Стефан Панаретов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Панаретов
български учен, дипломат и политик

Роден
Стефан Панаретов Хаджиилиев
Починал

Етнос българи
Образование Робърт колеж
Стефан Панаретов в Общомедия
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, Стефан Панаретов е втори на втори ред

Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.[1]

Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка[2], той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871 – 1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж.[4]

След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.[5] Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в САЩ (19141925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.[6][7]

Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.[8]

Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 милиона лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на Българската академия на науките всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученичес­ки колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.[8]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pundeff, Marin. Stefan Panaretov and Bulgarian-American Relations. // Bulgarian Historical Review 17. 1989. с. 18 – 41.
  2. Lydia Ann Gile (Mrs. Stephen Panateroff) 1890. // One Hundred Year Biographical Directory of Mount Holyoke College, 1837 – 1937. Published and compiled by the Alumnae association of Mount Holyoke College, South Hadley, Massachusetts.
  3. Цеков, Христо. Дипломат, общественик и дарител, 160 години от рождението на Стефан Панаретов. Дума. Посетен на 13 юни 2016.
  4. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 260 – 261, 390
  5. Washburn, George. Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College. 1. Boston & New York, Houghton Mufflin Company, 1909. с. 110. Посетен на 7 юни 2016.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9; оп. 1, а.е. 268, л. 34
  8. а б Д-р Стефан Панаретов. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 2 април 2021 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Професор Стефан Панаретов (1853 – 1931), Откъси от дневника на Стефан Панаретов 10 юни – 28 ноември 1919 година. // Венелин Ганев. Дневник (1919 г.) Ньойският мирен договор. София, ИК Синева, 2005. ISBN 954-9983-45-8. с. 149 – 163.