Битолчани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Алекс Букарски (р.1984) писател от Северна Македония
Александър Василевски (1912 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Александър Вълканов (1904 – 1971), виден български учен, зоолог, хидробиолог и протистолог
Александър Гещаковски (р. 1950) политик от Северна Македония
Александър Димитров (18 април 1856 – 1906), следва в Бауер, Виена (1863 – 1868), Хохенмашел (1868 – 1872), Йена (1872) и Лайпциг (1873 – 1874), умира в София[1]
Александър Евтимов (1874 – ?), български революционер
Александър Литовски (р. 1967) историк от Северна Македония
Александър Радев (1864 – 1911), български политик, министър на правосъдието и образованието, председател на ВМОК
Александър Томов (1887 - ?), завършил медицина в Монпелие[2]
Алексей Дума (р. 1949), лекар
Анастас Лозанчев (1870 – 1945), български революционер
Анастас Наумов (1861 – 1920), български просветен деец
Ангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник[3]
Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан
Анастасия Балтова (1872 – 1957), български просветна деятелка и революционерка
Антон Димов (1874 - ?), български духовник и революционер
Атанас Совичанов (1865 - 1918), български военен деец, починал в София[4]
Б[редактиране | редактиране на кода]
Божин Талев (1875 – 1929), български революционер
Борис Зографов (1891 - 1957), български общественик, редактор на „Македонска трибуна“
Борис Стойчев (1924 – 2010), виден канадски физик
Борислав Траиковски (1917 – 1996), художник от Северна Македония
Бано Русо (1920 – 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
Благой Томев (1872 - ?), завършил Санктпетербурската духовна семинария в 1896 година и Санктпетербургската духовна академия в 1900 година[2]
Благоя Стефановски (р. 1963), политик от Северна Македония, министър
В[редактиране | редактиране на кода]
Вангел Талев, български революционер от ВМОРО, четник[5]
Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
Васил Пешков (1881 – ?), български революционер
Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Вангел Алтипармаковски (р. 1988), футболист от Северна Македония
Вангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[6]
Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
Вангел Сугарев, български и американски историк
Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
Васил Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[7]
Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Василка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[8] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
Вера Маркова (р. 1947), юристка от Северна Македония
Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[9]
Владислав Томов Стойков (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
Владимир Костов (р. 1932), писател от Северна Македония
Владимир Стояноски (р. 1962), юрист от Северна Македония
Владо Камбовски (р. 1948), юрист от Северна Македония
Владо Гьорески (р. 1958), художник от Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
Георги Ангелов (1864 – ?), български просветен деец
Георги Велов, български революционер от ВМОРО, четник[11]
Георги Димовски-Цолев (1929 - 2015), историк от Република Македония
Георги Коча и Георги Петров, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[12]
Георги Кузманов (1874 – ?), български военен деец, полковник
Георги Манастирлията (? – 1862), български хайдутин
Георги Спиров Мъртва, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[13]
Георги Сугарев (1876 – 1903), български революционер
Георги Христов (1976 -), футболист от Северна Македония
Георгиос Модис (1887 – 1975), гръцки учен и политик
Герасим Кирязи (1858 – 1894), албански просветен деец
Герг Кирязи (1868 – 1912), албански издател и писател
Георгиос Сагяксис (1874 – 1941), гръцки поет
Горан Стефановски (1952 -), югославски и британски режисьор, брат на Влатко Стефановски
Гюнер Исмаил (р. 1951), политик от Северна Македония
Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
Георги Михайлов Стериевски (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на ЮКП. Интерниран в Ксанти. Влиза в първа македонска ударна бригада. Убит през 1944[14].
