Иван Славейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Славейков
български просветен деец
Роден
Иван Петков Славейков
Починал

Националност българин
Образование Робърт колеж
Политика
Професия учител, политик, преводач
Партия Либерална партия
Демократическа партия
Убеждения либерал
Народен представител в:
III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   
Семейство
Баща Петко Славейков
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Иван Славейков е първи на втори ред

Иван Петков Славейков е български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Той е кмет на София (1885 – 1886) и министър на народното просвещение (1901).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Славейков е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1853 в Трявна. Той е най-големият син на просветния деец Петко Славейков и брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 – в Роберт колеж в Цариград. След завръщането си в родния град става един от основателите и пръв председател на читалище „Трудолюбие“. След това е учител във Враца (1872 – 1875) и Стара Загора (1876), преподава френски език в Роберт колеж (1876 – 1878).[2] След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. съвместно със Ст. Панаретов изпраща материали до английската преса, в които разказва за проявените жестокости по време на въстанието.[1]

Непосредствено след Освобождението става член на Либералната, а по-късно на Демократическата партия. През 1878 г. е началник на канцеларията на търновския губернатор, за кратко – 1878 – 1879 г., е и главен училищен инспектор в Сливенска губерния. В периода 1880 – 1881 г. е секретар на Министерски съвет, а след това заема същата длъжност в Българското агенство в Букурещ. След това работи като учител – в Пловдив (1881 – 1884), София (1885 – 1886), Враца (1887 – 1888) и отново в София (1889 – 1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество, а от 1898 до 1900 е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София (1885 – 1886) и народен представител (1886 – 1901). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов.[1][2]

Сътрудничи във всички издания на Либералната партия. Редактор е на вестниците „Целокупна България“, „Независимост“, „Търновска конституция“. Той е и един от основателите на вестник „Знаме“. Занимава се активно с изготвянето на преводи от английски и френски език на Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, У. Шекспир, Ги дьо Мопасан и др. Използва литературните псевдоними „Малък славей“, „Барон фон Бръмбъл“, „Чуруликов“.[1]

Иван Славейков умира в София на 7 май (24 април стар стил) 1901 г.[1]

Част от личния му архив се съхранява във фонд 1451К в Държавен архив – София. Той се състои от 11 архивни единици от 1870 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Първоначална френска граматика. 1882.
  • Първоначална читанка за френски език. 1882.
  • Малка практическа граматика за български език. 1883.
  • Български език. 1885.
  • Пълен френско-български речник. 1888.
  • Френски език. 1897.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Иван Петков Славейков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 февруари 2019 г. (на български)
  2. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Тодораки Пешов кмет на София (25 август 1885 – 19 октомври 1886) Йосиф Ковачев