Ивичест смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивичест смок
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Пъстри смокове (Elaphe)
вид:Ивичест смок (E. quatuorlineata)
Научно наименование
(Lacépède, 1789)
Разпространение
Ивичест смок в Общомедия
[ редактиране ]

Ивичестият смок[3] (Elaphe quatuorlineata), наричан също кощерица, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae).[4] Наподобява вида пъстър смок (E. sauromates), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 2 метра.[5]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестият смок се среща в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония, включително в България в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са (птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайцевидни и дори дребни костенурки.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elaphe quatuorlineata (Lacépède, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Ивичест смок. Посетен на 19 февруари 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 2008-05-09.
  5. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.