Административно деление на Армения
Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Армения се дели на:
- области – 10 броя (на арменски: մարզ – марз), които от своя страна включват градски и селски общини;
- административни райони – 55 броя, в т.ч. 13 района с републиканско подчинение;
- градове – 50 броя, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Ереван), обособен със специален административен статут[1] и 49 града с областно подчинение
- селища от градски тип – няма.
| № | Област | Столица | Площ (km²) |
Население (2011 г.) |
Други градове | Карта на Република Армения |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Арагацотн | Аштарак | 2756 | 132 925 | Апаран, Талин |
|
| 2 | Арарат | Арташат | 2096 | 260 367 | Арарат, Веди, Масис | |
| 3 | Армавир | Армавир | 1242 | 265 770 | Вагаршапат, Мецамор | |
| 4 | Гегаркуник | Гавар | 5349 | 235 075 | Варденис, Мартуни, Севан, Чамбарак | |
| 5 | Котайк | Раздан | 2680 | 254 397 | Абовян, Бюрегаван, Егвард, Нор Ачин, Цахкадзор, Чаренцаван | |
| 6 | Лори | Ванадзор | 3799 | 235 537 | Алаверди, Ахтала, Спитак, Степанаван, Ташир, Туманян, Шамлуг | |
| 7 | Ширак | Гюмри | 2681 | 251 941 | Артик, Маралик | |
| 8 | Сюник | Капан | 4506 | 141 771 | Агарак, Горис, Дастакерт, Каджаран, Мегри, Сисиан | |
| 9 | Тавуш | Иджеван | 2704 | 128 609 | Айрум, Берд, Дилиджан, Ноемберян | |
| 10 | Вайоц Дзор | Ехегнадзор | 2406 | 52 324 | Вайк, Джермук | |
| № | Град | |||||
| 11 | Ереван | - | 223 | 1 060 100 | Нубарашен | |
| Общо | 29 743 | 2 998 577 |
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Арменската ССР е образувана на 29 ноември 1920 г. На 12 март 1922 г. влиза в състава на Заквказката СФСР, а на 30 декември същата година в състава на СССР, като административна единица на ЗСФСР. На 5 декември 1936 г. ЗСФСР е закрита и Арменската ССР влиза като пълноправен член в състава на СССР.
През 1920-те години Арменската ССР се дели на уезди (области, през 1928 г. те са били 10 броя). През 1929 г. републиката е разделена на 5 окръга (Еривански, Зангезурски, Ленинакански, Лорийски и Севански), които от своя страна се делят на райони. Само след година окръзите са закрити и всичките им райони преминават под непосредствено републиканско подчинение. През годините числото на районите се е колебало в пределите 26 – 36. През януари 1952 г. Арменската ССР отново е разделена на окръзи: Еревански, Кировакански и Ленинакански, но още през май 1953 г. окръжното деление е премахнато като неефективно. С малки изменения районното деление е просъществувало в Армения до 7 ноември 1995 г., когато е въведено сега съществуващото деление на области (марзи), включващи бившите 36 района[2][3][4].
| № | Област | Бивши райони |
|---|---|---|
| 1 | Арагацотн | Апарански, Арагацки, Аштаракски, Талински |
| 2 | Арарат | Араратски, Арташатски, Масиски |
| 3 | Армавир | Баграмянски, Ечмиадзински (Вагаршапатски), Октемберянски (Армавирски) |
| 4 | Гегаркуник | Вардениски, имени Камо (Гаварски), Красноселски (Чамбаракски), Мартунински, Севански |
| 5 | Котайк | Абовянски, Наирийски (Егвардски), Раздански |
| 6 | Лори | Гугаркски, Калинински (Таширски), Спитакски, Степанавански, Туманянски |
| 7 | Ширак | Амасийски, Анийски, Артикски, Ахурянски, Гусакянски (Ашоцки) |
| 8 | Сюник | Гориски, Кафански (Капански), Мегрински, Сисиански |
| 9 | Тавуш | Иджевански, Ноемберянски, Шамшадински |
| 10 | Вайоц Дзор | Азизбековски (Вайкски), Ехегнадзорски |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Регионы
- ↑ Закон Республики Армения „Об административно-территориальном делении Республики Армения“. Принят 07.11.1995. Подписан Президентом Республики Армения Л. Тер-Петросяном 04 декабря 1995 года, гор. Ереван С-062-1.-ЗР-18
- ↑ Регионы. Правительство Республики Армения.
- ↑ Национальная Статистическая Служба Республики Армения
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
.svg)