Златни пясъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за курорта. За природния парк вижте Златни пясъци (природен парк).
Златни пясъци
— курорт / квартал —
Goldstrand.jpg
България
43.285° с. ш. 28.0417° и. д.
Златни пясъци
Област Варна
43.285° с. ш. 28.0417° и. д.
Златни пясъци
Златни пясъци
43.285° с. ш. 28.0417° и. д.
Златни пясъци
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт Варна
ОбщинаОбщина Варна
Част отВарна
Надм. височина24 m
Основаване1956 г.
Златни пясъци в Общомедия

Златни пясъци (до 29 юни 1942 г. Узун кум) [1] е един от трите големи български морски курорта, разположен в северната част на българското черноморие. Намира се в община Варна, район Приморски, на 17 км от центъра на Варна.

Разположен е в полите на Природен парк „Златни пясъци“, защитена територия от закона. Плажната ивица, покрита със златист пясък, е с дължина 3,5 км и е широка до 100 м. Изграждането му започва през 1956 г. (главен проектант е архитектът Георги Ганев), с построяването на 70 хотела с 15 000 места. Първият е хотел „Оазис“.

Златни пясъци е най-известният курорт по северното черноморско крайбрежие. Той е вторият по капацитет и посещаемост български курорт. Според Националния статистически институт, към 2020 година комплексът разполага с 31 745 легла в 78 места за настаняване и има капацитет 3 525 936 легла×денонощия, броят на реализираните нощувки е 1 163 058, а на пренощувалите – 281 096 души. [2]

Територията около курорта е уникална със своите растителни видове и крайморска растителност. Тя е обособена като Природен парк. В него се съхраняват застрашени и защитени растителни и животински видове и има изградени пет туристически маршрута, които преминават през стари чешми, кътове за отдих, места с очарователен изглед към морето. Културно-историческото наследство на парка обхваща широк период – от античността до късното Средновековие.

Освен за ваканционен туризъм курортът се използва и за целогодишно балнеолечение. Четири от минералните източници в Златни пясъци с общ дебит 150 куб. м в секунда са особено полезни. [3]

Златни пясъци е благоприятно място за провеждане на мероприятия от всякакъв характер като симпозиуми, семинари, обучения, работни срещи, кръгли маси и др. Удобствата и добре разположените хотели в близост до Варна са предпоставка за честите прояви в комплекса. През последните години редица организации, асоциации, професионални съюзи, централни и местни администрации провеждат своите мероприятия в хотелите на прекрасния комплекс на брега на морето.

Плажът на курорта, както и алеите му страдат от силно пренатрупване на търговски обекти, предаващи му облик на битпазар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от морето към Златни пясъци през 1976 г.

Братята Херман и Карел Шкорпил, които историята помни като основателите на българската археологическа наука, са първите застъпници за създаване на курорт в местността Узун кум (от турски – Дълъг пясък). Още през 1915 г. те прокарват идеята си за изграждане на морски санаториум и летни жилища в тази местност.[4]

С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. се поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: Дружба (днес Св. св. Константин и Елена) с 1000 легла, и Златни пясъци с 2000 легла. Обявен е конкурс в Държавен вестник за авторски колектив, който да проектира Златни пясъци. Конкурсът е спечелен от колектив, начело с арх. Георги Ганев.[4]

Съвсем естествен е изборът на местността Узункум, северно от Варна. Мястото съчетава по невероятен начин девствена гора и просторен плаж. Една от изключителните природни забележителности тук, от която днес е останал само споменът, било голямото сладководно езеро, само на стотина метра от морския бряг, в което живеели водни костенурки. Днес на това място се намира централната част на курорта с атракциите: Айфеловата кула, Виенското колело и хотел „Интернационал“. На екип от 30 български архитекти е възложено проектирането на курортния комплекс, а самото му изграждане минава през три етапа. През първия са били построени малки, главно двуетажни хотели по плажната ивица. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия.[4]

