Змиегущер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Змиегущер
K. Kalaentzis Pseudopus apodus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Слепоци (Anguidae)
род:Pseudopus
вид:Змиегущер (P. apodus)
Научно наименование
Pallas, 1775
Змиегущер в Общомедия
[ редактиране ]

Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.

На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими – задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Змиегущерът се среща[3] от крайбрежните части на Балканския полуостров, Южна Украйна и Русия през Кавказ, Мала Азия и Близкия Изток до Средна Азия.

В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.

Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.

Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  1. Pseudopus apodus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Змиегущер. Посетен на 19 февруари 2012
  3. ((en)) Pseudopus apodus (Pallas, 1775). Посетен на 2019-09-11.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Слепок – другият вид от семейството, срещащ се и в България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Scheltopusik“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​