Леопардов смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леопардов смок
Elaphe situla.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Zamenis
вид:Леопардов смок (Z. situla)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Леопардов смок в Общомедия
[ редактиране ]

Леопардовият смок (Zamenis situla[3]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград.[4]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм

Още[редактиране | редактиране на кода]

Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе.[4] Не е отровна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zamenis situla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 декември 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012
  3. ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г.. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Посетен на 8 май 2008.
  4. а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.