Емил Табаков
| Емил Табаков | |
| български композитор и диригент | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Политика | |
| Народен представител | |
| XXXVII НС XXXVIII НС | |
| Министър на културата | |
| 12 февруари – 21 май 1997 | |
| Уебсайт | www.emiltabakov.com |
Емил Табаков е български диригент, композитор и контрабасист, автор на симфонична, вокално-симфонична, концертна, камерна и солова музика.[1] Професионалната му дейност е свързана с Русенската филхармония, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската филхармония, Белградската филхармония, Симфоничния оркестър „Билкент“ в Анкара и Симфоничния оркестър на Българското национално радио.[1] Министър на културата на България е в служебното правителство на Стефан Софиянски от 12 февруари до 21 май 1997 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство и образование
[редактиране | редактиране на кода]
Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. в Русе, България.[2] Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалностите дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов.[1] През 1977 г. е лауреат на Международния конкурс за млади диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген.[1]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1976 – 1979 г. Табаков е диригент на Русенската филхармония, а от 1979 до 1987 г. е музикален директор и диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“.[1] През 1985 г. е назначен за диригент на Софийската филхармония, през 1987 г. става неин главен диригент, а в периода 1994 – 2000 г. е генерален музикален директор на институцията.[1] Между 1994 и 2000 г. е артистичен директор и диригент на Белградската филхармония.[1] След 2000 г. работи и като диригент в Анкара, а от 2008 до 2014 г. е директор на Дирекция „Музика“ в Българското национално радио и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.[3]
Като диригент Табаков изгражда широк репертоар, обхващащ произведения от класицизма, романтизма и модернизма. В записите му присъстват както големи симфонични цикли, така и вокално-симфонични и концертни творби. Сред документираните му записи са произведения от Густав Малер, Йоханес Брамс, Рихард Щраус, Николай Римски-Корсаков, Александър Скрябин, Лудвиг ван Бетовен, Бела Барток и Джузепе Верди.[1]
Със Софийската филхармония Табаков осъществява турнета в редица страни, сред които Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Нидерландия, Испания, Турция, Великобритания, САЩ, Република Корея, Тайван и Сингапур.[1] Гостува и като диригент на оркестри в Германия, Бразилия, Калифорния, Япония и Южна Корея.[1]
През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски. Член е на Съюза на българските композитори.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Табаков композира главно за големи ансамбли, като в каталога му присъстват симфонии, инструментални концерти, вокално-симфонични произведения, камерна музика и солови пиеси.[1] Неговият творчески почерк е свързан с мащабни форми, драматично развитие и плътна оркестрова фактура.
Произведенията на Табаков включват:
- Единадесет симфонии
- Концерт за оркестър
- Реквием за солисти, хор и оркестър
- Концерт за цигулка, ударни инструменти и смесен хор
- Концерт за две флейти и оркестър
- Концерт за пиано и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър
- Концерт за виола и оркестър
- Концерт за маримба, вибрафон, барабан и камерен оркестър
Негови творби са изпълнявани и представяни извън България, включително в Австрия, Франция, Италия, Полша, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, Австралия, САЩ и Канада.[1]
Британският лейбъл Toccata Classics издава поредица с неговите симфонии под заглавието Complete Symphonies, в която участват Симфоничният оркестър на Българското национално радио, Софийската филхармония и Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на самия композитор.[4][5] Осмият том от поредицата, издаден през 2026 г., включва Adagio за струнен оркестър и Симфония № 10, изпълнени от Софийската филхармония под диригентството на Табаков.[5]
