Беглика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за резервата Беглика. За язовир Голям Беглик вижте Голям Беглик. За малкия язовир Беглика вижте Беглика (язовир).

Резерват „Беглика“
Кадър от района на Беглика.jpg
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Родопи
Най-близък град Батак
Данни
Площ 1461,34 хектара
Построен 11 май 1960
Създаден 11 май 1960
Резерват „Беглика“ в Общомедия

Беглика е името на резерват в Беглишката заравненост, Родопи, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 1461,34 хектара със Заповед No.751 от 11.05.1960 година в държавен вестник, създаден с цел опазването на вековните смърчови гори, намиращи се на територията му. Там се намира единственото естествено находище на храстовиден очибодец на Балканския полуостров. В местността се намира и единственото в България находище на алпийско клинавче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика, на 14 км югозападно от град Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сютка–втория по височина връх в Родопите. Територията на резервата е изключителна държавна собственост и обхваща територии с надморската височина между 1600 и 1900 м.

Панорама от „Голям Беглик“ – Местност Чатъма

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В резервата са установени много защитени и ендемични растения:

  • Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) известно и като ценралноалпийски клин – ендемитен растителен вид, който в България се среща единствено в местността Беглика. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла. Листата му са нечифтоперести, влакнести, а цветовете му са жълти. Цъфти през месеците Юли – Август. Височината му е 50 – 100 см. В района на Беглика може да бъде видян по протежението на едноименната екопътека и по границите на резервата. То се е превърнало в емблема на резервата
  • Родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea) – многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 7 до 20 см. Листата бъбрековидни, слабо кожести, събрани в основата на стъблото. Цветовете събрани в рехав сенник. Венчето петделно, правилно, звънесто, венечните дялове дълбоко нарязани. Тичинките 5, прикрепени в основата на венчето. Плодникът един, горен. Цъфти май-юли.
  • Родопско омайниче (Geum rhodopaeum) – многогодишно тревисто растение високо до 40 cm. Цветовете са оранжеви. Приосновните листа са с 3 – 6 двойки листчета. Цъфти юни – август. Български ендемит – разпространен единствено в България.
  • Родопската теменуга (Viola rhodopeia)
  • Български рожец (Cerastium bulgaricum)
  • Родопско великденче (Veronica rhodopaea)
  • Черно френско грозде (Ribes nigrum) – защитения вид.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка (Ursus arctos), благородния елен и вълка (Canis lupus), а от птиците глухарят.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]