Анастас Наумов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Анастас Наумов.

Анастас Наумов
Роден
Анастас Наумов
Починал
17 август 2015 г. (87 г.)
Стил народна музика
Инструменти цигулка
Музикален издател Балкантон
Свързани изпълнители Ансамбъл „Сливен“, Оркестър за народна музика на БНР, „Мистерията на българските гласове
Уебсайт anastasnaumov.com

Анастас Наумов е български фолклорист, композитор и диригент. Има изключително голяма заслуга за обогатяването с безброй записи на народна музика във фонда на Българското национално радио.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анадтас Наумов е роден на 27 януари 1928 година в град Варна. Произхожда от стар възрожденски род. Дядо му е свещеник и апостол на Илинденското въстание. На него Анастас Наумов посвещава оркестровата си творба „Комитско хоро“. От ранна детска възраст свири на цигулка. Постъпва в Музикално училище.

През 1952 г. завършва Държавната музикална академия (днес ДМА „Панчо Владигеров“). От 1952 до 1955 г. работи като учител по музика. По онова време Наумов има само теоретична подготовка от Музикалната академия и обучението при проф. Стоян Джуджев. Професионалният му и творчески път започва при постъпването на работа в Музикалния отдел на Радио „София“ през 1956 г. Основната му задача в Радиото е да продуцира записи на фолклорна музика, изпълнявана от певци и инструменталисти, фолклорни групи и самодейни народни хорове и ансамбли, които се създават тогава, по примера на Фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“. От 1956 е музикален редактор в редакция „Народна музика“ и замаместник-главен редактор, ­ръководител направление „Народна музика“ на Главна дирекция „Музика“ в БНР.

През 1962 година Анастас Наумов получава предложение да отиде в Сливен и да създаде Ансамбъла за народни песни и танци в града, в който работи до 1966 г.

През 1966 г. се връща в Радиото като завеждащ редакция „Народна музика“.

През годините Анастас Наумов записва и обработва музика за солисти като Вълкана Стоянова, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Стайка Гьокова, Ева Георгиева, Добра Савова, дуета Кремена Станчева и Василка Андонова, Илия Аргиров, Марин Иванов, Димка Владимирова, Георги Чилингиров, кавалджиите Цвятко Благоев и Стоян Величков, гайдарите Костадин Варимезов и Никола Атанасов, както и много, много други. В този период композиторът пише най-добрите си хорови песни и оркестрови пиеси за „Мистерията на българските гласове“ и за Оркестъра за народна музика на БНР. Автор е на 2000 песни, обработки и хармонизации на народни песни за солисти с оркестър, акапелни и ансамблови песни и оркестрови пиеси, които са неизменна част от репертоара на фолклорните състави и до днес. Популярни са неговите ансамблови и хорови песни, както и обработките на народни песни, изпълнявани от най-известните български певци, инструменталисти и народни ансамбли. Всички те са включени в музикалния фонд на БНР. Голяма част от песните му са отпечатани. Носител е на престижни национални награди.

Умира на 17 август 2015 г., на 87-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Музикално-сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • детска радио-оперета „Новогодишна фантазия“ (1960)
  • оратория-спектакъл „Сто години от освобождението на Плевен“ (1978)

Музикално-танцови постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „От пролет до пролет във Видин“
  • „Годишните времена“
  • „Добруджански игри“
  • „Гурбетчии“
  • „Детски игри“
  • „Песните, които не допяхте“

Произведения за духов оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Младежка сюита“ (1969)

Произведения за народен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Въртележка“
  • „Ганкината“ – за соло тамбура и оркестър
  • сюита „Гайдарски мелодии“ – за соло гайда и оркестър
  • „Пиеса за гъдулка и оркестър“
  • „Комитско хоро“

Песни за женски хор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мелай Дойна“
  • „Сън ми краде черни очи“
  • „Мандо ле“
  • „Дона биле брала“
  • „Гълъби гукат“
  • „Иван на Станка думаше“
  • „Снощи си, мамо, отидох“
  • „Че имам либе хайдутин“
  • „Бре, Иване“
  • „Снощи Калина сгодихме“
  • „Оплакала се гората“

Песни за народен хор и оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Карай, моме“
  • „Надпяване“
  • „И аз на сбора ще ида“

Акапелни песни за дамски хор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Капка капна“
  • „Заспало ми е девойче“
  • „Събуди се ясно слънце“
  • „Приспивалка“
  • „Вокализа“ – в памет на Панчо Владигеров

Източници[редактиране | редактиране на кода]