Административно деление на Китайската народна република

Китайската народна република в адмнистративно отношение е разделена на 3 равнища – провинции, префектури (области) и окръзи. Неофициално съществува петстепенно делене до общини и райони. На провинциално равнище Китай има 23 провинции (КНР разгледжда Тайван като 23-та провинция), 5 автономни района (自治区 zìzhìqū), 4 града на централно подчинение (直辖市 zhíxiáshì) и 2 специални/особени адмнинистративни района (特別行政區 / 特别行政区 tèbiéxíngzhèngqū) – ОАР или САР.

Първо ниво

Първото ниво на административно деление включва 33 административни единици със средна площ 290 хиляди квадратни километра и средно население 40 милиона души:

22 провинции (省, shěng, произнася се шън) – основните подразделения от първо ниво, често съответстващи на обособени от хилядолетия географски области;
5 автономни райони (自治区, zìzhìqū, произнася се дзъджъцю) – единици със значителни етнически малцинства;
4 градове на централно подчинение (直辖市, zhíxiáshì, произнася се джъсяшъ) – единици около най-големите градове в страната, те не са градове в традиционния смисъл и включват значителни неурбанизирани територии със своя селищна мрежа;
2 специални административни райони (特别行政区, tèbié xíngzhèngqū, произнася се тъбие синджънцю) – единици с разширена автономия, заради скорошното си присъединяване към КНР.

**Административно деление на КНР (към 2003) на равнище провинции**
Име	Мандарин	пинин	съкратено	адм. център	площ (км²)	население (в млн.)
Провинции
Анхуей	安徽	Ānhūi	皖 wǎn	Хъфей	139 900	62 191,5
Фудзиен	福建	Fújiàn	闽 mǐn	Фуджоу	123 100	36 061,9
Гансу	甘肃	Gānsù	甘 gān lub 陇 lǒng	Ланджоу	366 500	26 617,9
Гуандун	广东	Guǎngdōng	粤 yuè	Гуанджоу	197 100	89 786,0
Гуейджоу	贵州	Gùizhōu	黔 qián lub 贵 gùi	Гуей-ян	174 000	36 623,0
Хайнан	海南	Hǎinán	琼 qióng	Хайкоу	34 300	8176,5
Хъбей	河北	Héběi	冀 jì	Шъдзяджуан	202 700	70 066,7
Хъйлундзян	黑龙江	Hēilóngjiāng	黑 hēi	Харбин	463 600	38 326,8
Хънан	河南	Hénán	豫 yù	Джънджоу	167 000	96 165,2
Хубей	湖北	Húběi	鄂 è	Ухан	187 500	62 627,9
Хунан	湖南	Húnán	湘 xiāng	Чанша	210 500	66 908,3
Джъдзян	浙江	Zhèjiāng	浙 zhè	Ханджоу	101 800	48 591,7
Дзянсу	江苏	Jiāngsū	苏 sū	Нандзин	102 200	77 277,1
Дзянси	江西	Jiāngxī	赣 gàn	Нанчан	164 800	43 012,5
Дзилин	吉林	Jílín	吉 jí	Чанчун	187 000	28 342,5
Ляонин	辽宁	Liáoníng	辽 liáo	Шън-ян	151 000	44 030,7
Цинхай	青海	Qīnghǎi	青 qīng	Синин	721 000	5381,8
Шънси	陕西	Shǎnxī	陕 shǎn lub 秦 qín	Си-ан	195 800	37 454,1
Шандун	山东	Shāndōng	鲁 lǔ	Дзинан	153 300	94 326,2
Шанси	山西	Shānxī	晋 jìn	Тай-юен	157 100	34 254,2
Съчуан	四川	Sìchuān	川 chuān lub 蜀 shǔ	Чънду	487 000	86 534,1
Юннан	云南	Yúnnán	滇 diān lub 云 yún	Кунмин	436 200	44 550,1
Автономни райони
Гуанси-джуански	广西壮族自治区	Guǎngxī Zhuàngzú Zìzhìqū	桂 Guì	Наннин	220 400	46 638,4
Вътрешна Монголия	内蒙古自治区	Nèiměnggǔ Zìzhìqū	内蒙古 Nèiměnggǔ	Хоххот	1 177 500	24 685,4
Нинся-хуейски	宁夏回族自治区	Níngxià Húizú Zìzhìqū	宁 níng	Инчуан	66 400	5838,9
Синдзян-уйгурски	新疆维吾尔自治区	Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū	新 xīn	Урумчи	1 646 800	19 999,8
Тибетски	西藏自治区	Xīzàng Zìzhìqū	藏 zàng	Лхаса	1 221 600	2722,0
Градове на централно подчинение (муниципалитети)
Пекин	北京	Běijīng	京 jīng	–	17 800	14 358,3
Тиендзин	天津	Tiānjīn	津 jīn	–	11 300	10 399,9
Чунцин	重庆	Chóngqìng	渝 yú	–	82 366	32 103,5
Шанхай	上海	Shànghǎi	沪 hù	–	5800	17 392,0
Специални административни райони
Хонконг	香港	Xiānggǎng	港 gǎng	–	1092	7230,3
Макао	澳門	Àomén	澳 ào	–	21	457,1

