Царичина (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царичина.

Резерват „Царичина“
Res Tsarichina 1.jpg
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Централен Балкан
Най-близък град Тетевен
Данни
Площ 3418,7 хектара
Създаден 18 юли 1949 г.
Резерват „Царичина“ в Общомедия

Царичина е третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан“, България.

Легенда за името[редактиране | редактиране на кода]

Дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара една пролет се разболяла от коварна болест, затова баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Цялата природа се раждала отново за живот, слънцето стопляло земята и карало птиците да пеят. Всички поляни се къпели в цветя. Най-много се харесало на царската дъщеря едно огненочервено цвете, което местните наричали „омайниче“, защото за него се носела легенда, че ако момък види девойка със затъкнато такова цвете в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царската дъщеря не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете“, а местността с поляните, на което то цъфти Царичина.[1]

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 3418,7 хектара със Заповед No.4942 на Mинистерски съвет от 18.07.1949 година. Включен е в програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в землището на село Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 метра.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Името на резервата идва от наименованието на цветето омайниче, което се използва в този район. На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина, което е и най-северното находище в света. Разпространени са широко бук, смърча и елата. От 600-те вида растения, които се срещат в Царичина 23 присъстват в Червената книга на България. Някои от тях са витошкото лале, нарцисоцветната съсънка, самодивското лале, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят е разнообразен. Срещат се 60 вида птици, между които пойни: дроздовете и чинките, както и грабливи птици. В резервата има различни видове бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня, благороден елен, сърна, златка и видра. Царичина е убежище и за седемте вида сови, характерни за българските планини.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]