Стенен гущер
Стенен гущер | ||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() Стенен гущер в Южна Германия |
||||||||||||||||||||||
![]() |
||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
![]() |
||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
![]() |
||||||||||||||||||||||
Стенен гущер в Общомедия |
Стенният гущер (Podarcis muralis) е вид гущер, широко разпространен в Европа. Достига дължина от 20 cm.
Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Стенният гущер е разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен).
Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2 – 6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50 – 60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Böhme et al.. Podarcis muralis. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2005. Посетен на 31 октомври 2006. (на английски)
|