Второ ниво

Второто ниво на административно деление включва 334 административни единици със средна площ 29 хиляди квадратни километра и средно население 4 милиона души:

7 префектури (地区/地區, dìqū, произнася се дицю) – в миналото основна единица от второ ниво;
299 градски префектури (地級市, dìjíshì, произнася се дидзишъ) – префектури с по-висока степен на урбанизация;
30 автономни префектури (自治州, zìzhìzhōu, произнася се дзъджъджоу) – префектури със значителни етнически малцинства
3 аймаци (盟, méng, произнася се мън) – наименование на неградските префектури в автономния район Вътрешна Монголия.

Трето ниво

Третото ниво на административно деление включва 2852 административни единици (към 18 август 2015 г.) със средна площ 3400 квадратни километра и средно население 500 хиляди души:

1400 окръга (县, xiàn - произнася се сиен) – основната единица от трето ниво;
913 района (市辖区, shìxiáqū - произнася се шъсяцю) – подразделения на градски префектури или градове на централно подчинение;
360 градски окръга (县級市/縣級市, xiànjíshì - произнася се сиендзишъ) – окръзи с по-висока степен на урбанизация;
117 автономни окръга (自治县/自治縣, zìzhìxiàn - произнася се дзъджъсиен) – окръзи със значителни етнически малцинства;
49 хошун (旗, qí - произнася се ци) – наименование на окръзите в автономния регион Вътрешна Монголия;
3 автономни хошун (自治旗, zìzhìqí - произнася се дзъджъци) – наименование на окръзите със значителни етнически малцинства в автономния регион Вътрешна Монголия;
1 специален окръг (特区, tèqū - произнася се тецю) – въгледобивен район в провинция Гуейджоу;
1 горски окръг (林区, línqū - произнася се линцю) – дърводобивен район в провинция Хубей.

Четвърто ниво

Четвъртото ниво на административно деление включва 39 864 административни единици със средна площ 240 квадратни километра и средно население 35 хиляди души:

9 660 околии (乡 сян) – в миналото основна единица от четвърто ниво
20 942 градски околии (镇 джън) – околии с по-висока степен на урбанизация
8122 подрайона (街道 дзиедао) – подразделения на по-големи урбанизирани единици
2 района на окръжно подчинение (区公所 сиенсяцю) – използвана в миналото единица в процес на премахване
985 етнически околии (民族鄉 миндзюсян) – околии със значителни етнически малцинства
152 сума (苏木 суму) – наименование на околиите в автономния район Вътрешна Монголия
1 етнически сум (民族蘇木 миндзюсуму) – наименование на околиите със значителни етнически малцинства в автономния район Вътрешна Монголия

Пето ниво

Петото ниво на административно деление включва 662 393 административни единици със средна площ 14 квадратни километра и средно население 2 хиляди души:

104 083 жилищни комитета (居民委员会 дзюминуейюенхуей) – в урбанизираните райони
558 310 селски комитета (村民委员会 цунминуейюенхуей) – в селските райони

Външни препратки

Всичко за Китай