Административно деление на Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Административно-териториално деление на Азербайджан
Със зелен цвят са показани териториите под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска Република;
с кафяв цвят – териториите, за които претендира непризнатата НКР;
с червен цвят – териториите, за които претендира Армения (анклава Арцвашен, принадлежащ към бившата Арменска ССР);
със син цвят – териториите, за които претендира Азербайджан (анклави, принадлежащи към бившата Азербайджанска ССР;
с розов, червен и кафяв цвят – територии, контролирани от Азербайджан

В административно-териториално отношение Азербайджан се поделя на:

От своя страна районите се делят на 2698 общини. Някои от районите се намират изцяло или частично в самопровъзгласилата се и непризната република Нагорни Карабах, която на картата е обозначено със зелено.

Административно-териториално деление на Азербайджан (основна част)[редактиране | редактиране на кода]

№ на
картата
Админ. единица
(район
град с РП)
Азербайджански Админ. център Площ[1]
(km²)
Население[1]
(2016)
Разстояние
до Баку
(в km)
Градове и селища от градски тип с районно подчинение
1 Абшеронски район Abşeron гр. Хирдалан 1546 202800 20 Ашаги-Гюздек, Геокмали, Гюздек, Джейранбатан, Дигях, Кобу, Мехдиабад, Сарай
2 Агджабедински район Ağcabədi гр. Агджабеди 1760 130300 383 Гиндарх
3 Агдамски район[2] Ağdam гр. Агдам 1094 191700 366
4 Агдашки райан Ağdaş гр. Агдаш 1023 105500 278 Ляки, Турианчай
5 Агстафински район Ağstafa гр. Агстафа (Акстафа) 1504 84600 453
6 Агсуски район Ağsu гр. Агсу (Ахсу) 1020 76300 237
7 Ширван (град)[3] Şirvan 30 82900 139 Байрамли, Гаджикаграманли
8 Астарински район Astara гр. Астара 616 103900 329 Кижаба
9 Баку (град) Bakı 2130 2204200 - Алят, Амираджан, Ахмедли, Бадамдар, Бакиханов, Баладжари, Балахани, Башалят, Биби-Ейбат, Билгях, Бина, Бинагади, Бузовна, Бюлбюля, Говсан, Гюргян, 28 май, Ейбат, Ениалят, Ени-Сурахани, Забрат, Зиря, Зих, Кала, Карадаг, Каракоса, Карачухур, Кергез, Кишлъ, Котал, Къзълдаш, Кюрдахани, Локбатан, Мамед Емин Расулзаде, Мардакян, Мащага, Мушвигабад, Нардаран, Нефтяни Камни, Пиралахи, Пирсагат, Пиршага, Пута, Рамана, Сабунчи, Сангачали, Сахил, Сулутепе, Сурахани, Тюркян, Умид, Ходжасан, Чеилдаг, Чилов (Жилой), Шаган, Шихлар, Шонгар, Шубани, Шувелян
10 Балакенски район Balakən гр. Балакен (Белокани) 923 94900 471 Габакчол
11 Бардински район Bərdə гр. Барда 957 151200 319
12 Бейлагански район Beyləqan гр. Бейлеган (Ждановск) 1131 39700 267 Араз, Багар, Багарабад, Болсулу, Гюнеш, Ени Мил, Каграманли, Маяк, Мил, Милабад, Оранкала, Саръсу, Тюркляр, Шарк, Шефек, Юхари-Аран
13 Билясуварски район Biləsuvar гр. Билясувар (Пушкино) 1358 97400 234
14 Джебраилски район[2] Cəbrayıl гр. Джебраил 1050 76600 323
15 Джалилабадски район Cəlilabad гр. Джалилабад 1441 209300 248 гр. Гьойтепе
16 Дашкесански район Daşkəsən гр. Дашкесен 1047 34100 406 Алунитдаг, Горни Дашкесан, Дашкесан, Кушчински
17 Шабрански район Şabran гр. Шабран (Дивичи) 1739 56300 133
18 Физулски район[2] Füzuli гр. Физули 1386 125400 318
19 Гедебейски район Gədəbəy гр. Гедебей (Кедабек) 1229 97600 447
20 Ганджа (град) Gəncə 129 328400 366 Аджикент
21 Горанбойски район Goranboy гр. Горанбой (Касум Исмаилов) 1731 100200 327 гр. Далимамедли, Ашаги-Агджакент, Казанбулак, Юхари-Агджакент
22 Гьокчайски район Göyçay гр. Гьойчай 736 115800 268
23 Хаджикабулски район Hacıqabul гр. Хаджикабул (Кази Мохамед) 1641 71200 121 Балъкчи, Муган, Наваги, Падар, Пирсагат
24 Имишлийски район İmişli гр. Имишли 1826 123600 207 Бахрамтепе, Ватага
25 Исмаилийски район İsmayıllı гр. Исмаили 2074 84000 270 Баскал, Лагич
26 Келбеджерски район[2] Kəlbəcər гр. Келбеджер 3050 88300 458 Истису
27 Кюрдемирски район Kürdəmir гр. Курдемир 1632 111600 203 Карабуджак, Карар
28 Лачински район[2] Laçın гр. Лачин 1883 74100 443
29 Ленкорански район Lənkəran гр. Ленкоран 1539 220800 296 гр. Лиман, Ашаги-Нюведи, Гафтони, Герматюк, Гиркан, Истису, Нариманабад
30 Ленкоран (град) Lənkəran 70 51600 296
31 Лерикски район Lerik гр. Лерик 1084 80800 346
32 Масалински район Masallı гр. Масали 721 215200 259 Борадигях
33 Мингечаур (град) Mingəçevir 130 101600 308
34 Нафталан (град) Naftalan 30 9700 342
35 Нефтечалски район Neftçala гр. Нефтчала 1452 84900 224 Банк, Хасанабад, Хили
36 Огузки район Oğuz Огуз (Варташен) 1216 42600 398
37 Габалийски район Qəbələ гр. Гебеле (Куткашен) 1548 101500 331
38 Кахски район Qax гр. Ках (Кахи) 1494 55200 409
39 Казахски район[4] Qazax гр. Казах 698 93700 409 Вургун
40 Гобустански район Gobustan гр. Гобустан (Мираза) 1369 44000 108
41 Кубински район Quba гр. Куба 2610 163900 191 Конагкент, Красная Слобода
42 Кубадлийски район[2] Qubadlı гр. Кубадли 802 38900 387
43 Кусарски район Qusar гр. Кусар 1542 93800 220 Самур
44 Саатлийски район Saatlı гр. Саатли 1180 101800 179
45 Сабирабадски район Sabirabad гр. Сабирабад 1469 167500 175
46 Шекински район Şəki гр. Шеки 2433 181000 370
47 Шеки (град) Şəki 64500 370
48 Салянски район Salyan гр. Салян 1799 131800 193 Гирх-Чираг, Карачала
49 Шамахски район Şamaxı гр. Шамахъ 1611 99700 118 Матраса, Сабир
50 Шамкирски район Şəmkir гр. Шамкир 1957 20700 400 Далляр, Дзегам, Кюр, Чинарли
51 Самухски район Samux гр. Самух 1455 55600 407 Институтски, Караери
52 Сиазански район Siyəzən гр. Сиазан 759 40500 86 Гилгилчай
53 Сумгаит (град) Sumqayıt 143 332900 32 Гайджи Зейналабдин, Джорат
54 Шушински район[2] Şuşa гр. Шуша 289 32100 403 Туршсу
55 Шуша (град)[2] Şuşa 22300 403
56 Тертерски район[2] Tərtər гр. Тертер (Мир-Башир) 412 101800 337 гр. Мардакерт (Агдере), Ленинаван (Шихарх)
57 Товузки район Tovuz гр. Товуз (Тауз) 1942 168400 437 Ковлар
58 Урджарски район Ucar гр. Уджар 867 84100 250
59 Хачмазки район Xaçmaz гр. Хачмаз 1063 171200 163 гр. Худат, Мухтадир, Шолар
60 Ханкенди (град)[5] Xankəndi 8 55500 392 Керкиджан
61 Гойголски район Göygöl гр. Гойгол (Ханлар) 1380 61500 378 Чиракдере
62 Хизински район Xızı гр. Хизи 1850 16100 99 Алтъагач, Гилязи, Шураабад
63 Ходжалийски район[2] Xocalı гр. Ходжали 970 27500 379 гр. Гадрут, Аскеран
64 Ходжавендски район[2] Xocavənd гр. Ходжавенд (Мартуни) 1458 42900 401 Красни Базар
65 Ярдимлийски район Yardımlı гр. Ярдимли 667 63300 304
66 Евлахски район Yevlax гр. Евлах 1555 124600 293 Аран, Дузбаг, Майвели
67 Евлах (град) Yevlax 60000 293
68 Зенгилански район[2] Zəngilan гр. Зенгилан 707 42700 377 Миндживан
69 Закаталски район Zaqatala гр. Закатала 1348 124700 445 Алиабад
70 Зердабски район Zərdab гр. Зердаб 856 56500 285 Бегимли
Общо 82169 9111300

