Административно деление на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Административното деление на Италия съгласно член 114 от Конституцията на Италианската република се състои от общини, провинции, столични (метрополни) градове, региони и Държава.[1]

Общините, провинциите, столичните градове и регионите са автономни органи със собствени устави, правомощия и функции съгласно принципите, установени от Конституцията. [1]

Региони[редактиране | редактиране на кода]

Към март 2021 г. Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне). Според чл. 116 от конституцията на Италианската република 5 от тях: Фриули-Венеция Джулия, Сардиния, Сицилия, Трентино-Алто Адидже и Вале д'Аоста имат специален статут и се ползват с особена автономия по географски, исторически или езикови причини.[1]

Регионите и административните им центрове са:

Региони на Италия
  1. Вале д'Аоста Вале д'Аоста (Аоста) – Население към 31 декември 2019 г. – 125 035 души[2]
  2. Пиемонт Пиемонт (Торино) – 4 311 217 души
  3. Лигурия Лигурия (Генуа) – 1 5224 826 души
  4. Ломбардия Ломбардия (Милано) – 10 027 602 души
  5. Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол Трентино-Южен Тирол (Тренто) – 1 078 069 души
  6. Венето Венето (Венеция) – 4 879 133 души
  7. Фриули - Венеция Джулия Фриули - Венеция Джулия (Триест) – 1 206 216 души
  8. Емилия-Романя Емилия-Романя (Болоня) – 4 464 119 души
  9. Тоскана Тоскана (Флоренция) – 3 692 555 души
  10. Умбрия Умбрия (Перуджа) – 870 165 души
  11. Марке Марке (Анкона) –1 512 672 души
  12. Лацио Лацио (Рим) – 5 755 700 души
  13. Абруцо Абруцо (Л'Акуила) – 1 293 941 души
  14. Молизе Молизе (Кампобасо) – 300 516 души
  15. Кампания Кампания (Неапол) – 5 712 143 души
  16. Пулия Пулия (Бари) – 3 953 305 души
  17. Базиликата Базиликата (Потенца) – 552 254 души
  18. Калабрия Калабрия (Катандзаро) – 1 894 110 души
  19. Сицилия Сицилия (Палермо) – 4 875 290 души
  20. Сардиния Сардиния (Каляри) – 1 611 621 души

Автономни региони със специален статут[редактиране | редактиране на кода]

Автономните региони имат свои парламенти – регионални съвети, и правителства – джунти, имащи пълномощия по въпросите на местното самоуправление.

Провинции и Метрополни градове[редактиране | редактиране на кода]

Всеки регион се дели на провинции (на италиански: province, провинче, ед. ч. provincia, провинча). Само Регион Вале д'Аоста не се дели на провинции, а провинциалното управление е поверено на регионалното правителство.

Провинциите не са единственото подразделение непосредствено след региона, тъй като има други административни или статистически единици, или общо 107 териториални подразделения:[3]

От 1 януари 2015 г. чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио) 14 от провинциите са заменени от Метрополни градове. Според закона територията на 10 метрополни града в регионите с обикновен статут съвпада с тази на предходните провинции.[4]

Провинциите се управляват от Провинциален съвет (на италиански: Consiglio provinciale, Консильо провинчале), съставен от Президент на провинцията (на италиански: Presidente della provincia, Президенте дела провинча) и от различен брой Общински съветници (на италиански: Consiglieri provinciali, Консилиери провинчали) в зависимост от населението на провинцията.

Метрополни градове[редактиране | редактиране на кода]

Метрополните градове (на италиански: città metropolitane, читà метрополитане) са 14 и представляват „териториални единици с обширна площ“, които заместват едноименните провинции. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио) определя 10-те метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции: столицата Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят 4-те метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.[5]

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са единици от второ ниво, управлявани от органи, избирани между кметовете и съветниците от общините, включени в самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

  • Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
  • Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
  • Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Всеки метрополен град и провинция се делят на общини (на италиански: comuni, комуни, ед. ч. comune, комуне), които към март 2021 г. са 7904 на брой.[6] Към 31 декември 2019 г. общините с най-голямо население са столицата Рим (2 808 293 души), последвана от Милано (1 406 242 души), Неапол (948 850 души), Торино (857 910 души) и Палермо (647 422 души).[7]

Общините съставляват третото ниво на административното деление на страната. По-големите общини могат допълнително да бъдат разделяни на по-малки единици – circoscrizioni, наричани още municipi, municipalità (муниципиуми), zone di decentramento (зони за децентрализация) или quartieri (квартали). Най-важните общини от историческа и административна гледна точка имат титлата „град“.

Начело на общината стоят Кмет (на италиански: sindaco, синдако, мн. ч. sindaci, синдачи), демократично избран на общински избори чрез всеобщо гласуване на всички жители на общината с право на глас (на възраст над 18 години) и с изпълнителни правомощия, и Общински съвет (на италиански: Giunta comunale) – колегиален орган, съставен от променлив брой общински съветници, назначавани от него да представляват политическите сили, които го подкрепят (еквивалент на Министерския съвет и на Министър председателя на държавно ниво). Кметът има 5-годишен мандат, освен ако не подаде оставка или не умре.

Общинското управление има за задача да се грижи за общинските интереси и да поощрява развитието на общината в стопанско и културно отношение. Управлението на общините отговаря за функционирането на общинските служби, използването на ресурсите на общинската територия и стопанското развитие на дадената община.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Titolo V – Le Regioni,le Province e i Comuni. // Costituzione della Repubblica Italiana. Посетен на 27 март 2021.
  2. Italia. // Tutt'Ialia.it. Посетен на 27 март 2021.
  3. Province/Città Metropolitane per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  4. LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU n.81 del 7-4-2014). // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  5. Città Metropolitane. // Tutt'Italia. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  6. Italia. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  7. Comuni italiani per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
     Портал „Италия“         Портал „Италия