Живко Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Живко Живков
български политик
Роден: 11 март 1915 г.
Починал: 16 април 2000 г. (85 г.)
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Живко Митов Живков е български политик от Българската комунистическа партия, заслужил деятел по опазване на природната среда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Живко Живков е роден на 11 март 1915 г. в село Урбабинци, днес с. Тошевци. През 1931 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС), а от 1935 г. е член на БКП. Между 1935 и 1937 г. е член на централното ръководство на БОНСС. През 1937 г. завършва право в Софийския университет. От 1938 до 1940 е сътрудник на ЦК на РМС. В периода 1940 – 1947 г. е член на ЦК на РМС. След 1942 г. е осъден от тогавашната власт и затворен в концлагерите Гонда вода и Кръсто поле.[1]. През 1947 г. на петия конгрес на РМС е избран за секретар на ЦК на РМС. Между 1947 и 1949 г. е председател на ЦК на СНМ. От 1948 до 1954 е кандидат-член на БКП, а между 1954 – 1990 г. е член на ЦК на БКП. В периода юли 1951 – септември 1952 е първи секретар на ОК на БКП в Хасково. В два периода е помощник министър на външните работи (март 1950 – юли 1951 и 1957 – 1958). Член на Политбюро на ЦК на БКП от 1962 до 1976 г. През 1975 г. получава званието „Герой на социалистическия труд“[2].

В периода 1952 – 1957 г. е министър на външната търговия в правителството на Вълко Червенков. През 1958 – 1959 г. е министър на просветата и културата при Антон Югов. Заместник-председател на Министерския съвет (1959 – 1962, 1971 – 1976) и първи заместник-председател на Министерския съвет (1962 – 1971). През 1962 г. е назначен за председател на Държавната планова комисия, а през следващите години е сред откритите противници на Новата система на планиране и ръководство на народното стопанство.[3] През 1976 г. става член на Държавния съвет, като остава на този пост до 1990 г. През 1989 – 1990 г. е председател на Националния съвет на ОФ. Умира на 16 април 2000 г. в София. Награждаван е с три ордена „Георги Димитров“ и орден „13 века България“.[4]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какво съдържа проекто-уставът на РМС?“ (1947)
  • „Към изграждането на единен СДМ. Доклад“ (1947)
  • „Цели и задачи на СНМ“ (1948)
  • „Конституцията и младежта“ (1949)
  • „Знамето на Г. Димитров. Доклад“ (1960)
  • „За ефективна икономика. Лекция“ (1967)
  • „Насоки за развитие на енергетиката на НРБ. Доклад“ (1969)
  • „Ремсови години“ (1979, 2 изд. 1990)
  • „Светли образи“ (1982)
  • „Природа и общество“ (1983)
  • „Кръглата маса и Политбюро“ (1991)
  • „Нашият 20-и век“ (1992)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 182.
  3. Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 305.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 204
Димитър Ганев министър на външната търговия (3 септември 1952 – 1 февруари 1957) Райко Дамянов
Станко Тодоров председател на държавна планова комисия (27 септември 1962 – 27 ноември 1962) Апостол Пашев