Емил Табаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Табаков
Мандат
12 февруари 1997 – 21 май 1997
Назначен от 37 Народно събрание
Министър-председател
  февруари – май 1997 Стефан Софиянски
Предшественик Иван Маразов
Наследник Емма Москова
Роден
21 август 1947 г. (1947-08-21) (71 г.)
Занятие композитордиригент
Уебсайт http://www.emiltabakov.com
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Емил Табаков е български диригент и композитор, автор на симфонична, вокално-симфонична и камерна музика.[1] Министър на културата на България (12 февруари 1997 – 21 май 1997).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Емил Табаков дирижира оркестъра на Българското национално радио през сезон 2009 – 2010 г.

Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. в град Русе, България. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в град София със специалностите дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов. Победител е на конкурса по дирижиране Николай Малко в Копенхаген през 1977 г.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произведенията на Табаков включват осем симфонии;

  • Концерт за оркестър, Реквием за солисти хор и оркестър
  • Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор
  • Концерт за две флейти и оркестър, Концерт за пиано и оркестър
  • Концерт за виолончело и оркестър и др.

Музиката на Табаков е изпълявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.

Обществена дейност (1976 – настояще)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1976 – 1979 г. работи като диригент на Русенската филхармония, през периода 1979 – 1988 г. заема поста музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. След това през 1985 г. назначен за диригент, през 1987 г. за главен диригент, в периода 1988 – 2000 г. е музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, а от 1994 г. до 1999 г. и музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски.[2]

От 2008 г. до 2014 г. е директор на Дирекция „Музика“ в БНР и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.[3] Член е на Съюза на българските композитори.

Табаков композира главно за големи ансамбли, включително симфонии и инструментални концерти. Негови творби са записани и са достъпни за медиите.[4]

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Концерт за контрабас и оркестър (1975)
  • Концерт за ударни инструменти (1976)
  • „Звездна музика“ (1978) за симфоничен оркестър
  • Симфония № 1 (1981)
  • Симфония № 2 (1984)
  • Концертна пиеса за симфоничен оркестър (1985)
  • Концертна пиеса за тромпет и струнен оркестър (1985)
  • Симфония № 3 (1988)
  • „Ad Infinitum“ – за симфоничен оркестър (1989)
  • Концерт за оркестър (1995)
  • Симфония № 4 (1997)
  • Симфония № 5 (2000)
  • Концерт за две флейти и оркестър (2000)
  • Симфония № 6 (2001)
  • Концерт за пиано и оркестър (2003)
  • Симфония № 7 (2005)
  • Концерт за виолочело и оркестър (2006)
  • Концерт за виола и оркестър (2007)
  • Симфония № 8 (2009)
  • Симфония № 9 (2015; премиера на 18 март 2018 в Зала „България“)

Вокално симфонични[редактиране | редактиране на кода]

  • Кантата „Търновград Велики – 1393“ (1976)
  • Реквием за 4 солисти, хор и оркестър (1994)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Емил Табаков – www.emiltabakov.com
  2. „Emil Tabakov“, Union of the Bulgarian Composers 
  3. „Emil Tabakov (Conductor)“, Bach Cantatas Website 
  4. авт. Soames, Nicholas (2012 г.), „The Story Of Naxos: The extraordinary story of the independent record label