Административно деление на Италия

Административното деление на Италия, съгласно член 114 от Конституцията на страната, се състои от общини (comuni), провинции (province), метрополни градове (città metropolitane), региони (regioni) и държава (Stato). Общините, провинциите, метрополните градове и регионите са автономни органи, разполагащи със собствени устави, правомощия и функции, определени в рамките на принципите, установени от Конституцията.

Италианската територия е разделена на 110 териториални единици:

• 103 административни органа от второ ниво: 82 провинции, 15 метрополни града и 6 свободни общински консорциума в регион Сицилия
• 2 автономни провинции в регион Трентино-Алто Адидже
• 5 премахнати провинции във Фриули - Венеция Джулия и във Вале д'Аоста, които продължават да се използват за статистически цели

Региони

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне). Според чл. 116 от Конституцията на страната 5 от тях: Фриули-Венеция Джулия, Сардиния, Сицилия, Трентино-Алто Адидже и Вале д'Аоста са със специален статут и се ползват с особена автономия по географски, исторически или езикови причини.

Регионите и административните им центрове са:

Региони на Италия

1. Вале д'Аоста (Аоста)
2. Пиемонт (Торино)
3. Лигурия (Генуа)
4. Ломбардия (Милано)
5. Трентино-Южен Тирол (Тренто)
6. Венето (Венеция)
7. Фриули - Венеция Джулия (Триест)
8. Емилия-Романя (Болоня)
9. Тоскана (Флоренция)
10. Умбрия (Перуджа)
11. Марке (Анкона)
12. Лацио (Рим)
13. Абруцо (Л'Акуила)
14. Молизе (Кампобасо)
15. Кампания (Неапол)
16. Пулия (Бари)
17. Базиликата (Потенца)
18. Калабрия (Катандзаро)
19. Сицилия (Палермо)
20. Сардиния (Каляри)

Най-големият по площ регион е Сицилия (25 824 км²), а по население – Ломбардия (10 035 481 души към 1 януари 2025 г.).

Региони със специален статут

Италианските региони със специален статут са териториални единици, които се ползват с определени форми и условия на автономия, гарантирани чрез конституционен закон, приет от Италианския парламент.

Пет региона имат такъв статут:

• Регион Сицилия
• Автономен регион Сардиния
• Автономен регион Вале д'Аоста
• Автономен регион Фриули-Венеция Джулия
• Автономен регион Трентино-Алто Адидже (съставен от автономните провинции Тренто и Болцано съгласно чл. 116 от Конституцията).

Автономията на тези региони и техният специален статут се основават на исторически, културни и географски причини, както и на наличието на значителни етнически малцинства. Тя е уредена чрез специални закони, които определят обхвата и условията на самоуправление.

Провинции и Метрополни градове

Провинции

Всеки регион се дели на провинции (на италиански: province, провинче, ед. ч. provincia, провинча). Единствено регион Вале д’Аоста няма провинциално деление, като управлението на тази функция е поверено директно на регионалното правителство.

От 1 януари 2015 г., съгласно Закон № 56 от 7 април 2014 г. (Закон „Делрио“), 14 провинции са заменени от метрополни градове. Законът постановява, че територията на 10 метрополни града в регионите с обикновен статут съвпада с тази на предходните провинции. На 16 април 2021 г. е създаден още един метрополен град – Сасари, който започва да функционира на 1 април 2025 г.

Провинциите се управляват от Провинциален съвет (Consiglio provinciale), съставен от:

• Президент на провинцията (Presidente della provincia)
• Общински съветници (Consiglieri provinciali), чийто брой варира според населението на съответната провинция.

Метрополни градове

Метрополните градове (città metropolitane) са териториални единици от второ ниво, които заместват едноименните провинции. 14 от тях са създадени със Закон № 56 от 7 април 2014 г. (Закон „Делрио“), като 10, т.е. тези в регионите с обикновен статут, съвпадат с територията на предходните провинции; последният, 15-ти – Сасари, е създаден на 16 април 2021 г., започва да функционира на 1 април 2025 г. и съвпада с територията на Провинция Сасари от 2005-2016 г.

Общо съществуват 15 метрополни града:

• В регионите с обикновен статут: Столица Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия;
• В регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина, Сасари и Палермо.

Метрополните градове, подобно на провинциите, са административни единици от второ ниво, управлявани от органи, избирани измежду кметовете и съветниците на общините, включени в съответния метрополен град.

Основни органи на метрополния град са:

• Метрополният кмет (sindaco metropolitano) – по закон това е кметът на главния град на региона. В някои случаи (Рим, Милано и Неапол) статутите предвиждат възможност за директно избиране чрез всеобщи избори, ако бъде приет съответен закон.
• Метрополният съвет (Consiglio metropolitano) – съставен от кметове и съветници от общините, включени в метрополния град.
• Метрополната конференция (Conferenza metropolitana) – включва метрополния кмет и кметовете на общините в рамките на метрополния град.

Общини

Всеки метрополен град и провинция се делят на общини (на италиански: comuni, комуни, ед. ч. comune, комуне). Kъм 1 януари 2025 г. броят им е 7896.

Най-големите общини по население към 1 март 2025 г. са: столицата Рим (2 746 984 души), последвана от Милано (1 366 155 души), Неапол (908 082 души), Торино (856 745 души) и Палермо (625 956 души).

Общините съставляват третото ниво на административното деление на страната. По-големите общини могат да бъдат допълнително разделяни на по-малки единици – circoscrizioni, наричани още municipi, municipalità, zone di decentramento или quartieri. Най-важните общини от историческа и административна гледна точка притежават титлата „град“ (città).

Начело на всяка община стои кметът (sindaco), демократично избран чрез всеобщо гласуване на всички жители над 18 години. Кметът има изпълнителни правомощия и мандат от 5 години, освен ако не подаде оставка или не почине.

Към него функционира Общинският съвет (Giunta comunale) – колегиален орган, съставен от променлив брой общински съветници, назначавани да представляват политическите сили, които подкрепят кмета. По своята роля той е еквивалент на Министерския съвет на държавно ниво.

Общинското управление отговаря за: функционирането на общинските служби, използването на ресурсите на територията, стопанското развитие и културното развитие и насърчаването на общинските интереси.