Леопардов смок

	Леопардов смок
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Смокообразни (Colubridae)
род:	Zamenis
вид:	Леопардов смок (Z. situla)
	Научно наименование
	Zamenis situla (Linnaeus, 1758)
	Леопардов смок в Общомедия
	[ редактиране ]

Леопардовият смок (Zamenis situla^[3]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.^[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица.^[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград.^[4]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм

Още[редактиране | редактиране на кода]

Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе.^[4] Не е отровна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Zamenis situla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012
↑ ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 8 май 2008.
↑ ^а ^б ^в ^г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

[1] Zamenis situla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012

[3] ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 8 май 2008.

[Бешков-Нанев-4] а ^б ^в ^г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

[1]

[2]

[3]

[4]