По време на бързо развиващото се строителство в курорта интересен факт е битката със змиите. За тяхното унищожаване са докарани таралежи от Албания и повикани на помощ специалисти от зоологическата градина.[4]

Първата копка на комплекса е направена на 11 август 1956 г., а на 30 юни следващата година е открит първият хотел – „Родина“ (днес хотел „Адмирал“). Само за година до началото на сезона през 1957 г., са построени и отварят осем хотела и пет сектора с дървени къщички - „Родина“, „Изгрев“, „Сердика“ („Лилия“), „Хоризонт“, „Ялта“, Дружба (Морска звезда/Вистамар), „Савоя“ („Луна“) и „Дунав“ („Сирена“). Открити са ресторантите „Калиакра“, „Морско око“, „Казино“, „Старият дъб“, „Златна рибка“ и бар-сладкарница „Домино“. На 31 юли 1957 г. е открит хотел „Изгрев“.[4]

Курортът добива завършен вид през 1965 г., когато влизат в експлоатация хотелите „Москва“, „Метропол“, „Ерма“, „Диана“, „Екселсиор“, „Зорница“, „Сердика“, „Славей“, „Мадара“. Година по-късно вече настаняват туристи и във високите хотели "Варшава", "Хавана", "Царевец", "Трапезица"(„Роял“). С тях завършва деветият етап на строителството на Златни пясъци. Те окончателно оформят втората линия на комплекса.[4]

Същата година са открити две атракционни заведения – „Кукери“ и „Цигански табор“. Строителството обаче не спира и през следващите три години новостите в курорта са свързани с хотелите „Копривщица“, „Камчия“, „Перла“, „Атлас“, както и със символа на Златни пясъци 18-етажния хотелски комплекс „Интернационал“, предлагащ киносалон, плувен басейн с минерална вода, лечебен сектор, бар, сладкарница, фризьорски салони и др.[4]

Изграждането на повечето големи хотели и увеселителни заведения, включени в първоначално замисления план на курорта, отнема около 10 години. Според идеята тогава курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. След приключване на последният етап от строителството на Златни пясъци през 1966 г. в България започва и развитието на мащабна програма за налагането на страната като дестинация за морски туризъм в Европа.[4]

Истински бум в развитието си курортният комплекс преживява в края на 1990-те години, когато бившата държавна собственост в него беше приватизирана. От 2000 г. Златни пясъци е изцяло частен курорт.[4]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Има редовен автобусен транспорт от Варна за Златни пясъци. Курортът е свързан чрез автобуси и директно с летище Варна. Има и редовни автобусни линии от София през Варна, които стигат до Златни пясъци.[5]

С градски транспорт от Варна до курорта се стига с автобуси № 9 и № 409 (крайна спирка в к-с Ривиера) и със № 109 и № 209 (крайна спирка „Панорама“).[6]

Хотели[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към хотел „Гларус“ и преминаващо туристическо влакче през 2013 г.

Хотели в Златни пясъци са:[7]

Плаж[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от плажа през лятото на 2011 г.

Плажната ивица на Златни пясъци е с дължина 3,5 км. Отличава се със своя много фин, златист пясък и предоставя чудесни възможности за почивка и плажни спортове. Съвсем близо се намира и едноименният „Природен парк“, предлагащ тучна зеленина и разнообразие от сенчести туристически маршрути.[8]

През 2021 г. Златни пясъци попада в годишната класация на най-добрите 50 плажа в света на международния уебсайт Big 7 Travel.[8]

Централният плаж има широка, чиста и добре поддържана плажна ивица, но заради големия интерес към Златни пясъци в разгара на сезона е пренаселен. На плажа са изградени всякакви удобства за плажуващите – ресторанти, барове, душове и тоалетни. Освен това се предлагат атракции като практикуване на водни спортове, а също така има игрища за плажен волейбол и футбол. Други начини за развлечение са с джетове, парашути, въздушни балони и др. Плажът ежедневно се охранява от спасители, които съблюдават за безопасността на летуващите. В част от плажната ивица ползването на чадър и шезлонг се плаща, цените за които са високи.[9]