Горан Милевски (р. 1938), северномакедонски политик
Григор Чопов (1858 - 1936), български военен деец, полковник[15]
Д[редактиране | редактиране на кода]
Дженап Шахабеттин (1870 – 1934), турски поет
Димитриос Стерьос Лалас (1848 – 1911), гръцки композитор
Димитър Димитровски (1922 – 2015), журналист от Северна Македония
Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
Димитър Илиевски Мурато (1953 – 1989), алпинист от Социалистическа република Македония
Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
Димитър Михайлов (1873 – 1932), български общественик, подпредседател на Македонския национален комитет
Димитър Ризов (1862 – 1918), български публицист и дипломат
Димитър Николовски (1921 – 1942), югославски партизанин
Димитър Солаковски (р. 1975), северномакедонски художник
Димитър Тъпков (1907 - 1974), български революционер от ВМРО
Димитър Църномаров (р. 1952), политик от Северна Македония
Димче Николов (1953 – 1998), художник от Северна Македония
Драган Зографов (1884-?), български общественик и учител
Драги Михайловски (р. 1951), писател от Северна Македония
Драги Канатларовски (р. 1960), футболист и треньор от Северна Македония
Драги Костовски (1930 – 1980), югославски актьор
Дъглас Хаскел (1889 – 1979), американски архитект
Е[редактиране | редактиране на кода]
архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
Евтим Иванов Робев (1887 - ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[16]
Елисавета Каранджулова (1878 - ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 г.,[17] преподавала в Орханийското класно училище
Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
Елица Манева (р. 1947), археоложка от Северна Македония
Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка
Ж[редактиране | редактиране на кода]
Жамила Колономос (1922 - 2013), югославска партизанка
Живко Василевски (р. 1928), политик от Социалистическа република Македония
З[редактиране | редактиране на кода]
Зина Креля (1925 – 2004), оперна певица
Злата Ковачевич (1905 - след 1954), актриса[18]
Зоран Коняновски (1967 -), политик от Северна Македония
И[редактиране | редактиране на кода]
Иван Алтъпармаков (Йован Алтипармакович, 1891 – 1853), югославски политик
Иван х. Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[19]
Иво Ивановски (р. 1978), политик от Северна Македония
Илия Кочовски (р. 1945), художник от Северна Македония
Илия Топаловски (1922 – 1999), югославски партизанин и деец на НОВМ
Й[редактиране | редактиране на кода]
Йоан VI Охридски (1966 -), духовник от Северна Македония, глава на Православната охридска архиепископия
Йоан Дзиндзифи, български просветен деец
Йоанис Содис (1907 – 1982), гръцки юрист
Йован Лалев (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Йонче Христовски (1933 – 2000), виден певец от Северна Македония
Йорго Н. Османли – Османо (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на СКМЮ. Става партизанин от 1943. Убит през 1944 в битка с български военни части[20]
Йорго Шундовски (р. 1955), политик от Северна Македония
Йордан Бадев (1888 – 1944), виден български журналист и литературен критик
К[редактиране | редактиране на кода]
Каролина Гочева (р. 1980), поппевица от Северна Македония
Кенан Зия, албански политик, съосновател на политическата организация Джемиет
Кире Костов (р. 1949), композитор от Северна Македония
Кирил Лозанчев (1873 – 1950), български революционер
Кирил Мирчев (1902 – 1975), виден български учен, езиковед, член-кореспондент на БАН
Кирил Совичанов (1878 – 1961), български революционер, просветен деец, журналист
Кристина Петкова Ризова, българска революционерка, четник при Яне Сандански
Крум Воденичаров – Орлето,[21] български революционер, представител на Ресенска околия в битолския окръжен революционен комитет в 1905 година[22]
Кольо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[23]
Константин Груев (1869 – 1933), български революционер
Константин Иванов Робев (1897-1986), български лекар и общественик
Константин Маймука (1896 – 1962), румънски политик
Константин Николов Робев (1871-1946), български лекар и офицер
Константин Толев (1861 - ?), завършил право в Екс ан Прованс[2]
Константин Чому (1865 – 1952), арумънски кинооператор
Коста Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[24]
Киро Димитровски (1912 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Кочо Десано (1920 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Кочо Палигора (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Кочо Песнаджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Л[редактиране | редактиране на кода]
Ленче Арсова, (1919 – 2002), югославска партизанка и политичка от Социалистическа република Македония
Леонид Спасов (1878 – ?), български филолог, просветен деец и литературовед
Лука Джеров (1869 – 1948), български революционер и просветен деец
Лука Димитров (1866 – ?), български просветен деец
Любен Димитров (1903 - 1962), български емигрантски деец на МПО, редактор на „Македонска трибуна“
Любен Крапчев (1904 - 1992), български журналист от Македония.
