Шипоопашата костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Шипоопашата костенурка. За други животни със сходно име вижте Шипоопашати.

Шипоопашата костенурка
Testudo hermanni boettgeri.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
семейство: Testudinidae Сухоземни костенурки
род: Testudo Обикновени костенурки
вид: Testudo
hermanni
Шипоопашата
костенурка
Научно наименование
Уикивидове Testudo hermanni
Gmelin, 1789
Разпространение
Testudo hermanni range map.jpg
Подвидове
  • T. h. boettgeri — Източна шипоопашата костенурка
  • T. h. hermanni — Западна шипоопашата костенурка
шипоопашата костенурка в Общомедия

Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.

В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.

Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

Разпознаване[редактиране | редактиране на кода]

Характерни белези[редактиране | редактиране на кода]

Цветът на корубата може да варира, като основният цвят е жълтеникав с кафяви отенъци. Тъмните петна по страничните щитчета са с триъгълна форма – по диагонала на щитчето, а тези върху централните щитчета – са с надлъжна форма. При напетняването също има много голямо разнообразие при различните индивиди - някои са много тъмни, при други почти липсват тъмните петна. Главата може напълно да се прибира в корубата. Кожата е с жълтеникав цвят. Възможно е да има кафяви или зелени нюанси. Предните крайници са сплеснати в долната си част, а задните – колонообразни.[3]

Разлики между мъжки и женски индивиди[редактиране | редактиране на кода]

Белег, служещ за различаване на половете, е добре изразеното вдлъбване на пластрона при полово зрелите мъжки в задната му част, което му помага да е по-стабилен при копулацията. При женските коремната част от корубата е изцяло равна.[3]

Близки видове[редактиране | редактиране на кода]

Шипоопашатата костенурка прилича много на шипобедрената сухоземна костенурка, като двата вида често могат да бъдат наблюдавани в едни и същи местообитания. Основната разлика между двата вида костенурки се състои във формата и разположението на роговите щитчета на гърба.[4]

Застрашеност[редактиране | редактиране на кода]

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.

Сред отрицателно действащите фактори могат да се включат големите инфраструктурни проекти (магистрали и др.), застрояването на Черноморието, горските пожари, подменянето на широколистните гори с иглолистни. Младите индивиди често стават жертва на дивите свине в ниските планински райони в Северозападна България, които се хранят с тях.[4]

Необходими мерки за опазване на вида[редактиране | редактиране на кода]

Нужно е да се популяризира информацията, че сухоземните костенурки са защитен вид и че костенуркоядството не лекува болести; строг контрол и сериозни санкции за заловени бракониери; обявяване на защитени територии на местата с най-плътни популации и на отделни застрашени популации.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) van Dijk, P. P., Corti, C., Mellado, V. P. & Cheylan, M.. Testudo hermanni. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 23 March 2011.
  2. Червена книга на Република България. Шипоопашата костенурка. Посетен на 26 март 2012
  3. а б Земноводните и влечугите в Природен парк Витоша, Определител; Библиотека "Витоша"
  4. а б в Червена книга на България, Шипоопашата сухоземна костенурка, посетен на 21.04.2017
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]