Битолчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Иван Илиев

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Пешков (1881 – ?), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of North Macedonia.svg Вангел Алтипармаковски (р. 1988), футболист от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[4]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Вангел Сугарев, български и американски историк
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
  • Flag of Greece.svg Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Насилка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[6] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
  • Flag of North Macedonia.svg Вера Маркова (р. 1947), юристка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1918–1941).svg Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Владислав Томов Стойков (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
  • Flag of North Macedonia.svg Владимир Костов (р. 1932), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Владо Камбовски (р. 1948), юрист от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Владо Гьорески (р. 1958), художник от Северна Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Иванов Робев (1887 - ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[14] преподавала в Орханийското класно училище
  • Flag of Bulgaria.svg Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
  • Flag of North Macedonia.svg Елица Манева (р. 1947), археоложка от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Петкова Ризова

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[53].

Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[62] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[63] умрял преди 1918 г.[56][63]
  • Flag of Bulgaria.svg Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[64] умрял преди 1918 г.[56]

Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[67]

Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
  • Flag of Bulgaria.svg Господин Динков Попстефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов Лалин, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Бойчев Меков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Станчев Цолов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наум Лавчанец (1875-1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ненчо Димитров, български военен деец, запасен майор, загинал през Първата световна война[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дренски (1898-1944), български военен деец, полковник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Робев (1831-1906), български възрожденец, търговец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойчев (1845-1899), български политик и дипломат

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[77]
  • Flag of Greece.svg Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Сава Кънчев Кънчев (Иванов), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Светослав Найденов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Хубенов Панайотов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Иванов Султанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[81]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
  • Flag of Bulgaria.svg Тачо Василев Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Ангелов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Кръстев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[84]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Юлиян Константинов Петишов, български военен деец, запасен капитан, загинал през Първата световна война[85]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  2. ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. ↑ Парцел 96. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
  7. ↑ Кушевић, Виолета. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  9. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  11. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  12. ↑ Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  13. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  14. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  15. ↑ Српски биографски речник, том 5.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  17. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  18. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  22. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  23. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 – 51.
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  29. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  34. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  36. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  37. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  38. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  40. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  41. ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
  42. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  43. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  44. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  47. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1.
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  49. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  50. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  52. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  53. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  54. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  55. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  56. ↑ а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  57. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  58. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  59. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
  60. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  61. ↑ а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  62. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
  63. ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
  64. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
  65. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  66. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  67. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  68. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 41, 42
  69. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  70. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 2, а.е. 275, л. 25
  71. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 7
  72. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 1а, 2
  73. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7
  74. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 13
  75. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
  76. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
  77. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
  78. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 35, 36; а.е. 534, л. 65
  79. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212; 308, л. 64; 84
  80. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 64
  81. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18
  82. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
  83. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  84. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
  85. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битолчани&oldid=10428228“.