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Жамила Колономос (р. 1922), югославска партизанка и деец на НОВМ
- Живко Василевски (р. 1928), политик от Социалистическа Република Македония
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зина Креля (1925 – 2004), оперна певица
Злата Ковачевич (1905 - след 1954), актриса[12]- Зоран Коняновски (1967 -), политик от Северна Македония
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Алтъпармаков (Йован Алтипармакович, 1891 – 1853), югославски политик
- Иво Ивановски (р. 1978), политик от Северна Македония
- Илия Кочовски (р. 1945), художник от Северна Македония
- Илия Топаловски (1922 – 1999), югославски партизанин и деец на НОВМ
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йоан VI Охридски (1966 -), духовник от Северна Македония, глава на Православната охридска архиепископия
- Йоан Дзиндзифи, български просветен деец
- Йоанис Содис (1907 – 1982), гръцки юрист
- Йован Лалев (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Йонче Христовски (1933 – 2000), виден певец от Северна Македония
- Йорго Н. Османли – Османо (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на СКМЮ. Става партизанин от 1943. Убит през 1944 в битка с български военни части[13]
- Йорго Шундовски (р. 1955), политик от Северна Македония
- Йордан Бадев (1888 – 1944), виден български журналист и литературен критик
К[редактиране | редактиране на кода]
- Каролина Гочева (р. 1980), поппевица от Северна Македония
- Кенан Зия, албански политик, съосновател на политическата организация Джемиет
- Кире Костов (р. 1949), композитор от Северна Македония
- Кирил Лозанчев (1873 – 1950), български революционер
- Кирил Мирчев (1902 – 1975), виден български учен, езиковед, член-кореспондент на БАН
- Кирил Совичанов (1878 – 1961), български революционер, просветен деец, журналист
- Кристина Петкова Ризова, българска революционерка, четник при Яне Сандански
- Крум Воденичаров – Орлето,[14] български революционер, представител на Ресенска околия в битолския окръжен революционен комитет в 1905 година[15]
- Константин Груев (1869 – 1933), български революционер
- Константин Иванов Робев (1897-1986), български лекар и общественик
-
Константин Маймука (1896 – 1962), румънски политик - Константин Николов Робев (1871-1946), български лекар и офицер
- Константин Толев (1861 - ?), завършил право вЕкс ан Прованс[2]
- Константин Чому (1865 – 1952), арумънски кинооператор
- Киро Димитровски (1912 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Кочо Десано (1920 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Кочо Палигора (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Кочо Песнаджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Ленче Арсова, (1919 – 2002), югославска партизанка и политичка от Социалистическа република Македония
- Леонид Спасов (1878 – ?), български филолог, просветен деец и литературовед
- Лука Джеров (1869 – 1948), български революционер и просветен деец
- Лука Димитров (1866 – ?), български просветен деец
- Любен Димитров (1903 - 1962), български емигрантски деец на МПО, редактор на „Македонска трибуна“
- Любиша Георгиевски, (1937 -), режисьор, писател и дипломат от Северна Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
- Майкъл Илич (1929 -), виден американски бизнесмен, основател на веригата Литъл Сийзърс
- Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизан и деец на НОВМ
- Мариан Алтипармаковски (р. 1991), футболист от Северна Македония
- Мария Георгиева (1883 - ?), завършила акушерство в Загреб в 1910 г.[16]
- Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1868 – 1924), български духовник, велешки епископ
- Мери Бошкова (р. 1924), актриса от Социалистическа република Македония
- Методи Димов (1938 – 2004), български писател и общественик
- Методи Янчулев (1900 – 1987), български юрист и политик
- Мехмед Кязъм Дирик (1881 – 1941), османски и турски военен, генерал
- Мехмед Назиф паша (1832 – 1889), османски военен и администратор
- Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), османски и турски генерал
- Миле Гайдаджиев (1879 – ?), български революционер
- Милян Милянич (1930 – 2012), югославски футболен треньор
- Милияна Даневска (р. 1960), политик от Северна Македония
- Минела Бабуковски (1921 – 1944), югославски партизан и деец на НОВМ
- Михаил Джемалиев, български лекар, завършил медицина в Атинския университет[17]
- Михаил Джеров (1879 – 1944), български революционер и юрист
- Михаил Димев (Мише Кьосето) (1878 – ?), български революционер
- Михаил Константинович, български зограф от XIX век
- Михаил Огнянов (1927 – 2013), български медик и публицист, професор
- Михаил Петрушевски (1911 – 1990), филолог от Социалистическа Република Македония
- Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Михаил Христов (1879 – ?), български революционер
- Михаил Христович, български лекар
- Мишко Божиновски (р. 1923), икономист от Социалистическа република Македония
- Мордо Нахмияс (1923 – 1944), югославски партизан и деец на НОВМ
- Музафер Гьоксенин (1899 – 1965), турски военен, генерал
- Мустафа паша Далтабан (? – 1703), османски политик, велик везир от 1702 до 1703 г.
