Даниел Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Даниел Вълчев
Даниел Вълчев
Мандат
17 август 2005 – 27 юли 2009
Назначен от 40 Народно събрание
Министър-председател
  2005 – 2009 Сергей Станишев
Предшественик Игор Дамянов
Наследник Йорданка Фандъкова
Роден
10 август 1962 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Деца Силвана, Калина
Полит. партия НДСВ (2003 – 2009)
ДБГ (2012-досега)
Университет Софийски университет
Занятие юристадвокатполитик
Уебсайт danielvalchev.com
Портал  Портална икона   Политика

Даниел Василев Вълчев е български юрист, адвокат, политик, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. Професор по обща теория на правото и обща теория на държавата в Софийския университет. Адвокат, член на Софийската адвокатска колегия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 август 1962 г. в Бургас, България. Баща му е капитан на кораб. Възпитаник е на Четвърта езикова гимназия във Варна. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През мандата на президента Желю Желев е юридически съветник в президентството.

Специализира в Международния институт за публична администрация (IIAP, Cycle court) – Париж, 1991 г.; Военен колеж на НАТО (NATO Defense college – CSCE course) – Рим, 1992 г.

Защитава докторат по право през 1995 г. с дисертация на тема: „Държавна власт и народен суверенитет“. От 2004 г. е доцент, а от 2013 г. професор в СУ в Юридически факултет, катедра „История и теория на държавата и правото“. Води курсове по Обща теория на правото, Политически и правни учения, Обща теория на държавата, Защита на правата на човека и др.[1]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в 39-тото Народно събрание. Съпредседател на Съвместния парламентарен комитет – България – Европейски съюз, представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция – март 2002 – юли 2003 г. Народен представител в 40-тото Народно събрание, избран от листа на НДСВ.

Вълчев е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 г. Любен Гоцев, с бившия министър на отбраната Димитър Луджев, който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера Емил Кюлев и други политици и крупни бизнесмени. В 36-тото Народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество[2].

Даниел Вълчев е министър на образованието и науката, между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. По време на неговото управление са извършени промени в образователната система. Той е министърът, който въвежда делегирани (самостоятелни) бюджети за българските училища, външното оценяване всяка година на всеки ученик. През 2007 г. се провежда учителска стачка, която е най-голямата и продължителна учителска стачка в България.

Бизнес активности[редактиране | редактиране на кода]

Участник е и в икономическия живот на България след 1989 г. Във фирмата „Филимко“ АД е бил съдружник на Любен Гоцев (1997 г.)[3], работил е и с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като „Златни пясъци“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), „Росексимбанк“ АД (като представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър) и други.

Владее английски, френски и руски език.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен доктор на Университета „Сока“ – Токио[4] и почетен професор на Шанхайския университет.
  • Национален орден „За заслуга“ – държавен орден, връчен от Президента на Френската република.
  • Орден на звездата на италианската солидарност – държавен орден, връчен от Президента на Италианската република.
  • Притежател на черен колан III дан, по киокушинкай.[5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Даниел Вълчев е разведен. Има две дъщери – Силвана Даниелова Вълчева и Калина Даниелова Вълчева. В началото на септември 2013 му се ражда и син.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Монографии и сборници с научни статии
  • Държавна власт и народен суверенитет, монография, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996
  • Студии по история на европейската философия на правото, сборник студии, Издателство СИБИ, София, 1999
  • От апология на правната норма към теория на правния ред, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003
  • Валидност и легитимност в правото, монография, Издателство „Сиела“, София, 2012
  • Лекции по Обща теория на държавата, сборник лекции, Издателство „Сиела“, София, 2013
  • Лекции по Обща теория на правото, част първа, Издателство „Сиела“, София, 2016
По-важни научни публикации в сборници и в периодиката
  • „Общественият договор“ на Русо – химн на свободата и предчувствие за тоталната власт“, студия – послеслов към Жан-Жак Русо, „За обществения договор“, Издателство „ЛИК“, София, 1996
  • „Народен суверенитет и политически организации в обществото“, сп. „Държава и право“, кн. 4, 1990
  • „Народен суверенитет и учредителна власт“, сп. „Държава и право“, кн. 10, 1990
  • „Към проблема за носителя на суверенитета“, сп. „Правна мисъл“, кн. 3, 1991
  • „La crise des systèmes normatifs dans les sociétés post-communistes et le maintien de l'ordre“, сб. „Normes et déviances en Europe“, Edition L'Harmattan, Paris, 1994
  • Понятието „суверенитет" в учението на Жан Боден и класическата немска публичноправна доктрина“, сп. „Правна мисъл“, кн. 2, 1995
  • „Проблемът за държавата в традиционния юридически позитивизъм и в чистото учение за правото на Келзен“, сп. „Съвременно право“, кн. 5, 1995
  • „Правата на човека и съвременната държава“, сп. „Съвременно право“, кн. 6, 1997
  • „Проблемът за справедливостта и правото в учението на Аристотел“, сп. „Съвременно право“, кн. 5, 1998
  • „Демокрацията като децентрализирано правосъздаване“, сп. „Съвременно право“, кн. 4, 2000
  • „Норберто Бобио и раждането на италианската аналитична школа“, сп. „Съвременно право“, кн. 4, 2004
  • „Ред, закон и държава в учението на Платон – Космос“, сп. „Съвременно право“, кн. 6, 2009
  • „Ред, закон и държава в учението на Платон – Полис“, сп. „Съвременно право“, кн. 2, 2010
  • „Държавата като самия правен ред“, сп. „Правна мисъл“, кн. 4, 2010

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази
  • Да обичаш на инат, Издателство „Сиела“, София, 2009, 108 стр.
  • 8 1/2 разкази, Издателство „Сиела“, София, 2011, 88 стр.
  • Разкази, Издателство „Сиела“, София, 2017, 192 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Доц.д-р Даниел Вълчев, Юридически факултет – Лекционни курсове.
  2. в. Дума, бр. 27, 2 февруари 2005 г.
  3. Държавен вестник, бр. 99 от 29 октомври 1997 г.
  4. Japanese University Awards Bulgaria's Education Minister. // novinite.com, July 2, 2007. Посетен на 2017-11-25.
  5. Даниел Вълчев се сдоби с черен колан по карате в Япония. // mediapool.bg, 2008. Посетен на 2016-01-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Профили
Статии
Интервюта
Други