Българско национално радио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радио София пренасочва насам. За регионалната програма на БНР вижте Радио София (регионална програма).

Студио 1 на Българското национално радио

Българското национално радио (БНР), срещано и като Радио София, е национален автономен информационен и културен институт според Закона за радиото и телевизията, обнародван на 10 септември 1996 г. БНР е една от двете държавни обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия. За основополагаща дата на държавното радио в Българиия се счита 25 януари 1935 г., когато Цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване и развитие до Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Разрешително за радиоапарат от времето на Втората световна война, Битоля, 1942 година

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София” е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник — поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт” за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел — за Радио „София", край село Могила — за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен — за Радио Варна. На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.

През 1938 г. започва строежът на нова страда на Радио „София” на булевард „Драган Цанков" № 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken" оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време” от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София”. През зимата на 1943–1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио „Варна" също е евакуиран — в близкото село Игнатиево.

За няколко години по време на Втората световна война (от 1941 до 1944 г.) в българската национална радиосистема е включена и нова радиостанция в град Скопие като трета българска районна радиостанция.

Развитие по време на социализма[редактиране | редактиране на кода]

Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по Радио „София” прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На 2 август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо-указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …” Директорът на Радио „София" до 1944 г. Йордан Стубел, директорът на Радио „Скопие" Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа” и изпратени в трудов лагер.

С помощта на съветски резервни части през 1946/1947 г. започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 м / 760 KHz с мощност 15 kW. Така е поставено началото на Втора програма на Радио „София".

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио „София", за първи път прозвучава сигналът на Съветското радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …” Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио „Москва". На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” – така се слага началото на Радио Пловдив.

На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо, е музикално-информационният „От 6 до 8”. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт — радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”. През 1969 г. на УКВ 71,45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското радио носи името „Хоризонт”. Новата програма е информационно-музикална и заимствана от формата на Радио „Франс Интер". Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи.

II-ра програма е наречена „Христо Ботев”, а III-та програма — „Орфей”. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей” за първи път в България се излъчва стереофонично. През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското радио – „Знание”.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио.

На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен Хоризонт” с водещи тогава Петър Пунчев и Константин Тилев – днес управители на Радио „FM+". Водещи на „Нощен Хоризонт” през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов. В някои от предаванията се включват отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни, което често поставя водещите в трудни ситуации и води до административни наказания и разследване от ДС. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година. Водещи Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов, Ивайло Малинов.

Развитие след 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

За първи път на 11 ноември 1989 година Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: „Дами и господа, добър ден“. Фраза която взривява телефонните линии.

През декември 1992 г., заради финансови съкращения, са закрити програмите „Орфей“ и „Знание“, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев”. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София“, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 68,05 MHz и 774 KHz в София.

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор, поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на работното си място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 година и. д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композиторът Александър Бръзицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховният административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

На 11 май 2007 г. СЕМ избира за генерален директор Валерий Тодоров. Той встъпва в длъжност на 29 май.

Шестата регионална програма на Българското национално радио – Радио „София“ започва излъчването си на 7 септември 2007 г. От началото на август започват първите новинарски емисии, а на 17 септември 2007 г. тръгват и първите предавания. Радиото излъчва на 94,5 MHz. Наследник е на регионалната програма „Ефир София“, която стартира в края на 60-те години на XX век. Излъчвала се на 68,05 MHz от 13:05 до 14:00 часа за района на София. Закрита е през 1998 година. От 17 септември 2009 г. до 20 декември 2013 г. програмата на Радио „София“ се излъчва на една честота съвместно с Парламентарния канал на БНР (излъчван от 1992 до 2004 г. на 69.26 MHz). Постепенно – до 2012 г., Радио „София“ започва излъчване в Ихтиман, Боровец и Своге.

От 1 март 2009 г., след дълго подготвян старт, започва излъчване на поредната регионална програма на БНРРадио Видин. Лицензията на радиото, издадена от СЕМ, е за програма, обслужваща населението на областите: Видин, Враца и Монтана.

На 31 май 2012 г. официално е открита осмата регионална радиостанция – Радио Бургас.