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Наки Елдениз (1875 – 1948), османски и турски генерал
- Наум Иванов Робев (1892 – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]
- Наум Никушев (1859 – 1905), източнорумелийски и български военен деец
- Наум Петров Мартинов, завършва Военномедицинско училище в Цариград (1872 – 1876), след това е лекар в Разград и Кюстендил[19]
- Неджмие Ходжа (1921 -), албански политик
- Никола Алтъпармаков (1867 – 1927), български общественик и революционер, деец на ВМОРО
- Никола Бакулевски (1928-2002), югославски политик
- Никола Беровски (1923 – 1993), македонски писател
- Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик
- Никола Кочовски (1933 -), писател от Северна Македония
- Никола Лячевски (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Никола Майков (1876 – ?), български революционер
- Никола Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
- Никола Ризов (1872-1942), български дипломат и журналист
- Никола С. Иванов (1871 - ?), завършил Киевската духовна семинария и медицина в Москва в 1896 г.[21]
- Никола Сотировски (1925 -), юрист от Северна Македония
- Нику Караника (1910 – 2002), виден румънски поет
- Нико Фундали (1925-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
О[редактиране | редактиране на кода]
- Олга Чекаларова (1891 - 1953), българска просветна деятелка и общественичка
П[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Генадиев (1873 – 1959), български революционер, публицист и общественик
- Параскеви Кирязи (1880 – 1970), албанска просветна деятелка
- Петрос Тряндафилидис (Τριανταφυλλίδης Πέτρος), гръцки андартски деец[22]
- Петър Ангеловски (1931 – 2003), сценограф от Северна Македония
- Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Петър Волнаровски (р. 1968), писател от Северна Македония
- Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер
- Петър Д. Оцев (1865 - ?), учил право в Москва, Лион, Женева и Лозана[23]
- Петър Джорджев (1840 – ?), български революционер, Ботев четник
- Петър Костов (р. 1928), писател от Северна Македония
- Петър Мирчев (1907 – 1991), български писател, езиковед, революционер и журналист
- Петър Мишайков, български революционер, участник във Втората българска легия, член на БРЦК
- Петър Нейчев, български революционер
- Петър Папакочев (1913 – 1997), български фотограф
- Петър Радев, български възрожденец
- Пецо Видимче (1921 - 2010), художник от Северна Македония
- Поликсени Битолска, гръцка учителка и революционерка[24]
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Радмила Тодоровска (р. 1936), северномакедонска оперна певица
- Райна Алексова (1882 – 1959), българска фармацевтка
Рафаел Камхи (1870 – 1970), български революционер
С[редактиране | редактиране на кода]
- Силян Согриев (1873 – 1917), български революционер
- Славе Димитров (1946 -), музикант от Северна Македония
- Слободан Мицкович (1935 -), писател от Северна Македония
- Сотир Дамянович, участник в Гръцката война за независимост
- Спиро Джеров (1834 – 1868), български хайдутин и революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Спиро Иванов (? – 1904), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
- Ставре Спиров (1881 – 1934), български революционер
- Стефан Кондаков (1878 – 1937), български революционер от ВМОРО
- Стефан Наумов (1920 – 1942), югославски партизанин
- Славко Лумбарковски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Слободан Алигрудич (1934 – 1985), югославски актьор
- Стефос Григориу (? – 1943), гръцки андартски капитан
- Стою Христов (1873 – ?), български революционер
- Сотир Георгиевски (1921 – 1944), югославски партизанин[25].
- Спас Банджов (1904 – 1942), интербригадист
- Стефан Балъкчиев (1855 – 1914), български индустриалец
- Сюлейман Сабри паша (1875 – ?), османски и турски генерал
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Ташко Праматаров (? – 1914), български революционер
- Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), османски и турски генерал
- Таяр Завалани (1903 – 1966), албански историк публицист и писател
- Теодорос Модис (? – 1904), гръцки предприемач и революционер
- Теодосий Кардалев (1882 – 1934), български инженер
- Теодосий Робев (1903 – 1996), български икономист и общественик
- Теофана Н. Пазова (1887 - ?), завършила зъболекарство в Женева[23]
- Тодор Христов (Княза) (около 1850 – 1876), български революционер, Ботев четник
- Тома Абраси (Абраши, 1868 - 19 февруари 1915), лекар, починал в Прилеп[26]
- Тома Фила (р. 1941), сръбски адвокат
- Томислав Османли (1956 -), писател от Северна Македония.