Любица Сокич, (1914 - 2009), сръбска художничка
Любиша Георгиевски, (1937 - 2018), режисьор, писател и дипломат от Република Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
Майкъл Илич (1929 -), виден американски бизнесмен, основател на веригата Литъл Сийзърс
Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизан и деец на НОВМ
Мариан Алтипармаковски (р. 1991), северномакедонски футболист
Мария Влайкова (? - 31 декември 1926), българска учителка и общественичка
Мария Георгиева (1883 - ?), завършила акушерство в Загреб в 1910 г.[25]
Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1868 – 1924), български духовник, велешки епископ
Мери Бошкова (р. 1924), актриса от Социалистическа република Македония
Методи Димов (1938 – 2004), български писател и общественик
Методи Янчулев (1900 – 1987), български юрист и политик
Методия Ванчевски (1943 – 2005), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
Мехмед Кязъм Дирик (1881 – 1941), османски и турски военен, генерал
Мехмед Назиф паша (1832 – 1889), османски военен и администратор
Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), османски и турски генерал
Миле Гайдаджиев (1879 – ?), български революционер
Милян Милянич (1930 – 2012), югославски футболен треньор
Милияна Даневска (р. 1960), северномакедонски политик
Минела Бабуковски (1921 – 1944), югославски партизан и деец на НОВМ
Михаил Джемалиев, български лекар, завършил медицина в Атинския университет[26]
Михаил Джеров (1879 – 1944), български революционер и юрист
Михаил Димев (Мише Кьосето) (1878 – ?), български революционер
Михаил Константинович, български зограф от XIX век
Михаил Маринов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[27]
Михаил Огнянов (1927 – 2013), български медик и публицист, професор
Михаил Петрушевски (1911 – 1990), филолог от Социалистическа република Македония
Михаил Питов (1868 – 1945), сръбски просветен деец
Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
Михаил Христов (1879 – ?), български революционер
Михаил Христович, български лекар
Мито Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[28]
Мишко Божиновски (р. 1923), икономист от Социалистическа република Македония
Мордо Нахмияс (1923 – 1944), югославски партизан и деец на НОВМ
Музафер Гьоксенин (1899 – 1965), турски военен, генерал
Мустафа паша Далтабан (? – 1703), османски политик, велик везир от 1702 до 1703 г.
Мухтерем Нур (1932 – 2020), турска актриса
Н[редактиране | редактиране на кода]
Наки Елдениз (1875 – 1948), османски и турски генерал
Наум Иванов Робев (1892 – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[29]
Наум Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[30] и на Христо Цветков[31]
Наум Никушев (1859 – 1905), източнорумелийски и български военен деец
Наум Петров Мартинов, завършва Военномедицинско училище в Цариград (1872 – 1876), след това е лекар в Разград и Кюстендил[32]
Неджмие Ходжа (1921 -), албански политик
Никола Алтъпармаков (1867 – 1927), български общественик и революционер, деец на ВМОРО
Никола Бакулевски (1928-2002), югославски политик
Никола Беровски (1923 – 1993), македонски писател
Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик
Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[33]
Никола Кочовски (1933 -), писател от Северна Македония
Никола Лячевски (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Никола Майков (1876 – ?), български революционер
Никола Матев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[34]
Никола Ризов (1872-1942), български дипломат и журналист
Никола Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[35] и на Петър Юруков[36]
Никола С. Иванов (1871 - ?), завършил Киевската духовна семинария и медицина в Москва в 1896 г.[37]
Никола Сотировски (1925 -), юрист от Северна Македония
Нику Караника (1910 – 2002), виден румънски поет
Нико Фундали (1925-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
О[редактиране | редактиране на кода]
Олга Чекаларова (1891 - 1953), българска просветна деятелка и общественичка
П[редактиране | редактиране на кода]
Павел Генадиев (1873 – 1959), български революционер, публицист и общественик
Павел Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[38]
Параскеви Кирязи (1880 – 1970), албанска просветна деятелка
Петко Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Кръсте Льондев[39]
Петрос Тряндафилидис (Τριανταφυλλίδης Πέτρος), гръцки андартски деец[40]
Петър Ангеловски (1931 – 2003), сценограф от Северна Македония
Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
Петър Волнаровски (р. 1968), писател от Северна Македония
Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер
Петър Димев (1892 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[41]
Петър Д. Оцев (1865 - ?), учил право в Москва, Лион, Женева и Лозана[42]
Петър Джорджев (1840 – ?), български революционер, Ботев четник