Територията на Нагорни Карабах днес е съставена от части на азербайджанските райони Ходжавенд, западната част на Тертер, Горанбой, Шуша и източната част на Келбеджер. По времето на СССР се е наричала Нагорнокарабахска автономна област, но на 26 ноември 1991 г., Народното събрание на Азербайджанската ССР е отнема автономията ѝ. След това, дотогавашната област е разделена на райони, но по-голямата част остава под управлението на армейските сили на Нагорни Карабах и Армения[6] след Нагорнокарабахския конфликт.

Нахичеванска автономна република[редактиране | редактиране на кода]

Административнице единици в Нахичеван.
Бр. на картата Админ. единица Азербайджански Админ. център Площ[1]
(км²)
Население[1]
(2015)
Разстояние
до Нахичеван
(в km)
Селища от градски тип
1 Бабекски район Babək гр. Бабек 902 72300 8
2 Джулфински район Culfa гр. Джулфа 1.000 45100 46
3 Кенгерлински Kəngərli сгт Киврак 682 31000 30
4 Нахичеван (град) Naxçıvan 130 90300 -
5 Ордубадски район Ordubad гр. Ордубад 972 48800 88 Парагачай
6 Седерекски район[7] Sədərək сгт Седерек 151 15400 82
7 Шахбузки район Şahbuz гр. Шахбуз 815 24600 31
8 Шерурски район Şərur гр. Шерур 811 112300 60
Общо 5333 439800

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г "Territories, number, density of population and territorial units by economic and administrative regions of Azerbaijan Republic", The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan.
  2. а б в г д е ж з и к л м Част от района е на територията контролирана от непризнатата Република Нагорни Карабах
  3. до 2008 г. Али Байрамли
  4. Включва два ексклава на територията на Армения
  5. Де факто столица на Нагорни Карабах под името Степанакерт
  6. The CIA World Factbook
  7. включва ексклава Керки в Армения