Административно деление на Китайската народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Китайската народна република в адмнистративно отношение е разделена на 3 равнища – провинции, префектури (области) и окръзи. Неофициално съществува петстепенно делене до общини и райони. На провинциално равнище Китай има 23 провинции (КНР разгледжда Тайван като 23-та провинция), 5 автономни района (自治区 zìzhìqū), 4 града на централно подчинение (直辖市 zhíxiáshì) и 2 специални/особени адмнинистративни района (特別行政區 / 特别行政区 tèbiéxíngzhèngqū) – ОАР или САР.

Първо ниво[редактиране | редактиране на кода]

Първото ниво на административно деление включва 33 административни единици със средна площ 290 хиляди квадратни километра и средно население 40 милиона души:

  • 22 провинции (省, шен) – основните подразделения от първо ниво, често съответстващи на обособени от хилядолетия географски области
  • 5 автономни райони (自治区 дзъджъцю) – единици със значителни етнически малцинства
  • 4 градове на централно подчинение (直辖市 джъсяшъ) – единици около най-големите градове в страната, те не са градове в традиционния смисъл и включват значителни неурбанизирани територии със своя селищна мрежа
  • 2 специални административни райони (特别行政区 тебие синдженцю) – единици с разширена автономия, заради скорошното си присъединяване към КНР
Административно деление на КНР (към 2003) на равнище провинции
Име Мандарин пинин съкратено адм. център площ (км2) население (в млн.)
Провинции
Анхуей 安徽 Ānhūi 皖 wǎn Хъфей 139 900 62 191,5
Фудзиен 福建 Fújiàn 闽 mǐn Фуджоу 123 100 36 061,9
Гансу 甘肃 Gānsù 甘 gān lub 陇 lǒng Ланджоу 366 500 26 617,9
Гуандун 广东 Guǎngdōng 粤 yuè Гуанджоу 197 100 89 786,0
Гуейджоу 贵州 Gùizhōu 黔 qián lub 贵 gùi Гуей-ян 174 000 36 623,0
Хайнан 海南 Hǎinán 琼 qióng Хайкоу 34 300 8176,5
Хъбей 河北 Héběi 冀 jì Шъдзяджуан 202 700 70 066,7
Хъйлундзян 黑龙江 Hēilóngjiāng 黑 hēi Харбин 463 600 38 326,8
Хънан 河南 Hénán 豫 yù Джънджоу 167 000 96 165,2
Хубей 湖北 Húběi 鄂 è Ухан 187 500 62 627,9
Хунан 湖南 Húnán 湘 xiāng Чанша 210 500 66 908,3
Джъдзян 浙江 Zhèjiāng 浙 zhè Ханджоу 101 800 48 591,7
Дзянсу 江苏 Jiāngsū 苏 sū Нандзин 102 200 77 277,1
Дзянси 江西 Jiāngxī 赣 gàn Нанчан 164 800 43 012,5
Дзилин 吉林 Jílín 吉 jí Чанчун 187 000 28 342,5
Ляонин 辽宁 Liáoníng 辽 liáo Шън-ян 151 000 44 030,7
Цинхай 青海 Qīnghǎi 青 qīng Синин 721 000 5381,8
Шънси 陕西 Shǎnxī 陕 shǎn lub 秦 qín Си-ан 195 800 37 454,1
Шандун 山东 Shāndōng 鲁 lǔ Дзинан 153 300 94 326,2
Шанси 山西 Shānxī 晋 jìn Тай-юен 157 100 34 254,2
Съчуан 四川 Sìchuān 川 chuān lub 蜀 shǔ Чънду 487 000 86 534,1
Юннан 云南 Yúnnán 滇 diān lub 云 yún Кунмин 436 200 44 550,1
Автономни райони
Гуанси-джуански 广西壮族自治区 Guǎngxī Zhuàngzú Zìzhìqū 桂 Guì Наннин 220 400 46 638,4
Вътрешна Монголия 内蒙古自治区 Nèiměnggǔ Zìzhìqū 内蒙古 Nèiměnggǔ Хоххот 1 177 500 24 685,4
Нинся-хуейски 宁夏回族自治区 Níngxià Húizú Zìzhìqū 宁 níng Инчуан 66 400 5838,9
Синдзян-уйгурски 新疆维吾尔自治区 Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū 新 xīn Урумчи 1 646 800 19 999,8
Тибетски 西藏自治区 Xīzàng Zìzhìqū 藏 zàng Лхаса 1 221 600 2722,0
Градове на централно подчинение (муниципалитети)
Пекин 北京 Běijīng 京 jīng 17 800 14 358,3
Тиендзин 天津 Tiānjīn 津 jīn 11 300 10 399,9
Чунцин 重庆 Chóngqìng 渝 yú 82 366 32 103,5
Шанхай 上海 Shànghǎi 沪 hù 5800 17 392,0
Специални административни райони
Хонконг 香港 Xiānggǎng 港 gǎng 1092 7230,3
Макао 澳門 Àomén 澳 ào 21 457,1
Administrative map of China (in Bulgarian).png

