Административно деление на Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Административно-териториално деление на Киргизстан

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Киргизстан се дели на:

  • области – 7 броя;
  • административни райони – 40 броя;
  • градове – 31 броя, в т.ч. с републиканско подчинение – 2 брой (Бишкек и Ош), с областно подчинение – 12 броя, с районно подчинение – 17 броя
  • градски райони – 4 броя;
  • селища от градски тип – 9 броя.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Админ. единица Админ. център Население[1]
(1.1.2018)
Площ
(km²)
Админ.
райони
Градове С репуб-
ликанско
подчинение
С областно
подчинение
С районно
подчинение
Градски
райони
Селища от
градски тип
2.Бишкек 1027200 170 - 1 1 - - 4 1
8.Ош 270400 185 - 1 1 - - - -
7.Баткенска област Баткен 525 100 16995 3 6 - 3 3 - 1
5.Джалалабадска област Джалал Абад 1214400 33700 8 8 - 4 4 - 4
4.Исъккулска област Каракол 489800 43100 5 3 - 2 1 - 2
6.Наринска област Нарин 287000 45200 5 1 - 1 - - -
9.Ошка област Ош 1341900 29200 7 3 - - 3 - -
1.Таласка област Талас 263500 11400 4 1 - 1 - - -
3.Чуйска област Бишкек 941100 20200 8 7 - 1 6 - 1
Киргизстан – общо Бишкек 6360400 199988 40 31 2 12 17 4 9

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Руски империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на съществуването на Руската империя съвременната територия на Киргизстан е попадала в 4 области: източната част – в Семиреченска, западната – във Ферганска, северозападната – в Сърдаринска, а крайната югозападна – в Самаркандска област.

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

Кантоните (окръзите) в Киргизската АССР през 1927 г.
Административно-териториално деление на Киргизската ССР в периода 1962 – 1970 г.
  • След установяването на съветската власт в Туркестан през 1918 г. територията на днешен Киргизстан е включена в състава на Туркестанската АССР.
  • На 14 октомври 1924 г. с решение на ВЦИК е създадена Кара-Киргизската АО (от май 1925 Киргизска АО) в състава на РСФСР[2].
  • На 1 февруари 1926 г. Кара-Киргизската АО е преобразувана в Киргизска АССР, на територията на която са образувани 7 кантона (окръга)[2].
  • През 1930 г. в Киргизстан, както и в целия СССР е отменено окръжното (кантонно) деление и на територията на Киргизската АССР са формирани 25 района.
  • В съответствие с приетата нова Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Киргизската АССР е преобразувана в Киргизска ССР, а районите от 25 са се увеличават на 47[3].
  • На 11 март 1938 г. с постановление на ЦИК на Киргизската ССР територията на републиката е разделена на 4 окръга (Джалалабадски, Исъккулски, Ошки и Тяншатски) и територия с републиканско подчинение[3][4].
  • На 21 ноември 1939 г. окръзите са преобразувани в области, а районите с републиканско подчинение формират нова 5-а област – Фрунзенска[3].
  • На 22 юни 1944 г. от части на Фрунзенска и Джалалабадска област е образувана нова 6-а област – Таласка[3].
  • На 18 февруари 1956 г. Таласка област е закрита и територията ѝ е включена във Фрунзенска област[3].
  • На 27 януари 1959 г. са закрити Джалалабадска, Исъккулска и Фрунзенска област, като районите на Джалалабадска област са присъединени към Ошка област, а районите на бившите Исъккулска и Фрунзенска област – предадени под пряко републиканско подчинение[3].
  • На 30 декември 1962 г. е закрита Тяншанска област и районите ѝ са предадени под пряко републиканско подчинение, като по този начин в Киргизската ССР остава само една област – Ошка[5].
  • На 11 декември 1970 г. в старите си гарници са възстановени Исъккулска и Наринска (бившата Тяншанска) области[5].
  • На 3 септември 1980 г. е възстановена Таласка област от части на райони с републиканско подчинение и Токтогулски район на Ошка област[5].
  • На 5 октомври 1988 г. са закрити Наринска област (районите ѝ са включени към Исъккулска област) и Таласка област, като територията ѝ е поделена между Ошка област и районите с републиканско подчинение[5].
  • На 14 декември 1990 г. са възстановени Джалалабадска, Таринска и Таласка области и е създадена нова област Чуйска, на базата на границите на бившата Фрунзенска област (1939 – 1959 г.)[5].
  • На 5 февруари 19991 г. град Фрунзе е преименуван Бишкек.
  • На 31 август 1991 г. Киргизската ССР става независима държава Република Киргизстан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Численность населения Кыргызской Республики на 1 января 2018 года. // Посетен на 2018-11-08.
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159
  3. а б в г д е ((ru)) Киргизская Советская Социалистическая Республика, ответственный ред. Б. О. Орузбаева, Фрунзе, издательство Гл. ред. Киргизской Советской Энциклопедии, 1982 г.,стр. 29 – 30
  4. ((ru)) СССР. Административно-территориальное деление союзных республик на 1 октября 1938 года. — М.: „Власть Советов“, 1938. — С. 228—233
  5. а б в г д Перечень административно-территориальных ихменений между переписями населения за 1959-2009 гг.. // Национальный статистический комитет Кыргызской Республики. Архивиран от оригинала на 2012-10-25. Посетен на 2012-04-02.