Парламентарният канал на БНР излъчва от 1992 г. на живо заседанията на Народното събрание на ултракъси вълни 69,26 МHz за района на София и на дълги вълни 261 КHz за Западна България. Те се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани или скъсявани. През останалото време се ретранслират програми на Българското национално радио, като до 2004 г. те са комбинирани с програма „Хоризот“, след което парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни за София – 94,5 МHz, допълван от програма „Христо Ботев“. От септември 2007 г. до декември 2013 г. програмата е комбинирана с Радио „София“, като през периода 2011– 2013 г. заседанията на Народното събрание се излъчват на ултракъси вълни и в Ихтиман, Боровец и Своге. На 20 декември 2013 г. е прекратено УКВ излъчването на парламентарния канал, като през 2014 г. той се излъчва единствено на дълги вълни 261 КHz. На 1 януари 2015 г. официално е закрит единственият предавател на дълги вълни на Балканския полуостров. На 20 януари 2015 г. парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни 90,0 МHz за района на Кърджали и на средни вълни 576 KHz за Видинска област. От 1 септември 2015 г. парламентарният канал се излъчва и в Шумен на ултракъси вълни 90,1 МHz.

На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР – Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“, излъчваща в град Кърджали на 90,0 MHz. [2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

  • генерален директор – Радослав Янкулов
  • управителен съвет – Калин Катев, Анюта Качева, Христин Стрижлев, Кристиян Бояджиев.
  • програмен директор на програма "Хоризонт" – Лили Маринкова
  • програмен директор на програма "Христо Ботев" – Стефан Димитров
  • изпълнителен директор – Михаела Божидарова
  • директор програма "Хоризонт" – Васил Чобанов
  • директор програма „Христо Ботев”Стефан Димитров
  • директор на Дирекция "Финанси" – Цветанка Станишева
  • директор на Дирекция "Техника" – Васил Катев
  • директор на Дирекция "Реклама и маркетинг" – Христо Вълчев
  • директор на Дирекция "Музикална къща БНР" – Теодосий Спасов
  • директор на Дирекция "Мултимедийни програми" – Антон Митов
  • директор на Дирекция "Правна и човешки ресурси" – Росица Кукушева
  • директор на дирекция "Архивен фонд" – Силвия Емирян
  • директор на дирекция "Международно сътрудничество" – Албена Миланова

Програми[редактиране | редактиране на кода]

Национални програми[редактиране | редактиране на кода]

Регионални програми[редактиране | редактиране на кода]

Интернет радио „Бинар“[редактиране | редактиране на кода]

Радио „Бинар“ е радио, предаващо само по интернет, от 2012 г., и е уникална по рода си платформа на БНР, работеща по най-нови технологии. Радиото пренася съдържание върху нови платформи и стига до съвременното поколение. Интернет дава нови предимства на радиото – постоянно слушане в реално време и подкаст във всяка точка от времето. „Бинар“ предлага политематична аудио-визуална продукция, възможност на потребителите да слушат (и гледат), когато и където пожелаят, радио и различни форми на съучастие в динамично обновяваното съдържание.

Предавания

Предаванията на интернет радиото могат да бъдат слушани и гледани в реално време – от 16:00 до 22:00 часа, 7 дни в седмицата, като е предвидена възможност за общуване в чата или социалните мрежи с водещите. Също така могат да бъдат гледани пропуснати издания на предавания, предоставени като подкаст във вътрешните уебстраници на предаванията на Радио „Бинар“

Музикални канали

Интернет радиото предлага шест 24-часови музикални непрекъснати канала с музика: Инди, Чилаут, Дуенде, БГ Поп, Пънк-Джаз и Фолклор.

Програми за чужбина[редактиране | редактиране на кода]

Радио „София“ започва излъчване на предавания за чужбина през 1936 г. чрез радиопредавател на къси вълни, добил популярност като Радостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на езика есперанто, а след 1 май 1937 г. програмите са станали редовни, пет пъти седмично – на френски, немски, английски и италиански език.

На 16 февруари 1936 г. (неделя) цялата национална утринна програма на Радио „София“, която се излъчва за страната, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка, Северна Америка и Канада.

Програмите на турски език на Радио „България“ се предават в районите с компактно местоживеене в Република България от населението с турски етнически произход, както и за слушателите от съседна Турция и чужбина. Тези програми се излъчват от 1945 г. През декември 1984 г. предаванията на турски език за страната са спрени в хода на т. нар. ”възродителен процес”. През 1994 г. те са възстановени.

В миналото Радио „България“ е излъчвало в обхвата на средните и късите вълни.

Понастоящем програмата Радио „България“ се излъчва по Интернет, като турските емисии се излъчват и на средни вълни 576 kHz от Видин и от Кърджали – на ултракъси вълни 90,0 MHz.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на БНР, ІІ част: Държавното радио bnr.bg//посетен на 25 януари 1935 г.
  2. В ефир е "Гласът на Родопите" – деветата регионална програма на БНР, БНР, автор: Валя Апостолова, 9 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]