Змиеок гущер
Змиеок гущер | ||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||
![]() Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Ménétries, 1832 | ||||||||||||||||||||||||
Змиеок гущер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Змиеокият гущер (Ophisops elegans) е вид гущер от семейството на същинските гущери.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен-на дължина достига 15 см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му.
Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е от северозападните части на Индия до южните и източни части на Средиземноморието. Среща се в Пакистан, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ливан, Израел, в Кавказкия регион (Азърбайджан, Армения, Грузия), Турция, Кипър, Западна и Източна Тракия и островите в Егейско море, в Египет, Либия и Алжир.
В България се среща подвидът O. e. ehrenbergii, който е открит в няколко находища в Източните Родопи – при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек.
Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10 mm. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Ophisops elegans (Ménétries, 1832). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Змиеок гущер. Посетен на 19 февруари 2012
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|