Габра (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за горския резерват Габра. За едноименното село вижте Габра.

Резерват „Габра“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0281° с. ш. 22.8375° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Осоговска планина
Най-близък град Кюстендил
Данни
Площ 89,6 хектара
Построен 5 ноември 1949
Създаден 5 ноември 1949
Уеб сайт [1]
Резерват „Габра“ в Общомедия

Габра е поддържан горски резерват в Западна България, област Кюстендил, Община Невестино.

Местоположение, създаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Габра е горски резерват в северозападната част на Влахина планина, в местността “Малкият средок” в землището на село Църварица, област Кюстендил. Надморска височина 950-1100 метра, северно изложение.

Обявен е за резерват с Постановление № 6660 от 05.11.1949 г. на Министерството на горите, увеличен със Заповед № 2608 от 14.12.1960 г. на Управление на горите към Министерски съвет. Прекатегоризиран със Заповед No.364 от 15.10.1999 г.; промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД590 от 04.07.2002 г. и приет План за управление със Заповед No.РД-590 от 04.07.2002 г.

Резерватът е с площ : 89,60 ха, от които около 85 % черен бор, 5 % бук, 10 % зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др.

Създаден е с цел опазване на естествена популация от черен бор - типичен само за този район, с извънредно ценни качества — прави гладки дървета със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м. и с висока кълняемост на семената.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Средната възраст на боровата гора е 120-150 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета. В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонски дъб както и планински явор (жемелия), който е балкански ендемит.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В резервата се срещат диви свине, сърни, вълци, лисици и др.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

  • РИОСВ Перник пл. "Свети Иван Рилски" N 1Б

Горски фонд[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Основен изходен пункт за резервата е село Църварица. По около 5,5 км. черен път преминаващ през махалите “Дебочичка” и “Маринковска” но с кола с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата.При същите параметри, но откъм недалечната махала “Веселинци” може да се посети западната му част.

Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до Границата с Република Македония, посетителите могат да потърсят съдействие от органите на Гранична полиция, находящи се на контролно — пропускателния пункт пред село Църварица

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]