Второ ниво[редактиране | редактиране на кода]

Второто ниво на административно деление включва 334 административни единици със средна площ 29 хиляди квадратни километра и средно население 4 милиона души:

  • 7 префектури (地区/地區 дъцю) – в миналото основна единица от второ ниво
  • 293 градски префектури (地級市 дъдзъшъ) – префектури с по-висока степен на урбанизация
  • 30 автономни префектури (自治州 дзъджъджоу) – префектури със значителни етнически малцинства
  • 3 аймаци (盟 мен) – наименование на неградските префектури в автономния район Вътрешна Монголия

Трето ниво[редактиране | редактиране на кода]

Третото ниво на административно деление включва 2851 административни единици със средна площ 3400 квадратни километра и средно население 500 хиляди души:

  • 1360 окръга (县 сиен) – основната единица от трето ниво
  • 954 района (市辖区 шъсяцю) – подразделения на градски префектури или градове на централно подчинение
  • 366 градски окръга (县級市/縣級市 сиендзишъ) – окръзи с по-висока степен на урбанизация
  • 117 автономни окръга (自治县/自治縣 дзъджъсиен) – окръзи със значителни етнически малцинства
  • 49 хошун (旗 ци) – наименование на окръзите в автономния регион Вътрешна Монголия
  • 3 автономни хошун (自治旗 дзъджъци) – наименование на окръзите със значителни етнически малцинства в автономния регион Вътрешна Монголия
  • 1 специален окръг (特区 тецю) – въгледобивен район в провинция Гуейджоу
  • 1 горски окръг (林区 линцю) – дърводобивен район в провинция Хубей

Четвърто ниво[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртото ниво на административно деление включва 39 864 административни единици със средна площ 240 квадратни километра и средно население 35 хиляди души:

  • 9 660 околии (乡 сян) – в миналото основна единица от четвърто ниво
  • 20 942 градски околии (镇 джън) – околии с по-висока степен на урбанизация
  • 8122 подрайона (街道 дзиедао) – подразделения на по-големи урбанизирани единици
  • 2 района на окръжно подчинение (区公所 сиенсяцю) – използвана в миналото единица в процес на премахване
  • 985 етнически околии (民族鄉 миндзюсян) – околии със значителни етнически малцинства
  • 152 сума (苏木 суму) – наименование на околиите в автономния район Вътрешна Монголия
  • 1 етнически сум (民族蘇木 миндзюсуму) – наименование на околиите със значителни етнически малцинства в автономния район Вътрешна Монголия

Пето ниво[редактиране | редактиране на кода]

Петото ниво на административно деление включва 662 393 административни единици със средна площ 14 квадратни километра и средно население 2 хиляди души:

  • 104 083 жилищни комитета (居民委员会 дзюминуейюенхуей) – в урбанизираните райони
  • 558 310 селски комитета (村民委员会 цунминуейюенхуей) – в селските райони

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]