Атанасовско езеро
- Вижте пояснителната страница за други значения на Атанасовско езеро.
| Атанасовско езеро | |
| — крайморска лагуна — | |
 Атанасовско езеро | |
  Местоположение в България Бургас | |
| Местоположение | Бургаска област, община Бургас |
|---|---|
| Притоци | р. Дермендере |
| Дължина | 9 km |
| Ширина | 4,3 km |
| Площ | 7208,89 ha |
| Дълбочина | 0,8 – 0,9 m |
| Надм. височина | 7 m |
| Населени места | гр. Бургас |
| Атанасовско езеро в Общомедия | |
Атанасовското езеро е езеро, разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасовска коса, която представлява около 1 km дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0,8 – 0,9 м дълбочина.[1] За опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „Атанасовско езеро“.[2]
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Поради високата соленост на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.[1] Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, Летище Бургас и за Варна. Стария път и жп линията Бургас – Поморие преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с Черно море посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол.
През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен резерват. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро, са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на „Лукойл“ е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.[3]
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]
Срещат се немалко бозайници: видра, дива котка, полевка и др. Среща се също етруска земеровка, която е най-малкият бозайник в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена.
От особено значение за флората на езерото са птиците. Това е едно от най-богатите от орнитоложка гледна точка места в България. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро, са включени в Червената книга на България: речна рибарка, средиземноморска чайка и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път Виа Понтика, който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната миграция.
Пътеката на саблеклюна
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за изграждането на посетителски център за туристи природолюбители датира от началото на 1990-те години.[4]
„Пътеката на саблеклюна“ е разположена на брега на Атанасовско езеро, в района около Укритието за наблюдение на птици. Изградена е по проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие.[5] Представлява кръгов маршрут от 285 м, с информационни табели, посветени на дъждосвирцовите птици в Атанасовско езеро. През 2015 г. е изградена и наблюдателница за птици, изплетена от майстора от гр. Българово – Станко Киров.
„Главен герой“ на Пътеката е саблеклюнът Атанас, чрез чийто поглед по увлекателен начин се представят най-важните особености на дъждосворцовите птици.
Пътеката на солта
[редактиране | редактиране на кода]Пътеката обхваща 820 м от велоалеята Бургас – Черноморски солници – Бургас в района около езерото и включва няколко отделни елемента. На асфалта са разположени различни стилизирани графични илюстрации, които представят някои от особеностите на Атанасовско езеро, както и най-характерните му обитатели. Саблеклюни, кръстосващи саби, рибарка, която хвърля въдица, кокилобегач на високи токове, солница, влакче, солничар и други са разположени по асфалта в две различни посоки – за велосипедистите, които идват от града, и за пешеходците, които се придвижват от новопостроения до Бункера паркинг (на мястото на кораба „Чайка“).
Към пътеката има изграден „Кът на солничаря“ – музейна експозиция на открито, която представя професията на солодобивниците в Атанасовско езеро и някои от характерните пособия, които ползват в работата си.[6]
Природозащитен лагер ,,Атанасовско езеро“
[редактиране | редактиране на кода]В продължение на повече от 35 години Атанасовското езеро е домакин на ежегодния природозащитен лагер „Атанасовско езеро“, организиран от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) [7]. Доброволци и любители на природата от цяла България се събират на езерото, за да подкрепят опазването на птиците, като възстановяват изкуствени острови за гнездене и се учат от орнитолози за иновативни методи за защита на местообитанията на птиците. Тази инициатива е призната за най-стария доброволчески природозащитен лагер в България и е описана едновременно като „инкубатор за български природозащитници“ и „гражданска научна лаборатория“ [8].
По случай 30-годишнината си, лагерът стана част от наградено етнографско проучване на Татяна Гаркавая, „Картографиране на устойчиви почивки в България: Комбинирайте ваканцията си и доброволчеството!“ [9]. Чрез социални медии и електронен пътеводител, Гаркавая подчерта потенциала на природните резервати като Атанасовското езеро за справяне с изменението на климата чрез подходи, основани на равенство между половете, приобщаващи и водени от общността [10].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Птиците в България. Орнитологични важните места. Бургаското езеро // Посетен на 2012-05-9.
- ↑ Атанасовско езеро // ИАОС. Посетен на 24 октомври 2018 г.
- ↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 23.
- ↑ Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? – в. „Черноморски фар“, бр. 200 (961) / 12 ноември 1991: 2.
- ↑ Проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие // Архивиран от оригинала на 12 февруари 2019. Посетен на 24 ноември 2016.
- ↑ Кога и как да посетим езерото? – Пътеката на солта // Архивиран от оригинала на 12 февруари 2019. Посетен на 24 ноември 2016.
- ↑ Българско дружество за защита на птиците (август 30, 2023) Успешно завърши 34-та природозащитна бригада „Атанасовско езеро“ https://bspb.org/%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%b8-34-%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%80/
- ↑ Културни прозрения. Татяна Гаркавая (10 септември, 2022) Нова гледна точка на Атанасовско езеро през Природозащитен лагер „Атанасовско езеро“ https://artnatureinsights.github.io/tg/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE.html
- ↑ Български фонд за жените (23 юли, 2021) 11 проекта на местни лидери ще получат финансиране от БФЖ по Програма „Равнопоставеност и климатична справедливост“ https://bgfundforwomen.org/2021/07/23/11-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%82-%D1%84/
- ↑ Българско национално радио (31 януари 2022) Доброволчество и почивка – мисията e възможна чрез картографиране на устойчиви ваканции в България публикувано на https://bnr.bg/post/101594152
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сол от Атанасовското езеро се вади от 1905 година Архив на оригинала от 2019-02-12 в Wayback Machine.
- Птиците в България. Орнитологични важните места. Атанасовско езеро // Посетен на 2012-05-9.
- Защитена зона Атанасовско езеро в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България
- Поддържан резерват Атанасовско езеро в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България
- Защитена местност Бургаски солници в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
