Леопардов смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леопардов смок
Elaphe situla.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Zamenis
вид:Леопардов смок (Z. situla)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Леопардов смок в Общомедия
редактиране

Леопардовият смок (Zamenis situla[3]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград.[4]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм

Още[редактиране | редактиране на кода]

Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе.[4] Не е отровна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zamenis situla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012
  3. ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г.. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Посетен на 8 май 2008.
  4. а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.