По алеята има редица магазини за сувенири, дрехи, магазини и др. През лятото намирането на място за паркиране на превозни средства в курорта е затруднено. Препоръчително е на плаж да се ходи рано сутринта. В близост до плажа има построен голям аквапарк, където се предлагат изобилие от забавления за деца и възрастни.[9]

Яхтено пристанище[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към яхтеното пристанище през 2007 г.

Яхтено пристанище „Златни пясъци“ е с предназначение, домуване или приставане на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове, туризъм и развлекателни програми. В настоящо време разполага с два оборудвани пирса и шест кея с повече от 100 охраняеми места за швартовка на яхти с възможност за включване на водопровод, безжичен интернет и ел. захранване.[10]

В западната част е изграден единствен по рода си хелинг (слип) за плавателни съдове с дълбочина до 2,50 метра и ширина 11 метра. В непосредствена близост (до хелинга) през 2008 г. е изградена и първата на Българското Черноморие яхтена бензиностанция, с 2 колонки за бензин и дизелово гориво.[10]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Златни пясъци е разположен Спортен комплекс „НСБ Спортпалас”, предназначен за спортна подготовка, бързо физическо възстановяване и подобряване на цялостната физическа форма.

Атракционен парк „Акваполис“[редактиране | редактиране на кода]

Водната пързалка през 2011 г.

Атракционен парк „Акваполис“ е сред най-красивите водни паркове в Източна Европа, и първият в България, изграден в уникален мавритано-средиземноморски стил. Той се намира в северозападната част на курорта Златни пясъци, на главния път от к-с „Ривиера“ към к-с „Албена“. Водният парк е разположен в гората с неповторим изглед към морето и целия курортен комплекс. В „Акваполис“ могат едновременно да пребивават до 3000 посетители.[11]

На входа на парка е изградена скала за катерене с възможни седем маршрута по проект на световния шампион по скално катерене Педро Понс от Испания. Край скалата е оформен амфитеатър, водопад и изкуствено езеро и панорамен снек-бар „Алказар“. Към водния парк е изграден и паркинг за 100 автомобила и 10 автобуса, снабден със специална отсечка за директно придвижване на инвалиди до входа на „Акваполис“.[11]

Конкурси и фестивали[редактиране | редактиране на кода]

В Златни пясъци се провеждат международни конкурси и фестивали. Някои от които са:

  • Мис „Златни пясъци“
  • Мис „Красавици в мокри фанелки“
  • „Най-силен българин“
  • Ретро парад на автомобили
  • Черноморски кукерски фестивал
  • Киноложки изложби
  • Национална среща на близнаците от всички възрасти и зодии.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 92.
  2. Дейност на курортните комплекси през 2020 година. // nsi.bg. Национален статистически институт, 2021. Посетен на 2021-09-12.
  3. Златни Пясъци СПА и уелнес, VisitBulgaria.
  4. а б в г д е ж з и История на Златни пясъци. // atlashotel.bg. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  5. Транспорт в Златни пясъци. // nasamnatam.com. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  6. „Златни пясъци – Централен плаж“. // zdravni.com, 10 април 2016. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  7. Хотели на Златни пясъци. // zlatnipiasaci.com. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  8. а б „Български плаж попадна в Топ 50 за 2021 г.“. // bnr.bg, 16 юли 2021. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  9. а б Централен плаж „Златни пясъци“. // bghotelite.com. Посетен на 15 юни 2022. (на български)
  10. а б Златни пясъци. // live.varna.bg. Посетен на 14 юни 2022. (на български)
  11. а б Атракционен парк „Акваполис“ – Златни пясъци. // travelbulgarianews.bg, 25 май 2011. Посетен на 15 юни 2022. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]