Червената стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за резервата в България. За върха в Република Македония вижте Червена стена (връх).

Резерват
„Червената стена“
Red Wall national park 7.jpg
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.95° с. ш. 24.867° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Родопи
Най-близък град Асеновград
Данни
Площ 30294 хектара
Създаден 21 септември 1962 г.
Резерват
„Червената стена“
в Общомедия
Карта на резервата

Червената стена е името на най-големия биосферен резерват в Родопите, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 3029 хектара със Заповед No.2631 на Главно управление на горите при министерски съвет от 21.09.1962 година, с цел опазването на големия брой растителни видове, които растат в тази местност. През 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Резерватът е изключителна държавна собственост и се охранява от Регионалната инспекция по околната среда в Пловдив. Площта на му е 2334 хектара.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Червената стена е разположен в долината на Чепеларската река, както и по планинския рид Добростан, който се намира в Западните Родопи. Добростанският рид се отличава със силно разчленен релеф. На територията на резервата се намира долината на река Сушица. В близост до резервата се намират Бачковският манастир и Асеновата крепост.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Планинско котенце

Основната цел на резервата е опазването на разнообразните растителни видове. На територията на Червената стена са установени 645 вида висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга на България. В ниските части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен. С изкачване във височина тези гори преминават в широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, обикновен воден габър и др. Във високите части на Червената стена растат иглолистни гори от черен бор и ела, както и бял бор и някои широколистни растения, като мъждрян, обикновен воден габър, явор, шестил, бреза и др.

От голямо значение за резервата са също и тревните растителни видове, които се срещат на почти цялата му територия. Сред тези видове са редките растения (част от които – ендемити) родопско лале, родопска съсънка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис и др.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Заради голямата си територия, резерватът разполага с изключително разнообразен животински свят. Установени са гръцка дългокрака жаба, шипобедрена костенурка, змиеок гущер, македонски гущер, тънък стрелец, черен щъркел, заек, лисица, източноевропейски таралеж и още много други.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]