Борис Йоцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Йоцов
български филолог и политик
Портретна снимка на Борис Йоцов като министър на народната просвета. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Борис Йоцов като министър на народната просвета. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет

Професор Борис Иванов Йо̀цов е български славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Убит от комунистическите власти през 1945, които установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския преврат от 1944.[1]

Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Йоцов е роден във Враца на 21 февруари (8 февруари стар стил) 1894 г.[1] Баща му е доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., единият му чичо е опълченец, а другият участва в национално-освободителното движение преди 1878 година. Брат на Борис Йоцов е художникът Николай Йоцов.[3]

През 1913 – 1916 г. учи славянска филология, а от 1918 до 1920 г. право в Софийския университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 г., след което, от 1923 до 1925 г. специализира славянска филология Прага, завършва с докторат. През 1926 – 1927 г. специализира във Варшава и Виена.[1]

През 1926 г. започва работа в Софийския университет, първоначално като асистент. През 1929 г. е избран за доцент, а от 1935 г. е професор. През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по българска и славянска литература, а през 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Директор е на Народния театър в София за периода 1936 – 1937 г. Проф. Борис Йоцов е дописен член на Българската академия на науките и на Славянския институт в Прага. Член е на Чешкото кралско общество на науките и на Словашката академия на науките.[1] От 1942 г. е почетен член на Върховния читалищен съюз[4], почетен член на общостудентската организация „Васил Левски“.[5]

През 1940-1942 г. Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народното просвещение, а от 11 април 1942 до 1 юни 1944 г. е министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов.[1]

След Деветосептемврийския преврат е арестуван. На 1 февруари 1945 г. е осъден е на смърт[1], да заплати 5 милиона лева глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот от т. нар. Народен съд. Присъдата не подлежи на обжалване. Екзекутиран е чрез разстрел в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. в района на Централните софийски гробища. Тялото му е захвърлено в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и е зарито със сгурия.[2] С Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 г. присъдата е отменена.

Личният архив на Борис Йоцов се съхранява в Централен държавен архив. Състои се от 349 архивни единици от периода 1875 – 1944 г.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското възраждане, новата и най-новата българска литература, славянските литератури, връзките между България и славянския свят. Автор е на книгите:[1]

  • „Йосиф Доброволски в България“ (1931)
  • „Братя Миладинови в Чехия“ (1934)
  • „Български страдания и борби за свобода в славянската поезия“ (1935)
  • „Паисий Хилендарски“ (1937)
  • „Записките на Захари Стоянов“ (1940)
  • „Славянството и Европа“ (посмъртно, 1992)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2176.
  2. а б ((bg))  Борис Иванов Йоцов. // pametbg.com. Посетен на 29.01.2016.
  3. Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 68 – 69.
  4. ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 1
  5. ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 2
  6. ((bg))  Борис Йоцов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 29.01.2016.