Балеарски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балеарски острови
Islas Baleares
Знаме
      
Герб
Localización de las Islas Baleares.svg
Страна Flag of Spain.svg Испания
Столица Палма де Майорка
Площ 4992 km²
Население 1 071 221 души (2008)
215 души/km²
Балеарски острови в Общомедия
Разположение на Балеарските острови

Балеарските острови (срещани и като Балеари) (на каталонски: Illes Balears, на испански: Islas Baleares) са архипелаг в западната част на Средиземно море, на 200 km от Пиренейския полуостров, принадлежащи на Испания. Състоят се от два големи острова Майорка и Менорка и архипелага Питиуски острови (Ибиса и Форментера) и множество по-малки. Формират отделна административна Автономна област Балеарски острови със столица град Палма де Майорка. Площ 4992 km². Население 1 071 221 души (2008 г.). Официалните езици са испански и каталунски.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

В релефа на островите преобладават ниските и хълмисти повърхнини. В северозападната част на остров Майорка се издига планински хребет с височина до 1445 m. Остров Менорка представлява ниско плато с височина до 358 m със стръмни склонове спускащи се към морето. Остров Ибиса е височина до 475 m, а остров Форментера – 192 m. Всичките острови са със силно развити карстови форми. Климатът е средиземноморски, с горещо и сухо лято и влажна зима. Годишната сума на валежите достига 400 – 600 mm. Запазената естествена растителност е представена от малки горички от каменен дъб, маквиси, палми джуджета и гарига. Развива се субтропично земеделие – основно цитрусови култури, лозя, маслини, бадем, рошкови и др.[1]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основният икономически отрасъл на островите е туризмът и всички негови разновидности, които наред с риболова, селското стопанство и промишлеността са основен поминък на населението. Най-силно застъпени са морският и селският туризъм, в които се инвестира благодарение на програмите за развитие и субсидиите на Испанското правителство.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

До 201 г.пр.Хр. островите са владение на Картаген, а от 123 г.пр.Хр. стават римско притежание. В периода от 5-ти до 8 век архипелагът последователно е завоюван от вандалите, Византия и Франкската империя. През 798 г. са завладени от арабите и стават един от главните центрове на пиратство и търговия с роби. От 1229 до 1235 г. влизат в състава на Арагонското кралство, а от 1344 г. съществуват като самостоятелно кралство. От 15 век Балеарските острови са в пределите на Испания, като в периода 1756 – 1763 г. са владение на Франция, а от 1708 до 1782 г. остров Менорка принадлежи на Англия.[1]

Населението на Балеарските острови има бит, култура и традиции, които е съхранило, въпреки влиянието на много други култури от Европа и Африка. Типични за населението на Балеарските острови са бързите и ритмични танци и пъстрите разнообразни носии.

Исторически сред жителите на островите са се набирали балеарски прашкари в римската войска.

В градчето Валдемоса през 1838 – 1839 живее и твори Фредерик Шопен с любимата си Жорж Санд.

Източници[редактиране | редактиране на кода]