Стефан Панаретов
| Стефан Панаретов | |
| български учен, дипломат и политик | |
 | |
| Роден | Стефан Панаретов Хаджиилиев
4 октомври 1853 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 19 октомври 1931 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Семейство | |
| Съпруга | Lydia Anne Gile Panaretoff |
| Деца | Кирил Стефанов Панаретов |
| Стефан Панаретов в Общомедия | |
Стефан Панаретов Хаджиилиев, известен като Стефан Панаретов, е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.[1][2]
Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка[3], той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871 – 1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж.[5]
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.[6] Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.
На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.
През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.[7][8]
Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.
От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.[9]
Умира на 19 октомври 1931 година във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гaйл (1869-1931), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 милиона лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на Българската академия на науките всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България.[10] Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.[9]
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Panaretoff, Stephen. Near Eastern Affairs and Conditions. 1. New York, Macmillan, 1922. Посетен на 7 юни 2016.
- Historicus. Bulgaria and Her Neighbors: An Historic Presentation of the Background of the Balkan Problem, One of the Basic Issues of the World-War. 1. New York, Mail and Express Job Print, 1917. Посетен на 7 юни 2016.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pundeff, Marin. Stefan Panaretov and Bulgarian-American Relations // Bulgarian Historical Review 17. 1989. с. 18 – 41. Архивиран от оригинала на 2004-05-04.
- ↑ Поменик на Българската академия на науките: Стефан Панаретов // Летопис на Българската академия на науките (15). 1934. с. 64 - 66.
- ↑ Lydia Ann Gile (Mrs. Stephen Panateroff) 1890 // One Hundred Year Biographical Directory of Mount Holyoke College, 1837 – 1937. Published and compiled by the Alumnae association of Mount Holyoke College, South Hadley, Massachusetts. Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.
- ↑ Цеков, Христо. Дипломат, общественик и дарител, 160 години от рождението на Стефан Панаретов. Дума, 25 септември 2013. Посетен на 13 юни 2016.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 260 – 261, 390
- ↑ Washburn, George. Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College. 1. Boston & New York, Houghton Mufflin Company, 1909. с. 110. Посетен на 7 юни 2016.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9; оп. 1, а.е. 268, л. 34
- ↑ а б Д-р Стефан Панаретов // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 2 април 2021 г.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 467.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Професор Стефан Панаретов (1853 – 1931), Откъси от дневника на Стефан Панаретов 10 юни – 28 ноември 1919 година // Венелин Ганев. Дневник (1919 г.) Ньойският мирен договор. София, ИК Синева, 2005. ISBN 954-9983-45-8. с. 149 – 163.
- Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 496.
- От и за Стефен Панаретов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Личен фонд на Стефан Панаретов // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 7 март 2024.
|