Петър Костов (р. 1928), писател от Северна Македония
Петър Костов (1888 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Димко Могилчето[43]
Петър Мирчев (1907 – 1991), български писател, езиковед, революционер и журналист
Петър Мишайков, български революционер, участник във Втората българска легия, член на БРЦК
Петър Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов[44] и на Лука Джеров[45]
Петър Нейчев, български революционер
Петър Папакочев (1913 – 1997), български фотограф
Петър Радев, български възрожденец
Пецо Видимче (1921 - 2010), художник от Северна Македония
Поликсени Битолска, гръцка учителка и революционерка[46]
Р[редактиране | редактиране на кода]
Радмила Тодоровска (р. 1936), северномакедонска оперна певица
Райна Алексова (1882 – 1959), българска фармацевтка
Рафаел Камхи (1870 – 1970), български революционер
С[редактиране | редактиране на кода]
Салватор Леви (1919 – 1963), лекар
Силян Согриев (1873 – 1917), български революционер
Симеон Иванов Бурев (1883 – след 1945), български фалшификатор[47][48] и търговец.[49]Осъден от Народния съд на доживотен затвор[50]
Славе Димитров (1946 -), музикант от Северна Македония
Слободан Мицкович (1935 -), писател от Северна Македония
Солтир Стрезов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[51]
Сотир Дамянович, участник в Гръцката война за независимост
Спиро Джеров (1834 – 1868), български хайдутин и революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Спиро Иванов (? – 1904), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
Ставре Спиров (1881 – 1934), български революционер
Стефан Кондаков (1878 – 1937), български революционер от ВМОРО
Стефан Наумов (1920 – 1942), югославски партизанин
Стефан Петров (1874 - 1940), български революционер от ВМОРО
Славко Лумбарковски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Слободан Алигрудич (1934 – 1985), югославски актьор
Стефос Григориу (? – 1943), гръцки андартски капитан
Стою Христов (1873 – ?), български революционер
Сотир Георгиевски (1921 – 1944), югославски партизанин[52].
Спас Банджов (1904 – 1942), интербригадист
Стефан Балъкчиев (1855 – 1914), български индустриалец
Сюлейман Сабри паша (1875 – ?), османски и турски генерал
Т[редактиране | редактиране на кода]
Тальо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[53]
Ташко Праматаров (? – 1914), български революционер
Ташо Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[54]
Ташо Николов, български революционер от ВМОРО, четник[55]
Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), османски и турски генерал
Таяр Завалани (1903 – 1966), албански историк публицист и писател
Теодорос Модис (? – 1904), гръцки предприемач и революционер
Теодосий Кардалев (1882 – 1934), български инженер
Теодосий Робев (1903 – 1996), български икономист и общественик
Теофана Н. Пазова (1887 - ?), завършила зъболекарство в Женева[42]
Тодор Велев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[56]
Тодор Христов (Княза) (около 1850 – 1876), български революционер, Ботев четник
Тома Абраси (Абраши, 1868 - 19 февруари 1915), лекар, починал в Прилеп[57]
Тома Фила (р. 1941), сръбски адвокат
Томислав Османли (1956 -), писател от Северна Македония.
Томислав Трайчевски (1935 -), югославски офицер и офицер от Северна Македония, генерал-полковник
Томислав Чокревски (1934 -), юрист и социолог от Северна Македония
Томе Бошевски (1937 - 2015), инженер от Северна Македония
Томе Тромбев (1961 -), политик от Северна Македония
Томислав Симовски (1929 – 1987), политик от Социалистическа република Македония
Томислав Тасич (1904 - ?), сръбски актьор
Тони Савевски (р. 1963), футболист и треньор от Северна Македония
Трайко Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[58]
Траян Митревски (1874 – ?), български революционер
Траян Филиповски (1926 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Ф[редактиране | редактиране на кода]
Фанула Папазоглу (1919 - 2001), гръцка историчка, съпруга на Георгий Острогорски
Флорика Багдасар (1901 – 1978), румънска политичка
Х[редактиране | редактиране на кода]
Харитон Генадиев (1861 – 1914), български публицист и преводач
Хафиз Хаки паша (1879 – 1915), османски генерал
Христо Димитров (1867 – ?), български учен, технолог по млекарство и преподавател
Христо Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[59]
Христо Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[60]
Христо Мицковски (1926-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Христо Настев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[61]
Хюсеин Авни бей (? – 1915), османски военен
Хюсеин Авни Займлер (1877 – 1930), османски и турски военен и турски политик
Ц[редактиране | редактиране на кода]
Цаки Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[62]
Я[редактиране | редактиране на кода]
Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[63].
Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]
Васил Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял на 29 януари 1878 г.[64]
Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
Георги Галанопулов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[68]
Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 г. в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 г. произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 г. е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 г.[69]
Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, умрял на 19 юни 1877 г.[65]
Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[71]
Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[72] умрял преди 1918 г.[66]
Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
Стоян Златев (около 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[73] умрял преди 1918 г.[66][73]
Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[70]
Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[68]
Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[74] умрял преди 1918 г.[66]
Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]
Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[75]
Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[76]
Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[77]
Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Кръстевски-Кошка (1932 – 2003), историк от Северна Македония
Александър Петков Тодоров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[78]
Александър Турунджов (1872 – 1905), български революционер
Александър Ростковски (1860 – 1903), руски дипломат, консул в Битоля от 1895 до 1903
Александър Чакъров (1869 – 1909), български просветен и революционен деец
Ангел Лерински (1732 – 1750), християнски новомъченик
Ангел Станев Енев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[79]
Апостол Маргарит (1832 – 1903), арумънски просветен деец
В[редактиране | редактиране на кода]
Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
Васил Янев (1866 – 1908), български революционери
Владо Ласковски (1932 - 2007), журналист от Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
Господин Динков Попстефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[80]
Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит
Д[редактиране | редактиране на кода]
Димитри Атанасеску (1836 – 1907), арумънски просветен деец
Димитрис Лалас (1848 – 1911), виден гръцки композитор, роден в Магарево, починал в Битоля
Димитър Иванов Гогов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[81]
Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
Душан Константинов (1924 - 2002), историк от Северна Македония
Ж[редактиране | редактиране на кода]
Жан-Клод Фавериал (1817 – 1893), френски мисионер и историк
И[редактиране | редактиране на кода]
Иван Ангелов Лалин, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[82]
Иван Бойчев Меков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[83]
Иван Станчев Цолов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[84]
Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк
Й[редактиране | редактиране на кода]
Йован Алтипармакович (1891 – 1853), сръбски политик
К[редактиране | редактиране на кода]
Климент Шапкарев (1875 – 1949) – български революционер и просветен деец
Колю Господинов Казълев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[85]
Константин Белимаче (1848 – 1934), арумънски писател
Константин Робев (1818 – 1900), български възрожденец, лекар и общественик
Коте Христов (1863 – 1905), български хайдутин, революционер, по-късно гръцки андартски капитан
Кръсте Льондев (? – 1928) – български революционер
М[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизан и деец на НОВМ
Н[редактиране | редактиране на кода]
Наум Лавчанец (1875-1924), български революционер
Ненчо Димитров, български военен деец, запасен майор, загинал през Първата световна война[86]
Никола Дренски (1898-1944), български военен деец, полковник
Никола Робев (1831-1906), български възрожденец, търговец
Никола Стойчев (1845-1899), български политик и дипломат
П[редактиране | редактиране на кода]
Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
Паню Желев Русев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[87]
Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
Петър Божиновски (1920-1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
Р[редактиране | редактиране на кода]
Райна Алексова (1882 – 1959), български фармацевт
Ратка Чоревска (1925 – 2016), актриса от Северна Македония
С[редактиране | редактиране на кода]
Сава Кънчев Кънчев (Иванов), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[88]
Светослав Найденов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[89]
Ст. Хубенов Панайотов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[90]
Стефан Иванов Султанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[91]
Т[редактиране | редактиране на кода]
Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
Тачо Василев Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[92]
Тодор Ангелов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[93]
Тодор Кръстев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[94]
Х[редактиране | редактиране на кода]
Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер
Христо Котев (1860 – ?), български революционер
Ю[редактиране | редактиране на кода]
Юлиян Константинов Петишов, български военен деец, запасен капитан, загинал през Първата световна война[95]
Я[редактиране | редактиране на кода]
Янаки Манаки (1882 – 1964), пионер на киното на Балканите
Други[редактиране | редактиране на кода]
Авксентий Битолски (1850–1919), български духовник, битолски митрополит след 1906
Неофит VIII Константинополски (1832–1909), гръцки духовник, битолски митрополит от 1887 до 1891
Пийт Джордж (Петър Талев, р. 1929), американски щангист, по произход от Битоля
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. (в web.archive.org)
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Култура. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2010. ISBN 978-608-4538-16-5.
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Образование и наука. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2011. ISBN 978-608-4538-31-8. (в web.archive.org)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
- ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Парцел 96. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
- ↑ Кушевић, Виолета. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 – 51.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.404.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
- ↑ Вестник „Новини“, бр. 367, Варна, 11 янураи 1914 година
- ↑ Вестник „Дневник“, Аферата с „Ботевките“
- ↑ Българските акционни комитети в Македония — 1941 г. Димитър Минчев, стр. 57,58
- ↑ ЦДА, ф. 1449, оп. 1 № 342, стр. 5
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
- ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
- ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 41, 42
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 2, а.е. 275, л. 25
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 1а, 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 35, 36; а.е. 534, л. 65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212; 308, л. 64; 84
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57