Анастас Наумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец Анастас Наумов. За композитора вижте Анастас Наумов (композитор).

Анастас Наумов
български просветен деец
Роден
Починал
Анастас Наумов в Общомедия
Наумов (предпоследен на най-горния ред, №3) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.

Анастас Наумов Николов Високополски е български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861 година или в 1863 година[1] в Битоля, тогава в Османската империя, днес Северна Македония, а според някои източници в Прилеп. В 1880 година завършва богословско училище в Самоков и става учител в Етрополе. От 1882 до 1884 година учи в Кралската препарандия в Загреб.[1] След това специализира философия във Виена. От 1888 до 1891 година е директор на българското мъжко класно училище в Прилеп. В Прилеп извършва коренна реформа в методите на преподаване и се ползва с голям авторитет сред гражданите.[2] След Прилеп заминава да преподава в Солунската българска мъжка гимназия, като в периода от 1896 до 1897 година е неин директор.[3] В 1896/1897 година преподава и в Солунската българска девическа гимназия.[2][4]

Член е на Българското тайно революционно братство. От 1897 до 1899 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр, където развива дейност заедно с Димитър Галев.[5] В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[6][7]

Наумов е ярък привърженик на еволюционната просветна линия и влиза в остър конфликт с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през април 1900 година в Сяр срещу него са извършени два неуспешени атентата, първият от Атанас Чопката и Андон Кьосето, а вторият от Чопката, Кьосето и Михаил Попето, при който е убита жена му Фания (или Урания[8]) Наумова.[9][10][11]

От 1899 до 1904 година Наумов преподава в Първа мъжка гимназия в София. От 1901 година работи в просветното министерство. В 1903 – 1904 година е редактор на „Училищен преглед“. По-късно е училищен инспектор към Българската екзархия в Цариград. След Младотурската революция в 1908 година Наумов е член на Българския конституционен клуб в Цариград. Редактира в Цариград вестниците „Нов живот“ и „Вести“. През 1909 – 1910 година е председател на Управителния съвет на Българска матица.[12]

През май 1911 година в дома на Наумов в Цариград се провежда събрание, на което се взема решение за поставяне на начало на подготовката по създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[13]

Наумов е автор на редица учебници и помагала, печатани в Солун в печатницата на Коне Самарджиев, както и в София и Варна.[14]

Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Наумов:

Голям националист, патриот и общественик, със силно развито обществено чутие, Анастас Наумов събираше върху себе си, освен завистта и злобата на онези, които той превъзхождаше, но и тяхната смъртна ненавист.

Стрелите върху Наумова се насочваха от бръмчащия кошер на „вътрешните“, които мъчно можеха да смелят големите идеи на Екзарх Йосифа, носени с такт и мъдрост от Наумова.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  2. а б Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 6.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том 1, издание на Илинденската организация, София, 1933, стр. 18.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 155.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 470.
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  9. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 352 – 353.
  10. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том 2, издание на Илинденската организация, София, 1943, стр. 347 – 348.
  11. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104.
  12. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 – 14.
  13. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82.
  14. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 9543236313, стр. 55.
  15. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 26 – 27.
Иван Дейков директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1888 – 1891)
Йордан Бомболов
     Портал „Македония“         Портал „Македония