Иван Славейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Славейков
български просветен деец
Роден
Починал
7 май 1901 г. (47 г.)
Националност българин
Политика
Професия учител, политик, преводач
Партия Либерална партия
Демократическа партия
Убеждения либерал
Народен представител в:
III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   
Семейство
Баща Петко Славейков
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Иван Славейков е първи на втори ред

Иван Петков Славейков е български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Той е кмет на София (1885 – 1886) и министър на народното просвещение (1901).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Славейков е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1853 в Трявна. Той е най-големият син на просветния деец Петко Славейков и брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 – в Роберт колеж в Цариград. След завръщането си в родния град става един от основателите и пръв председател на читалище „Трудолюбие“. След това е учител във Враца (1872 – 1875) и Стара Загора (1876), преподава френски език в Роберт колеж (1876 – 1878).[2] След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. съвместно със Ст. Панаретов изпраща материали до английската преса, в които разказва за проявените жестокости по време на въстанието.[1]

Непосредствено след Освобождението става член на Либералната, а по-късно на Демократическата партия. През 1878 г. е началник на канцеларията на търновския губернатор, за кратко – 1878 – 1879 г., е и главен училищен инспектор в Сливенска губерния. В периода 1880 – 1881 г. е секретар на Министерски съвет, а след това заема същата длъжност в Българското агенство в Букурещ. След това работи като учител – в Пловдив (1881 – 1884), София (1885 – 1886), Враца (1887 – 1888) и отново в София (1889 – 1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество, а от 1898 до 1900 е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София (1885 – 1886) и народен представител (1886 – 1901). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов.[1][2]

Сътрудничи във всички издания на Либералната партия. Редактор е на вестниците „Целокупна България“, „Независимост“, „Търновска конституция“. Той е и един от основателите на вестник „Знаме“. Занимава се активно с изготвянето на преводи от английски и френски език на Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, У. Шекспир, Ги дьо Мопасан и др. Използва литературните псевдоними „Малък славей“, „Барон фон Бръмбъл“, „Чуруликов“.[1]

Иван Славейков умира в София на 7 май (24 април стар стил) 1901 г.[1]

Част от личния му архив се съхранява във фонд 1451К в Държавен архив – София. Той се състои от 11 архивни единици от 1870 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Първоначална френска граматика. 1882.
  • Първоначална читанка за френски език. 1882.
  • Малка практическа граматика за български език. 1883.
  • Български език. 1885.
  • Пълен френско-български речник. 1888.
  • Френски език. 1897.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Иван Петков Славейков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 февруари 2019 г. (на български)
  2. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Тодораки Пешов кмет на София (25 август 1885 – 19 октомври 1886) Йосиф Ковачев