Административно деление на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Административното деление на кралство Испания е уредено в испанската конституция от 1978 г. според която има три нива на териториална организация: (в низходящ ред) автономни области, провинции и общини.

Автономни области[редактиране | редактиране на кода]

Автономните области са най-голямата единица и гарантират упражняването на правото на автономия и самоуправление, гарантирано от конституцията на националностите и регионите в член 143 от Конституцията като същевременно се декларира нерушимото единство на испанската нация (член 2). Те представляват силно децентрализирана форма на териториална организация, така че Испания не е федерация [1] и държавата е по-висша от автономните области.[1] Испанският Конституционен съд нарича този модел на териториална организация „държава от автономии“.[1]

Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление и най-общо следват историческите кралства на Иберийския полуостров преди обединението на Испания[2]. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области[3] със силна регионална идентичност (Баския, Каталония и Галисия[4], които са получили статут на автономия по време на Втората испанска република (1931–1936). Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори. Още докато се пише конституцията, Андалусия също започва да иска самоуправление, което води до нейното признаване за историческа област. В крайна сметка правото за самоуправление е разширено и важи за всеки регион, който го поиска.[4] Окончателното оформяне на автономните области се извършва в периода 1979-1983, като още четири области се самодефинират като „националности“, но получаването на автономия при тях следва по-дълга процедура.

Към 1983 са провъзгласени 17 на брой автономни области. Най-големият регион по територия е Кастилия и Леон, а най-малкият — Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха. Освен това през 1995 градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка са провъзгласени за автономни испански градове (ciudades autónomas).

Провинции[редактиране | редактиране на кода]

Провинциите в Испания

Някои от автономните области включват по-малки единици — провинции (provincias) - а седем се състоят от само една провинция — Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови. Общият брой на провинциите в Испания е 50.

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8 111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които имат различен произход и значение в отделните региони, като в Каталония представляват историческите графства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((es)) Sinópsis del artículo 137 de la Constitución Española de 1978. Congreso de los Diputados
  2. Spain. (2008). In The Columbia Encyclopedia. Accessed 1 June 2011
  3. Regional Government“. Spain. Encyclopaedia Britannica Online Accessed 10 December 2007
  4. а б Federalism and the Balance of Power in European States (2006), Michael Keating for the OECD