- Томислав Чокревски (1934 -), юрист и социолог от Северна Македония
- Томе Бошевски (1937 - 2015), инженер от Северна Македония
- Томе Тромбев (1961 -), политик от Северна Македония
- Томислав Симовски (1929 – 1987), политик от Социалистическа република Македония
- Томислав Тасич (1904 - ?), сръбски актьор
- Тони Савевски (р. 1963), футболист и треньор от Северна Македония
- Траян Митревски (1874 – ?), български революционер
- Траян Филиповски (1926 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Фанула Папазоглу (1919 - 2001), гръцка историчка, съпруга на Георгий Острогорски
- Флорика Багдасар (1901 – 1978), румънска политичка
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Харитон Генадиев (1861 – 1914), български публицист и преводач
- Хафиз Хаки паша (1879 – 1915), османски генерал
- Христо Димитров (1867 – ?), български учен, технолог по млекарство и преподавател
- Христо Мицковски (1926-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Хюсеин Авни бей (? – 1915), османски военен
- Хюсеин Авни Займлер (1877 – 1930), османски и турски военен и турски политик
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
- Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
- Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[27].
Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[28]
- Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
- Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
- Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
- Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
- Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[33]
- Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
- Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
- Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[29]
- Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
- Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[30]
- Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[35]
- Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[31]
- Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[36] умрял преди 1918 г.[30]
- Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
- Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
- Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
- Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[37] умрял преди 1918 г.[30][37]
- Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[34]
- Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
- Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[32]
- Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[38] умрял преди 1918 г.[30]
Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[39]
- Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[40]
- Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]
Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Кръстевски-Кошка (1932 – 2003), историк от Северна Македония
- Александър Турунджов (1872 – 1905), български революционер
Александър Ростковски (1860 – 1903), руски дипломат, консул в Битоля от 1895 до 1903- Александър Чакъров (1869 – 1909), български просветен и революционен деец
- Ангел Лерински (1732 – 1750), християнски новомъченик
- Ангел Станев Енев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[42]
- Апостол Маргарит (1832 – 1903), арумънски просветен деец
В[редактиране | редактиране на кода]
- Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
- Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Васил Янев (1866 – 1908), български революционери
- Владо Ласковски (1932 - 2007), журналист от Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
- Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитри Атанасеску (1836 – 1907), арумънски просветен деец
- Димитрис Лалас (1848 – 1911), виден гръцки композитор, роден в Магарево, починал в Битоля
- Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
- Душан Константинов (1924 - 2002), историк от Северна Македония
Ж[редактиране | редактиране на кода]
Жан-Клод Фавериал (1817 – 1893), френски мисионер и историк
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йован Алтипармакович (1891 – 1853), сръбски политик
К[редактиране | редактиране на кода]
- Климент Шапкарев (1875 – 1949) – български революционер и просветен деец
- Константин Белимаче (1848 – 1934), арумънски писател
- Константин Робев (1818 – 1900), български възрожденец, лекар и общественик
- Коте Христов (1863 – 1905), български хайдутин, революционер, по-късно гръцки андартски капитан
- Кръсте Льондев (? – 1928) – български революционер
М[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизан и деец на НОВМ
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Наум Лавчанец (1875-1924), български революционер
- Никола Дренски (1898-1944), български военен деец, полковник
- Никола Робев (1831-1906), български възрожденец, търговец
- Никола Стойчев (1845-1899), български политик и дипломат
П[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
- Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
- Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
- Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
- Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
- Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Райна Алексова (1882 – 1959), български фармацевт
- Ратка Чоревска (1925 – 2016), актриса от Северна Македония
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
- Тачо Василев Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[44]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер
- Христо Котев (1860 – ?), български революционер
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янаки Манаки (1882 – 1964), пионер на киното на Балканите
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Авксентий Битолски (1850–1919), български духовник, битолски митрополит след 1906
- Неофит VIII Константинополски (1832–1909), гръцки духовник, битолски митрополит от 1887 до 1891
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
- ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Парцел 96. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
- ↑ Кушевић, Виолета. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 - 51.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
- ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
- ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. (в web.archive.org)
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Култура. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2010. ISBN 978-608-4538-16-5.
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Образование и наука. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2011. ISBN 978-608-4538-31-8. (в web.archive.org)
Портал „