В рецензия за седмия том от поредицата Complete Symphonies изданието MusicWeb International отбелязва, че към момента Табаков е автор на единадесет симфонии, както и че музиката му се отличава със силно изразен индивидуален глас в симфоничния жанр.[6]
Награди и признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. Табаков е лауреат на Международния конкурс за млади диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген.[1] През 1992 г. е отличен като „Музикант на годината“ в класацията на предаването „Алегро виваче“ на Българското национално радио.[7] През 2009 г. получава наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за концерт със Симфоничния оркестър на БНР, състоял се на 30 януари същата година.[8]
Композиции
[редактиране | редактиране на кода]Сценична музика
[редактиране | редактиране на кода]- Балет „Сашка“ (1967)
- Балет „Елена от Престина“ (1969)
Симфоничен оркестър
[редактиране | редактиране на кода]- Концерт за контрабас и оркестър (1975)
- Концерт за ударни инструменти (1976)
- „Звездна музика“ (1978) за симфоничен оркестър
- Симфония № 1 (1981)
- Симфония № 2 (1984)
- Концертна пиеса за симфоничен оркестър (1985)
- Концертна пиеса за тромпет и струнен оркестър (1985)
- Симфония № 3 (1988)
- „Ad Infinitum“ – за симфоничен оркестър (1989)
- Концерт за оркестър (1995)
- Симфония № 4 (1997)
- Симфония № 5 (2000)
- Концерт за две флейти и оркестър (2000)
- Симфония № 6 (2001)
- Концерт за пиано и оркестър (2003)
- Симфония № 7 (2005)
- Концерт за виолончело и оркестър (2006)
- Концерт за виола и оркестър (2007)
- Симфония № 8 (2009)
- Концерт за четири барабана и оркестър (2011)
- Концерт за маримба, вибрафон, барабан и камерен оркестър (2015)
- Симфония № 9 (2015; премиера на 18 март 2018 в Зала „България“)
- „Adagio“ за струнен оркестър (2016)
- Симфония № 10 (2018)
Вокално-симфонични
[редактиране | редактиране на кода]- Кантата „Търновград Велики – 1393“ (1976)
- Реквием за 4 солисти, хор и оркестър (1994)
- Симфония-концертанте за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор (1996)
Камерна и солова музика
[редактиране | редактиране на кода]- Концерт за 15 струнни инструмента (1979)
- Етюд за 12 контрабаса
- Соната за виола и контрабас
- Соната за контрабас и пиано
- Соната за пиано
- „Мотиви“ за контрабас
- Прелюд за соло цигулка
- Импровизация за соло кларинет
- „Имагинации“ за соло флейта
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Сред значимите записи на Табаков като диригент са цикли и произведения от Густав Малер, Йоханес Брамс, Рихард Щраус, Николай Римски-Корсаков, Александър Скрябин, Лудвиг ван Бетовен, Бела Барток и Джузепе Верди, издавани от български и чуждестранни звукозаписни компании, включително Balkanton, Mega Musica, Gega New, Elan, Capriccio/Delta и Pentagon.[1] Като композитор е представен в поредицата Complete Symphonies на Toccata Classics, включваща негови симфонични творби, записани под собственото му диригентство.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Tabakov, Emil // Union of Bulgarian Composers. Посетен на 18 май 2026.
- ↑ TABAKOV, EMIL // Marquis Who's Who in the World. 17th 2000. New Providence, NJ, Reed Elsevier, 1999. с. 2108. Посетен на 3 февруари 2026.
- ↑ Emil Tabakov (Conductor) // Bach Cantatas Website. Посетен на 18 май 2026.
- 1 2 Emil Tabakov: Complete Symphonies, Volume Seven // Toccata Classics. Посетен на 18 май 2026.
- 1 2 3 Emil Tabakov: Complete Symphonies, Volume Eight // Toccata Classics, 6 март 2026. Посетен на 18 май 2026.
- ↑ Tabakov: Symphonies Vol. 7 (Toccata) // MusicWeb International, 7 декември 2022. Посетен на 18 май 2026.
- ↑ В „Студио музика“ – Големият български композитор и диригент Емил Табаков // Българско национално радио. Посетен на 18 май 2026.
- ↑ „Чрез музиката събуждаме най-красивото, което носи човекът“ – „Кристална лира“ – 2009 // Българско национално радио, 10 ноември 2009. Посетен на 18 май 2026.
| |||||||||||
| ||||||||
|
